очи, когато Мария влезе в стаята и му каза, че Славина е заминала. И. Петров, МВ, 48. Отварям / отворя очи като плочи (като филджани). Разг. Зяпвам, опулвам се от силно учудване или от силно желание да получа, да грабна нещо. — Ти си гарга, че за мърша очи като плочи отвори... Ама да даде бог туй месце на курбан да ти го сторят! Тонич, ГЗМ, 42.Отварям / отворя очите на някого. Разг. 1. Разкривам на някого истината за нещо, помагам му да престане да се заблуждава в нещо. Иглика е младо момиче.. Ласкавите думи.., дребните подаръци залъгват това дете.., когато изведнъж горчивата действителност на един живот, който тя нито е сънувала даже, дохожда да й отвори очите, като разбие всички мили илюзии. Б. Ангелов, ЛС, 267. — Василисо, ти ме тровиш! — За да ти отворя очите! Тая магьосница ще те подхлъзне под динява кора... Пази се, Саро! Ив. Вазов, Съч. XX, 168. 2. За нещо. Помагам на някого да разбере, да проумее нещо, да се просвети в известна насока. Раковски беше в сърцата им; той им бе отворил очите за борбата;., неговото име ги вдъхновяваше и вълнуваше. Ст. Дичев, ЗСI, 139. И сега си мисля, че още в онези ранни дни на моето детство чичо Тошо ми отвори очите за хубостите на света. СбЦГМГ, 339. Отварям/ отворя <политически> чадър върху (над) някого (нещо). Разг. За високопоставена личност или структура в политическата власт - поставям някого или нещо под своя протекция, покровителство, закрила; закрилям, покровителствам. Отварям / отворя път <я>. Разг. 1. На някого. Давам възможност на някого свободно да действува, да постигне целта си. — Митко ще замине през август за София на конкурс.. А на тебе, Анче, ще се опитаме също да отворим път в града да следваш... В. Бончева, АП,
6. Дринов остана почти сам със своето ново правописание.., но примерът даден от него има това последствие, че отвори път на всекиго да прави по своему предложения и изменения за опростотворене на право-писането. П. Р. Славейков, БП I, XXXII. 2. На (за, към) нещо. Давам възможност нещо да се прояви, да се развива. Редно е да отворим път за сближение между земеделци и работници и академици. СбЦГМГ, 118. Като изпраща войниците си в Китай, той [германският император] им заповяда да нямат милост към никого.. И защо всичко това? За да отворят път за европейската цивилизация и христовата църква, отгова-
^ят бездушните лицемери. Г. Кирков, [збр. пр I, 83. Отварям / отворя работа на някого. Разг. Неочаквано създавам на някого нежелана или излишна заангажираност в нещо. От пладня днес е захванала да ручка из раклите. Да ми отваря работа утре цял ден да гъна и нареждам пак! П. Тодоров, Събр. пр II, 256. Раненият се обръща.. Нищо няма да направятитця читаци — само работа ни отварят. И. Йовков, Разк. I, 86. Отварям / отворя скоба (скоби). Книж. Казвам нещо допълнително, като странично пояснение на това, което говоря. Искам тук да отворя голяма скоба и да кажа няколко първоначални приказки за отношението на майка ми. А. Гуляшки, ДМС, 155. — Не съм си поставил за цел да правя антология от мъдри мисли. Ала с риск да отворя доста прооължителна скоба ще си позволя да се спра на едно-единствено мнение. Б. Райнов, ТП, 124. Отварям / отворя уста; отварям си / отворя си устата. Разг.; Отварям си / отворя си човката. Жарг. 1. Започвам да говоря, продумвам, проговарям. Погледите на всички бяха впити в него [Митко], примигваха от страшно предчувствие, но никой не отваряше уста, като че ли се бояха от това, което сигурно щеше да се каже. X. Русев, ПС, 57. Тодор го изруга така немилостиво за неговото „многознайнство“, щото клетият Михал не отвори уста вече. Ив. Вазов, Съч. XV, 93. „Сега му е мястото“, си рекох аз и, ха, да зина, да му продумам за това, кога току си отвори устата и „мамо, каже и се поизчерви“. Т. Влайков, РП,
19. „Иди там и мълчи! Само гледай какво правят другите и не си отваряй човката! Имай го за правило: вечер си затваряш вратата, сутрин си затваряш устата и няма да сбъркаш.“ М. Топалов, ВН, 1970, бр. 2006, 4. 2. Приказвам или започвам да приказвам много за нещо или някого, обикн. с възмущение, недоволство или с подигравка, с насмешка. — Да си мисли [Нейко], каквото си иска, но няма да позволя на гурелива Гана с мене да се подиграва. Тя видяла ли е, та си отваря устата? К. Петканов, МЗК, 172. Човек трябва да мисли с главата си и да не си отваря много-много устата. К. Георгиев, ВБ, 85. 3. Срещу, против някого или самост. Обвинявам, нападам остро някого. — И ний се чудим защо мало и голямо отворило уста срещу нас. П. Тодоров, Събр. пр П, 424. 4. Казвам Нещо (обикн. неприятно), което съм премълчавал. — Не ме карай да си отварям устаргаии да ти казвам кой съм, и какъв съм! Й. Йовков, В АХ,
84. — Бавите ли се, протакате ли, значи, колабаете се, кого да изберете от няколко души. Е, добре, един Големанов стои високо над тези неколцина... Той може да стои по-високо и от вас!... Де сега да не отварям уста... Ст. Л. Костов, Г, 48-49. В килията всички знаят, че е взимал рушвети .. Само ако си отворим устата, ще отиде по дяволите... П. Вежинов, ЗНН, 85. 5. Проговарям за нещо, което зная и съм длъжен да крия, издавам нещо тайно, поверително. Нека плюят, нека реват против него, да го затворят, да го бият, той няма никога да отвори уста. Пък все някога ще се върне един поне жив от ония и ще разкрие истината. Ст. Даскалов, БМ, 50. Ленко изтръпна, ка
