Остар. и диал. 1. Не се съгласявам, дърпам се. Сеете моме се изредиле да кажу по нещо. Дошло роде и на циганчето. Она се отымала, не сакала да разказуе. СбНУ ХЫХ, 362. Со първо я грабнал майка си кадията во една скришна одая,.., да йе сече глаата, ако не му каже, кой му йе татко. Много се отымала, за да не му кажит майка му на кадията, арно ама, кога виде зорт голем, му казала. СбНУ XV, 95.
2. Избавям се, изплъзвам се, изклинчвам (Н. Геров, РБЯ).
3. Противя се на някого със сила; браня се (Н. Геров, РБЯ).
ОТЙМАНЕ ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от отимам1 и от отимам се.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
ОТИМАРЯ. Вж. отимарявам.
ОТИМАРЯВАМ, -аш, несв.\ отимаря, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Диал. 1. Вчесвам, изчиствам с чесало кон, бивол и под.; изти-марявам. Той стана рано в понеделник, / нахрани руси биоли, / нахрани и отимари. Нар. пес., СбНУ XXVII, 248.
2. Прен. Удрям с ръка някого за наказание; отимарям. Тати презираше бащите побойници,.., но все пак ми остави един-два спомена за своята ръка.. — Сега да те отимаря хубавичката, та да видя за туй ли съм те пратил в града. К. Георгиев, ВБ, 25, отимарявам се, отимаря се страд.
ОТИМАРЯВАНЕ, мн. -ия, ср. Диал. Отгл. същ. от отимарявам и от отимарявам се.
ОТЙСТИНА нареч. Остар. и диал. Наистина. Те [котленци] със свирни пушкаха против нас,.., догде най-сетне ни отблъснаха,.. Отистина, жал ми е, че останахме слаби тогаз. В. Друмев, НФ, 78-79. В парахода Добровски се запознал с двама шотландски офицери,.. Тия офицери го завели да разгледа Гибралтар. „Пътят е издялан в канарата. От място на място има отверстие на топове. Качих се чак горе; погледнах, отистина много крепко нещо.“ Ив. Шишманов, Избр. съч. I, 327. Туй, което видях в склада, беше, отистина, тъй интересно, както ми го описваше Юдита, и аз даже дойдох във възторг, като гледах на дело, каква громадна производителна сила се получава от доведената до съвършенство организация на труда. ССГ (превод), 118.
ОТИТ м. Мед. Възпаление на външното или средното ухо. Нерядко отитът се явява като усложнение при някоя заразна болест. К. Рашков и др., ДБ, 223. Грипната бронхопневмония., често дава усложнения
— абцеси,.., отити, синуити. М. Василев и др., ВБ, 71.
— От гр. ой<;, сЬхо^ 'ухо'.
ОПИТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Мед. Който се отнася до отит; отитов. Оти-тни болки. Отитни оплаквания.
ОТЙТОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Мед. Оти-тен. Отитови признаци. Отитови смущения.
ОТИЧАМ, -аш, несв.\ отека, отечеш, мин. св. отекох, отече, прич. мин. св. деят. отекъл, -кла, -кло, мн. -кли, св., непрех. За наранено, възпалено, болно място от тялото на човек или животно — увеличавам размерите си, променям обема и вида си; подувам се. Той никак не обичаше да го гледат, като пие, понеже в такива моменти очите му се напълваха със сълзи и цялото му лице отичаше. К. Калчев, СТ, 125. Натисвам бръснача малко по-силничко и се порязвам. Един час след туй кракът започва да отича, да посинява, започва да ме тресе. Д. Не-миров, Д № 9, 165. От мъчното дишане,.., очите слъзят, бръните посиняват, шията отича. Лет., 1871, 134. — Когато калугерите сядали на трапезата, дяволите им пра-вяли всякакви пакости;..; но по-често те ги карали да ядат тъй много, щото им отичали коремите и захващало да им се повдига. Д. Писарев, ПУЖ (превод), 47.
ОТИЧАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от отичам. Истина е, че осата жили и че оти-чанията от нейното ужилване биват и болезнени. Пч, 1871, кн. 7, 109. Изобщо, оти-чането захваща от една малка пъпчица около долния край на ухото между челюстта и врата. Ив. Богоров, СЛ, 51.
ОТКА нареч. Остар. и диал. Откак, откакто. — Какво си, какво? — запита я Петко, отка помълча тя доста. Т. Влай-ков, Съч. I, 1925, 502. — Е, какво има в града, какво нема?.. — В града е сега сичкото добро, отка затикахме консерваторите в кози рог. Ил. Блъсков, КУ, Зо. — Кажи го, второ лято отка не сме се виждали. П. П. Славейков, Събр. съч. I, 157. Разболя са Пана, /.. / Отка заженали, / добро поженали. Нар. пес., СбВСт, 326.
ОТКАДЯ. Вж. откадявам.
ОТКАДЯВАМ, -аш, несв.\ откадя, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Кадя нещо докрай. Попът откади гробът и си замина, откадявам се, откадя се страд.
ОТКАДЯВАНЕ ср. Отгл. същ. от откадявам и от откадявам се.
ОТКАЖА. Вж. отказвам.
ОТКАЖА СЕ. Вж. отказвам се.
ОТКАЗ, мн. няма., м. 1. Отрицателен отговор на молба, настояване и др. — Седнете — казах аз. — Пушите ли? В мълчаливия му отказ имаше достойнство, каквото рядко се срещаше в недоброволните посетители на моята стая. А. Наковски, БС, 58. Останал вън от лавината, Деян е вън от света. Никъде. Не може да се приюти дори в своите спомени, защото все се натъква на последния: своя отказ да отиде заедно с другарите си в лавината. Бл. Димитрова, Лав., 306. Какво пък — най-много
