Page:RBE Tom11.djvu/837
ОСРЕБРЯВАМ1, -аш, несв.; осребря, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Банк. Изплащам в пари сумата, означена в чек, полица и под. На Уол Стрийт, в този мрачен проход, се намира и банката, където трябваше да осребря своя чек. Г. Белев, КВА, 82. — Моля ти се, като осребриш полицата, получената сума да предадеш на отличния ни другар и приятел Борис Разлогов. Д. Спро-слранов, С, 356-357. осребрявам се, осребря се страд. Земи още под твоя власт две менителници:.. да дойдеш след десет дена на Галата, вътре в Хайверо-хан в заведението под 34 брой.. И ще ти ся осребрят. П. Р. Славейков, ЦПI, 108.
ОСРЕБРЯВАМ2, -аш, несв.; осребря, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Покривам нещо със сребро; посребрявам, осребрявам се, осребря се страд.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899
ОСРЕБРЯВАНЕ1, мн. -ия, ср. Банк. Отгл. същ. от осребрявам1 и от осребрявам се. От отговора, който получих и своевременно съобщих телеграфически и писмено на покойния, излизаше, че осребряването на полицата беше невъзможно. Бълг., 1902, бр. 450, 2.
ОСРЕБРЯВАНЕ2, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от осребрявам2 и от осребрявам се; посребряване. Осребряване на фотоплака.
ОСРЕДНЕН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от осредня като прил. Който се възприема като среден по величина за даден вид неща. Разликата между моментната стойност на скоростта в дадена точка се нарича., скорост на пулсацията. Ст. Станчев, X, 144. Ако осредним във времето различните действителни пулсиращи скорости, ще получим осреднената скорост в напречното сечение. Й. Ганчев, X, 74.
ОСРЕДНЯ. Вж. осреднявам.
ОСРЕДНЯВАМ, -аш, несв.; осредня, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Привеждам нещо към средната величина за вида му. Ако осредним във времето различните действителни пулсиращи скорости, ще получим осреднената скорост в напречното сечение. Й. Ганчев, X, 74. осреднявам се, осредня се страд. Ако се осреднят данните, получава се, че средно годишно на декар в почвата се внасят 0,504 кг амонячен азот и 0,168 кг нитратен азот или общо 0,672 кг азот. П. Боянов, П, 58.
ОСРЕДНЯВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от осреднявам и от осреднявам се. За удобство при писането индексите, които указват осредняване, обикновено се изпускат. Д. Вълков, X, 263. Коефициентът на осредняването може да се изчисли по формула. К. Дойчев и др., МП, 571.
ОСТАВАМ -аш, несв.; остана, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. 1. Продължавам да стоя на мястото, където съм, като не отивам другаде или с другите. Той [Захаринчо] вървеше като на сън и се отдалечаваше от селото, дето оставаха връстниците му, дяда му, стрина му, големия бор. Елин Пелин, Съч. III, 85. При всичките й молби, Рада не щеше да я последва, решена да остане вкъщи. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 160. Колчо не пуща Тинка да ходи с жътварките. На невястата е мъчно като остава дома. Т. Влай-ков, Съч. I, 1925, 265. Кръстевица изведе незабелязано Тоня и Петричка и в стаята останаха само Кръстю и Вакрил. Г. Кара-славов, ОХ I, 413. // С обет. пояснение за начин. Заставам в определена поза след спиране на движението ми. Той [Стоил] пада най-напред на колене, после възнак. Варенов остава на гърдите му почти в същата поза, както го беше носил на ръце. Й. Йовков, Разк. I, 93. Той удари челото си о студените плочи и дълго остана така. Елин Пелин, Съч. IV, 81. Велика седна на страна, наведе глава и така остана. К. Петканов, МЗК, 108.
2. За предмет — продължавам да стоя там, където се намирам или където съм сложен, докато бъда преместен. Често спирах коня и отново гледах към гемията: тя си оставаше на същото място. Й. Йовков, Разк. I, 39. На първата станция, дето спря влака, той излезе и вече не се върна. Студентите се запитаха за него, защото куфарът му оставаше на полицата. Ив. Вазов, Съч. XXV, 159. — Моля ви се, кажете да донесат куфара ми.. — остана някъде отвън. Л. Стоянов, X, 112. — Забравих си табакерата, — каза той и бързо отиде към минде-ря, дето беше остала. Ив. Вазов, Съч. XXII, 42. // За предмет — даден съм или съм забравен у някого, за да разполага с мен известно време или за да ме притежава занапред. Манолаки си спомняше, че, сама селянка, Антица много залягаше за селяните. Когато синовете му липсваха от чифлика и ключовете от мазите оставаха у нея, тя даваше от всичко по много. П. Р. Славейков, Избр. пр II, 77. // Обикн. за електрически уред — не съм изключен от действие, работа. Сетих се, че котлонът остана включен, та се връщах да го изгася.
3. Пребивавам, стоя, престоявам някъде известно време, обикн. продължително. Стремски и жена му бяха напуснали Пловдив още през октомври миналата година и от тогава до сега оставаха в странство. Ив. Вазов, Съч. XXV, 148. На това [в Скопие] място той повече не искаше да остане. По-хубаво ще бъде за него да тръгне за Сувидол още тази нощ. К. Петканов, МЗК, 129. Апартаментът беше тесен и Методи трябваше да остава късно вечер в кантората си и да работи там. М. Грубешлиева, ПП, 210. Решено бе присъдата да се изпълни в събота вечер, когато полицаят, яхнал кон, се прибираше в родното си село, където оставаше до понеделник сутрин. М.
