Page:RBE Tom11.djvu/910

майката и дъщерята. По-добре да си мълчи, да не отваря въпрос... Б. Несторов, АР, 16-17. Те не споменаваха вече за идването на Борис. Нито Ружа отваряше въпрос, нито пък Яна се решаваше да запита. К. Калчев, СТ, 27. Отварям / отворя дума (приказка, разговор) за някого или нещо. Разг.

1. Повеждам разговор за някого или за нещо, заговарям за някого или за нещо. Тя се уплаши от Тодориния поглед. Със снаха й ставаше нещо лошо. Отвори дума за това на Младена, но той дигна рамене и нищо не рече. К. Петканов, БД, 189. — Как е малкият? — попита свенливо и със слабо заекване той, колкото да отвори приказка. Г. Караславов, ОХ IV, 107. Невенка не му разтваряше душата си, едно недоловимо чувство на стид и отвращение я възпираше да отвори разговор за Драга. Ив. Вазов, Съч. XXV, 93. 2. Споменавам, казвам нещо за някого или за нещо. Радулов не поиска никакви обяснения., скри мъката в себе си и няколко време престана да ходи в Загорци. Но той не издържа и отново започна да се среща с Райна, макар че не отваряше дума зр онова, което беше се случило между тях. И. Йовков, Ж 1945, 212-213. Тежка грижа беше за Казълбашеви тази открита любов между дъщеря им и сина на Юрталана.. А Стойко си идеше на гости всяка вечер, стоеше до някое време, приказваше за какви не работи, само за годеж и сватба приказка не отваряше. Г. Караславов, С, 83. — Защо са ти тебе тия револвери, тия пушки? — рече по едно време ханджията. — Ами... всичко става, Абу Талиб! Пък и в пустинята има лоши хора.. — Лоши хора има навсякъде — рече той и повече не отвори разговор за оръжието. Ст. Дичев, Р,

111. Отварям / отворя душата (сърцето). Разг. 1. На някого. Предразполагам, привличам някого за нещо или към себе си. Той не притежаваше стихийния огън на Захари Стояновото слово.., но умееше да говори с хората задушевно, успяваше да отвори сърцата им още с първите думи. В. Геновс-ка, СГ, 292. Благослови ни, буба! -.. Момъкът го погледна и още повече отвори сърцето му. Ст. Даскалов, ЕС, 269. Срамежли-востта не е агентинът, който може да ти отвори сърцето на жената. Ив. Вазов, Съч. VI, 195. 2. На някого. Помагам на някого да може да почувства, да възприеме това, което е хубаво, издигам духовно някого. Лесно е да подгоним хората, ама е труд-но да обясняваме, да убеждаваме, да им отваряме сърцата. В. Нешков, Н, 18. — А хубави неща са писали старите учени хора. Техните думи отварят душата на човека и изпълнят главата му с много ум и много разум. Д. Немиров, Б, 50-51. 3. За нещо. Стремя се, имам желание да разбера, да възп-иема нещо. Отвори широко душата си за оброто. А Тя отвори сърцето си за вярата в Бога. Отварям / отворя душата си (сърцето си) пред някого. Разг. Споделям чувствата, мислите, преживяванията си с някого, казвам му всичко, което ме измъчва. От известно време той чувствуваше една невидима преграда между себе си и Нонка, която не му даваше да си отвори душата пред нея и да й каже какво му тежи. И. Петров, HЛ, 155. Ти нали знаеш, пред мене — и Никола, когато щеше да се жени, и тя сега — пд си отварят сърцето... П. Тодоров, Събр. пр II, 22о. Отварям / отворя един (една, ония <ми ти>, такива, тези) уста. Разг. Обикн. в се. вид. Започвам да говоря много и безцеремонно, дръзко, започвам да се карам, да нападам някого. — Права си, права си, Боне, такива са [слугините]. Като отворили едни уста шопкините — не можеш да ги наддумаш. Г. Райчев, ЗК, 12. Изпратили ти един-два сандъка захар. Ха раздавай я на осемстотин къщи, да видя как ще я раздадеш!.. А като получат само по една стисчица, такива уста отварят, така ти заревават, че ти иде да си хванеш дърмели-те и да не се връщаш. Г. Караславов, ОХ П, 76. —Аз сама съм си хванала пътя, дето ме изведе, то моя работа. Не искам никой да ми се пречи! .. — Ами туй, Ценке, ти ли си? Дето гласа й не се чуваше в къщи! Ти ли си отворила тези уста? П. Тодоров, Събр. пр II, 322. Дойдоха те., двамата: Босната и Костаки.. Влязоха си направо при кмета.. Че като отвориха ония ми ти уста, че като пуснаха ония ми ти гласове, единът каже едно, другият две. Ст. Чилингиров, ПЖ, 96-97. Отварям / отворя <едни> уста като ламя. Разг. Ям много лакомо. — Елате, братя селене! Яжте и пийте до гуша, ала мен да изберете. Че като руква порой селя-не.., отварят уста кат лами, поядат хляба до троха. Ал. Константинов, Зн, 1895, бр. 43, 2. — Изглежда, че не е много лакомо [слугинчето]... — Чакай де! Те всички са такива първия ден, а пък сетне, като отворят едни уста — като лами! Г. Райчев, ЗК,

30. Отварям / отворя място. Разг. 1. На някого. Давам възможност на някого да мине или да седне, обикн. там, където има струпани хора или вещи. Учениците ми отвориха място, помислиха, че искам да отида в гардеробните. А. Мандаджиев, ОШ, 83. Той се извърна към Драга и Светлина, натисна се, та им отвори място и ги покани да дойдат отпред. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 119. 2. За нещо. Освобождавам някакво пространство от струпани вещи, за да поместя или преместя нещо. Тя [стаята] беше така натъпкана със свят, че едва можеха да отворят място, дето да сложа бедното легло, което бяха ми изпратили от къщи. К. Величков, ПССъч. I, 21. Самата стая беше малка, изпълнена със стари вещи.. Двамата с учителя трябваше да изхвърлят някои неща и да отворят място за едно легло. Б. Несторов, СР, 264. Отварям / отворя очи. Разг. Събуждам се. На сутринта още не бе отворил