Page:RBE Tom11.djvu/992

тогава да не си чуеш името между наказаните. Теле отишъл, вол се върнал; торба отишъл, торба си дошъл. Диал. Ирон. За човек, който никак не се е променил, нищо не е научил, останал си е същият глупак. Ти дето отиваш, аз оттам ида; ти дето отиваш, аз оттам се връщам; когато ти отиваше, аз се връщах. Разг. По-възрастен и опитен съм от тебе и вече съм изпитал това, което на тебе ти предстои или те блазни. — Хайде, момчета, да идем... да видим; може дядо ви поп да дотрябва там... Без попска благословия нищо не става... Нека Кандовчето да си бъбре. Когато той отиваше, аз се връщах. Ив. Вазов, Съч. XXII, 137.

ОТЙВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от отивам (в 1, 2, 3 и 4 знач.) и от отивам си. От тяхното [на Хасан паша и Али бей] отиване и досега селото катадневно са е нападало от башибозуци. СПл, 1876, бр. 29, 115. Когато си роди дете, ако в тая къща дойде някой, без да знае за случившото се, на отиването си остава на детето една чиста монета. СбНУКШ ч. III, 32.

ОТЙГЛЯ. Вж. отиглям.

ОТИГЛЯМ, -яш, несв.; отйгля, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. Изваждам игла, с която нещо е заиглено; отбождам. отиглям се, отйгля се страд.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.

ОТЙГЛЯНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от отиглям и от отиглям се.

ОТИГРАВАМ, -аш, несв.’, отиграя, -аеш, мин. св. отиграх, св., прех. 1. Изигравам нещо докрай. По лични празници шок-мановските шалварести овчари отиграва-ли толкова дипло хоро, че дънели земята. Н. Хайтов, ПП, 129. Из трема пръпнали дружки подвличат и Койка да отиграят с нея сетньо хоро. П. Тодоров, И I, 110.

2. Спорт. При игра на футбол, баскетбол, волейбол, тенис и под. — посрещам успешно летяща топка и я изпращам точно на свой съотборник или противник. Защитникът ловко отигра трудната топка, отиг-равам се, отиграя се страд.

ОТИГРАВАМ СИ, -аш си, несв.’, отиграя си, -аеш си, мин. св. отиграх си, св., прех. Играя до насита. Отиваме на забава. Един от нашите носи магнетофон... Поне тука ще си отиграем туист. Г. Мишев, ЕП, 269. Цялата работа приличаше на лагер от нашественици, които идваха, за да опърлят зелената ливада, да изгълтат опечените меса и да си отиграят на карЯги. Н. Хайтов, П, 28.

ОТИГРАВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от отигравам и от отигравам се. Сложната игрова обстановка по начало изключва използуването на точно определени стилове за скачане (отскачане), борба за отиграва-не на високо летящи топки. В. Ангелов и др., Ф, 26.

ОТИГРАЯ. Вж. отигравам.

ОТИГРАЯ СИ. Вж. отигравам си.

ОТЙМАМ¹, -аш, несв.’, отйма, -еш, мин. ce. OTèx, прич. мин. св. деят. OTèT и отймна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. OTèMHaT, св., прех. Остар. и диал. 1. Насилствено вземам нещо от някого; отнемам. Ви мислите само Москва да ми превземете, а вие Москва ведно отимате ми целия свят. Хр. Дра-ганович, НБ (превод), 79-80. Богатството е една драгоценна ствар, обаче собственото имение е щастие, което го отима ont едного, а друго му го дава ненадеждно. И. Стоянович, ДСС (превод), 17. Бой ке се бием, / земя да отимаме. / Ка дочу Влаина, / собрала Влаина / три иляди души. Нар. пес., СбНУ XI, 36. Кат са очели на оро, / тамо се Стана фанала, / между две млади момчета: /един ю папук настани, /а друг ю китка отима. Нар. пес., СбНУ XLIV, 177.

— Фала тебе, моя стара мале, / нели ми се, мале, не подава, / не подава, я орач да бъдем, / да си орем, та тебе да раним, / нело, мале, кеседжия да съм, / да си идем бойове да правим, / да си одим по кралеви земи, / да си идем земи да отимам. Нар. пес., СбНУ XLIII, 111.

2. Отдръпвам, махвам част от нещо отнякъде; отнемам. И нето е подобно пред почтени лица да си обращаш гарбат срещу огънят, за да са грееш,.., нето да ровиш огъня с клещите, нето да прилагаш и отимаш трески. Р. Попович, X, 127.

3. Спасявам някого или нещо от нещастие, беда или затруднено положение и др., от които е застрашен или в които е изпаднал; отървавам. Отимам някого от бой. Н. Геров, РБЯ III, 408.

4. Отвличам, отклонявам вниманието на някого от нещо, като го насочвам към друго нещо; залисвам (Н. Геров, РБЯ).

5. Схващам се, изтръпвам (Н. Геров, РБЯ). отимам се, отема се, отемна се страд. Най-голямо преимущество, сос което се укра-шава человеческото естество, ест разум и слово. Тия двете нито от щастието могат да се уничтожат, нито чрез оклевета-ния могат да се отимат. И. Стоянович, ДСС (превод), 11.

ОТЙМАМ², -аш, мин. св. -ах, св., прех. Диал. Почна да имам; сдобия се. При хубаво време овчарят позакъсняваше, за да се по-нахрупат овцете, да отимат повече мляко. Кр. Григоров, ПЧ, 45. — Ако дават за въшки — взимай, ама ги немаш — намеси се окъсан шегобиец. — Както нема сапун, скоро ще ги отимаме — отвърна бабата. Сл. Трънски, Н, 124. Тонча забогатея. Отимал много овце, козе, говеда. СбНУ XLIX, 339.

— Женен човек без големо ижу пет nape не чини. Че му се нореде деца, че отима снае. СбНУ XLIX, 411.

ОТЙМАМ СЕ, -аш се, несв. ’, отймна се и

отъмна се, -еш се, мин. св. -ах се, св., непрех.