Page:RBE Tom11.djvu/984
Извиках, Никой се не отзова. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 133.
2. Прен. Проявявам отзивчивост към някого или нещо, отнасям се с грижа, внимание към нуждите, проблемите на някого или нещо, като обикновено показвам готовност да му помогна, да го подкрепя. На топлите ù думи сърдечно се отзовава и добродушно споделя с нея майчински чувства и грижи. Т. Влайков, Съч. I 1925, 301-302. "Хайде,.., тичай при управителя. Може да е зле човекът, може да има нужда от помощ, а ние сме негови хора,.., трябва първи да се отзовем. " А. Гуляшки, МТС, 104. — Аз не се отзовах на молбите им и продадох къщичката им за дълга. Д. Немиров, Д, 93. // В разговор, беседа — реагирам, отговарям на думите, въпросите на някого, проявявам внимание, интерес към казаното. — Вие сигур-но сте ловец? Капелмайсторът радостно трепна, веднага се отзова и разговорът тръгна на ловджийска тема. Ем. Станев, ТЦ, 7.
3. Проявявам съпричастност, заемам позиция по отношение на обществени събития, възгледи, действия на общественополити-чески групи, партии, движения; откликвам. Вазов, който се отзовава на всички събития, преживявани от нашия народ, не можеше да не се отзове и на такива събития с огромни последици, каквито са войните. Г. Цанев, СИБЛ, 179.
4. Изказвам се писмено или устно върху нещо или за някого, като критически преценявам неговите качества, възможности, обикн. след като съм запитан или помолен да направя това. Няколко младежи .. бяха похвалили поемата му — .. — а богатият българин X. беше го попитал де може да си купи творението му, за което се отзова много ласкаво. Ив. Вазов, Съч. VI, 42. През последните години на XIX век били публикувани различни трудове, които похвално се отзовали за древното изкуство на Бенин. НТМ, 1966, кн. 215, 21. Хладна и разчетена вежливост вие ще намерите у хората, които по своето положение са длъжни да крият мислите си. Аз винаги съдя и се отзовавам за хората, като ги ценя по делата им.
В. Геновска, СГ, 187.
5. Отговарям положително, давам съгласие да отида някъде или при някого, да изпълня нещо, за което обикновено специално съм поканен. Жената на Миладинов .. упрекваше Гергин и Лена, че досега не са се отзовавали на техните покани. Ем. Манов, ДСР, 317: Раковски се ободри. — Хаджията! Чудесно момче!... — и прибави, като мислеше за стотиците младежи, които се бяха отзовали на неговия призив: — Все пак щастливи сме ние, господа, че живеем в такова време. Ст. Дичев, ЗС I, 149. — Елате да ви водим в нашата махала,.. — настойчиво ни канеха те. За съжаление не можах да се отзова на толкова сърдечната им покана. Г.
Велев, КР, 60. Той се отзова на молбата на Асен да освободи Рангел. Д. Кисьов, Щ, 107. Дойде. Точно в седем.. Бях наел маса за двама в дъното на кафенето,.. Посочих му малко церемонно отсрещния стол,.. — Много съм ви задължен, че се отзовахте! Ат. Мандаджиев, ЧЛНП, 56.
6. Прен. Остар., сега книж. За мисъл, чувство, схващане и под. — намирам разбиране, съчувствие, отклик, отзвук у някого. Това стенание се отзовава в душите им болезнено. Ив. Вазов, Съч. ХХШ, 150. • Обр. Нощта погълна глухий стон на Ива; /а каточе-ли слаб, едвам досетен/ек и сърцето Рали-ци досегна — /.., тъй като / в гората гръм далечен от ловец / на птичка се в сърцето отзовава. П. П. Славейков, Събр. съч. I, 95.
7. Остар. Книж. Оказвам влияние, влияя; отразявам се. Класически възпоменания са могли да смущават духа на Влайкова, но., те не са се отзовали върху общия характер на неговите произведения. К. Величков, ПССъч. VIII, 130. Тая усилена и тежка работа, която е принуждавала Любена Кара-велова да работи по цели дни и нощи,.., не е могла да се не отзове гибелно на здравето му. К. Величков, ПССъч. VIII, 33-34.
ОТЗОВАВАМ СЕ2, -аш се, несв.; отзова се, -еш се, мин. св. -ах се, св., непрех. Остар. Озовавам се. Аз се отзовах между високи гористи урви. Ив. Вазов, Съч. XVII,
28. В непрекъснатото преследване на врага те [българските войски] бяха се отзовали тук [на Драва],.., и сега се готвеха за последния и решителен бой. Ив. Мартинов, ДТ, 52. — Хубаво конче! — каза подпоручик Личев,.. — Е, какво — няма ли да го опитате?
— Ще опитам? — отвърна поручикът.. Когато след малко се отзова на седлото и се огледа, стори му се, че зърна в очите на Димитър лека тревога. П. Вежинов, ВР,
225.
— Друга(диал.)форма: отзъвавамсс.
ОТЗОВАВАНЕ1 ср. Отгл. същ. от отзовавам и от отзовавам се. Член 4. Начинът за произвеждане на избори, като и редът за отзоваване на народните избраници се уреждат от закона. Консг., 4. — Министерството на правосъдието е поискало от гръцката патриаршия отзоваването на критския митрополит. БД, 1909, бр. 13, 3.
ОТЗОВАВАНЕ2 ср. Отгл. същ. от отзовавам се1. Отзоваването на такава специална покана изглежда задължително.
ОТЗОВАВАНЕ3 ср. Остар. Отгл. същ. от отзовавам се2.
ОТЗЯВАМ, -аш, несв., непрех. Остар. и диал. Не прилепвам добре, не съм напълно затворен или допрян. Така също можем си изтлъкува и отчто духа и смуча из пролуките или цз вратата и прозорците кога отзяват. И. Груев, Ф (превод), 114. Вал-чест съд, без дъно, да се покрие отгоре със стъклен кръг, каквото да няма да отзява
