Page:RBE Tom11.djvu/816
ОСЛЕПЯВАНЕ1 816 ОСЛОБОЖДАМ
чев, ПС III, 68. Ослепил е Василий българските бранители / и Самуил умрял. Л. Ка-равелов, Съч. I, 25. Елтимир заповяда да ослепят Радослава и го прати в Солун при жена му. Ив. Вазов, Съч. XIV, 205. • Обр. Слуховете, на които никога не бе вярвала, сега ослепиха съзнанието й с блясъка на неоспоримата истина. Спомни си и пренебрежението на студентите към него. Л. Ди-лов, ПБД, 48-49. Сега той [Симеон] осъзна с яснота, която ослепяваше очите му, че стои пред трупа на собствения си син. А. Гуляшки, ЗВ, 657.
2. За силна светлина — преча на очите да виждат добре, правя някой да не може да вижда, да гледа; заслепявам3. Огненозелена-та стрела на мълнията ослепи Орце, гър-мът го опомни. Дъждовните капки сякаш се изсипаха върху главата му и изстудиха мозъка му. Д. Спространов, С, 55. Стана [старият котак], протегна се и тръгна между пълните чували към вратата. Спря на прага. Насреща му изведнъж блесна утрин-ното слънце и го ослепи. Котакът притвори зелените си очи. А. Каралийчев, ПС Ш, 58. Злато... Чист алтън!... / Грее и свети, свети, че ослепява. Д. Немиров, Б, 106. В мъгла се лутах, пих страдание, / друг път ме слънце ослепи. М. Петканова, Ст,
41.
3. Прен. Правя някой да изгуби способността си, възможността си за правилно и обективно преценяване на явленията; заслепявам3. Алкмене, опомни се — ти си луд! / Безумието те е ослепило... Г. Райчев, ЕЦ, 51. Ревността ослепява човека.
4. Прен. Правя някому много силно впечатление, обикн. с изключителната си красота и предизвиквам силно възхищение; заслепявам3. Подобно на цезарите, папите са искали да ослепят с великолепието си народите, които са признавали владичеството им, и са постигнали целта си. К. Величков, ПССъч, П1, 12. Питам се днес къде се крие тайната на нейния изключителен чар, който навремето е ослепявал невръстния ми поглед. Н. Ферманджиев, РХ, 217-218. Като видял, че конят е здрав и невредим, мъдрецът поискал да го яхне и да избяга, но преди това надникнал в беседката, царкинята го ослепила с хубостта си като сияно слънце. Св. Минков, ПШ, 116. Всъщност само му се стори, че извика, защото не чу гласа си и го ослепи една невиждана гледка. Д. Фучеджиев, Р, 148. ослепявам се, ослепя се страд. Помисли, любезний мой, до каква степен человек се ослепява от страстите си и става скоту подобен. АНГI, 15.
ОСЛЕПЯВАНЕ1, мн. няма, ср. Отгл. същ. от ослепявам1. Една вечер той получи удар и лявата половина на тялото му се вцепени. После дойде постепенното тъжно ослепяване... Ст. Дичев, ЗСI, 80. Най-често това се случва с хинина. Погълнат в голямо количество., той предизвиква виене на свят., намаляване на зрението до пълно ослепяване, увреждане на слуха. НТМ, 1966, кн. 211-212, 52.
ОСЛЕПЯВАНЕ2, мн. няма, ср. Отгл. същ. от ослепявам2 и от ослепявам се. През онази 1014 година по тези места цар Самуил беше водил своите битки с войските на Василий Българоубиец; беше строил тези крепости край Струмешница. Беше се случило най-страшното — ослепяването. Е. Евтимов, ПМ, 8. Тук се предполага, че Тиберий случайно среща Велизария, за когото той нарочно бил изпратен от Юстиниана, и че уж не знаел неговото ослепяване. Т. Шишков, В, 7.
О С ЛЙЦ А ж. Остар.Книж. Магарица. На яслите, пълни със сено, бяха вързани ослица и три дребни магаренца. Ст. Загорчи-нов, Избр. пр 1П, 191. Сауловият баща, като беше загубил ослиците си, заръча на сина си да иде да ги тражи. Кр. Пишурка, МК, 373-374. Идете в селото., и тутакси ще намерите ослица вързана, и жоребе с нея. КТЕМ, 445. Пасло стадо мълчаливо, строго, / четириного: / осли, осленца и ос-лици. Д. Подвързачов, Б, 28.
ОСЛЙШАМ. Вж. ослишвам.
ОСЛЙШВАМ, -аш, несв.; ослйшам, -аш, св., прех. Остар. Книж. Чувам, ослушвам. Бог ослишал горящото моление на благочестивия и праведния български патриарх. ДЗ, 1867, бр. 7, 25. Той беше страстливо пожелал за сина си да бъде поет: това желание .. биде ослишано. Ч, 1875, кн. 13, 599. ослишвам се, ослйшам се страд. И рече му Ягело: 'Не бой се, Захари, защото се осли-ига молитвата ти и жена ти Елисавета ще ти роди син. И ще да му наречеш името Йоан. " Н. Рилски, НЗ, 106.
ОСЛЙШВАМ СЕ несв. ; ослйшам се св., не-прех. Ослушвам се.
ОСЛЙШВАНЕ ср. Остар. Книж. Отгл. същ. от ослишвам и от ослишвам се; чува-не, ослушване.
ОСЛОБОДЯ. Вж. ослобождам.
ОСЛОБОЖДАМ, -аш, несв.; ослободя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Остар. и диал.
1. Освобождавам. Сега да отбраним Блъ-гарско от враговете наши и да ослободим нашето Загорие от гръците. Е. Мутева, РБЦ (превод), 52. В 1520 лето Густав Ваза я [Швеция] ослободил от датчанския ярем и от тогава тя всякога съставлява независимо государство. Ив. Богоров, ВГД (превод) 124.
2. Правя така, че някой да бъде предразположен за нещо, да се отпусне или да добие смелост за нещо. Напусто ся оправдаеше учителят, напразно му доказваше, че попреди требува да ослободи и одоброволи децата и да ги упъти да разбират и помнят, па тогава да начне да ги учи да познаят и да пишат буквите. КН, 1873, 5-6. На
