ОСОПВАМ СЕ, -аш се, несв.; осоля се, св., непрех. Диал. Сопвам се. — Че какво разбира от лекуване този панталонджия?
— Разбира, мамо, разбира, нали това му е занаята... — занаят! — осопи се старата.
— Знаят само да скубят. Г. Караславов, Избр. съч. II, 133. И се осопи [Лоевица] на мъжа си: — А ти какво каза, а? — какво ще кажа? Нищо не казах! — оправдаваше се той. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 129.
ОСОПВАНЕ. Диал. Отгл. същ. от осопвам се; сопване.
ОСОПЯ СЕ. Вж. осопвам се.
ОСОРЛИВ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Който не може да задържа урината си, често пикае, а понякога се и напикава поради заболяване на пикочния мехур.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
ОСОРОЧА СЕ. Вж. осорочвам се.
ОСОРОЧВАМ СЕ, -аш се, несв.; осорб-ча се, -иш се, мин. св. -их се, св., непрех. Диал. Вторачвам се, втренчвам се. — Ама какво си се осорочила в мене? — подскочи Рал-чо... — Не мога да търпя повече!.. — Жените ме гледат така... някак... като че ги е страх да заприказват с мене. Ст. Даскалов, СЛ,541.
ОСОЧА. Вж. осочвам.
ОСОЧВАМ, -аш, несв.; оебча, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. Изсушавам, пресушавам. Я иш хвана сакаджии / да осочат бяла река / да уловят мрена риба. Нар. пес., Н. Геров, РБЯIII. осочвам се, осоча се страд.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
ОСОЧВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от осочвам и от осочвам се.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
ОСПОЛНИЦИ мн., ед. рядко оспблни-ца, ж. Диал. Везани шарки на риза.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
ОСПОРВАМ, -аш, несв.; оспоря, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Изразявам несъгласие с нещо или с някого при спор. Ще каже някой нещо по-важно, по-любопитно, нещо, което прочел или чул., и ще почнат да се обаждат гласове от всички страни — всеки бърза да каже своето мнение, да оспори или да потвърди. Д. Талев, ПК, 769. Пъда-рят говореше не за друг, а за него, Ста-матко. Той по-добре знаеше тази случка от пъдаря. Не му се искаше да оспорва и някои измислени неща от другоселеца. Н. Кирилов, ПД, 42. — Костюмът ми е съвсем нов, от хубав плат, с приятен десен... — Нов! Какво значи нов! — оспори думите ми Бурсука. Тонич, КСШ, 4. Щом една жена не иска, нищо не може да се случи. — Това не е верно! — оспорваха й те. Ст. Даскалов, ЕС, 12.
2. Привеждам доводи, аргументи против нещо или някого, не признавам нещо (качество, заслуга, право) на някого. Когато се върви през този тунел, не е необходимо водач, но Марин беше си присвоил тази роля и ние не му я оспорвахме. М. Марчевски, ТС, 114. Историята със знамето, която го прослави, знамето на полка, което той отне от турците в битката при Демир-кая, изпълваше сега душата му с ореола на величието. Наистина, намериха се по-късно недобросъвестни хора да оспорят неговите заслуги. Л. Стоянов, П, 415. Кой ще се осмели да оспорва неговото [на С. С. Боб-чев] разбиране на истинските нужди и желания? Ал. Константинов, Съч. I, 150. Тя не искаше да оспорва на старата жена майчинската й власт и право, нито почитта, която й дължеше. Д. Талев, ПК, 18. Вождът на революционната организация е най-добре осведомен по този въпрос и никой не ще се осмели да оспорва тая му осведоменост. Ив. Унджиев, ВЛ, 313.
3. Протестирам (обикн. официално) срещу някакво административно или съдебно решение. Този оратор оспорва избора!.. — Изкарва официални документи, които доказват, че Крушков няма нужните години. Ив. Вазов, Съч. X, 73. Ако детето е родено преди да са изтекли 180 дни от сключване на брака, съпругът може да оспори бащинството, като предяви иск за това, без да е длъжен да доказва други обстоятелства. ОФ, бр. 1507, 3. Почитах царската ти воля / от първия си ден. / И щом за чуждите присъди съм мълчал, / несправедливо днес ще бъде / аз да оспорвам своята присъда. М. Петканова, ЦТ, 90.
4. Обикн. несв. Съпернича си с някого в нещо. Срещите, било приятелски, било за първенство между тия два първокласни отбора, които вече години наред си оспорват първото място в таблицата, винаги са събирали най-много народ. Д. Калфов, Избр. разк., 127. Той често оспорваше първенството на Ганчо, тъй като беше по-голям по години и на бой, но все пак и за него Ганчо си оставаше главатар на тяхната хлапешка команда. П. Здравков, НД, 85. Нетраен ще бъде такъв съюз — господарите всякога имат по нещо да делят, да си оспорват надмощие. В. Мутафчива, ЛСВ II, 316. Капитанът беше постигнал своето — никой вече не можеше да му оспорва мястото в „петицата“. А. Мандаджиев, ОШ, 72. оспорвам се, оспоря се страд. В тия спомени има и думи, които може да се оспорват. Там например Вазов пише, че Ботев бил „най-предан ученик“ на Каравелов — нещо, което не се покрива с истината. Г. Константинов, ПР, 87. Оспорва се правото му на хонорар.
ОСПОРВАН, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който предизвиква възражения, спорове (в 1 знач.), който не се възприема от всички. Оспорвана теория. Оспорвана теза. Оспорван принос.
