Page:RBE Tom11.djvu/836

От Читалие
Направо към: навигация, търсене
Страницата не е проверена


2. Който се характеризира със силно съперничество. В Хелзинки почти всички дисциплини минаха през много интересни перипетии, бяха наситени с драматизъм и напрежение, поради това, че борбата беше много оспорвана и победителят не се знаеше почти до последния момент. П. В ежи нов, ДМ, 76. Мачът беше много оспорван — водеше се борба за всяка точка. А. Мандаджиев, ОШ, 28. Във вторник в Москва се игра 12-та партия от напрегнатия и силно оспорван мач-турнир между кандидатите за световно шахматно първенство. РД, 1950, бр. 236, 3. Последните срещи по хокей на лед преминаха вчера при силно оспорвани игри. ВН, 1952, 2.

ОСПОРВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от оспорвам и от оспорвам се. Изказваха се със самоувереността и твърдината на преживял и вкоравял дух мисли, които в средата, където те се появяват, не търпят оспорване. А. Страшимиров, Съч. I, 123. Късите му отсечени фрази не чакаха оспорване. Г. Райчев, Избр. съч. I, 167. Детето може да оспори писмено припознаването... Оспорването се съобщава на родителя, който е припознал детето.

ОСПОРВАНО. Нареч. от оспорван. Срещата премина твърде оспорвано и бе следена с голям интерес от няколкохиляд-ната публика. ОФ, 1956, бр. 3561, 4. Първенствата по баскетбол и футбол преминаха твърде оспорвано.

ОСПОРВАНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Качество на оспорван. За оспорваността на състезанието свидетелствува и нищожна-та разлика в постиженията. НС, 1958, бр.

17,4.

ОСПОРЯ. Вж. оспорвам.

ОСПРЕДЕН, -дна, -дно, мн. -дни прил. Диал. Преден. Оспредна страна на снагата. Т. Панчев, РБЯД.

— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.

ОСРАМВАМ, -аш, несв.; осрамя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Разг. Правя някого да стане за срам; посрамвам; осрамотявам. — А бе хора, — каза сухо Маринкин — разберете се.. Недейте ни осрамва в града и околията : Махнете се! А. Страшимиров, А, 609. Колко къщи си осрамил [Ибрахим], колко жени си разставил, колко сълзи си пролял и пак не би ти доста! М. Георгиев, Избр. разк., 119. — Чакай, Capo, чакай. Недей осрамва нашия род. И аз имам сила. Аз ще го направя. Св., 1927, бр. 5, 3. осрамвам се, осрамя се страд.

ОСРАМВАМ СЕ несв.; осрамя се св., непрех. Ставам за срам; посрамвам се, осрамотявам се. — Смисляй и за последни дни! Осрамваме се така, дето да се чудим и маем де да се денем. А. Страшимиров, А,

568.

ОСРАМВАНЕ ср. Разг. Отгл. същ. от осрамвам и от осрамвам се; посрамване, осрамотяване. Гневът му се замени с някаква неприятност и със страх от голямо ос-рамване. А. Страшимиров, А, 117.

ОСРАМОТЯ. Вж. осрамотявам.

ОСРАМОТЯВАМ, -аш, несв.; осрамотя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Разг. Посрамвам, осрамвам. Даде присъда двайсет и пет тояги да се ударят на американчето. Замолих го — ординарец бях на Челбов — да не е пред цялата рота наказанието, ами на закрито, в палатката, да не осрамотяваме момчето. Н. Хайтов, ДР, 37. — Василе, ела в себе си, не ме мъчи и не ме осрамотявай така. Ив. Вазов, Съч. IX, 82. Не осрамотявай трона си, като качваш на него нечестива еврейка. Ив. Вазов, Съч. XX, 176. осрамотявам се, осрамотя се страд. ОСРАМОТЯВАМ СЕ несв.; осрамотя се св., непрех. Разг. Посрамвам се, осрамвам се. Бледо и слабо, едни очи имаше в лицето му., припадничаво, нефелно.. Дали., ако речеше да посегне на жена, щеше да се осрамо-ти? В. Мутафчиева, ЛСВ I, 527.

ОСРАМОТЯВАНЕ ср. Разг. Отгл. същ. от осрамотявам и от осрамотявам се; посрамване, осрамване.

ОСРАМЯ. Вж. осрамвам, осрамя-вам и осрамям.

ОСРАМЯВАМ, -аш, несв. (диал.); осрамя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Посрамвам, осрамвам, осрамотявам, осрамям. осрамя-вам се, осрамя се страд.

ОСРАМЯВАМ СЕ несв.; осрамя се св., непрех. Посрамвам се, осрамвам се, осрамотявам се, осрамям се.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.

ОСРАМЯВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от осрамявам и от осрамявам се; посрамване, осрамване, осрамотяване, осрамяне.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.

ОСРАМЯМ, -аш, несв. (диал.); осрамя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Посрамвам, осрамвам, осрамотявам, осрамявам. — Ази ще ида, войводо, / дано ме вълци изядат, / дружина да не осрамям, / на тебе кахър да правя. Ц. Церковски, Съч. II, 180. осрамям се, осрамя се страд.

ОСРАМЯМ СЕ несв.; осрамя се св., непрех. Посрамвам се; осрамвам се, осрамотявам се, осрамявам се.

ОСРАМЯНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от осрамям и от осрамям се; посрамване, осрамване, осрамотяване, осрамяване.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.

ОСРЕБРЕН -а, -о, мн. -и. Банк. Прич. мин. страд от осребря като прил. За чек, полица и под. — който е изплатен.

ОСРЕБРЯ1. Вж. осребрявам1.

ОСРЕБРЯ2. Вж. осребрявам2.

Грешка при създаване на миникартинка: Липсващ файл