ОСЛОБОЖДАНЕ 817 ОСЛУШВАНЕ
истина девойката пак се изчерви, кога влезе Добре в стаята, но той веднага я осло-боди като й рече: „Недейте, Еленке, се грижи за хорските думи и закачки!“ КН, 1873, 33-34. ослобождам се, ослободя се страд. ОСЛОБОЖДАМ СЕ несв.\ ослободя се св., непрех. Остар. и диал. 1. Освобождавам се. Йонийските острови се ослободиха под покровителството на Англия. П. Р. Славейков, СТИ (превод), 56. Още от дете си ти с нетърпеливо сърце чакал оня ден, кога щеш да се ослободиш от родителската си в/1аст и да живееш без ничие надзирание. Г. Йошев, ЧБ (превод), 2.
2. Почувствам се отпуснат, предразположен, добивам за нещо смелост. — Що мълчиш млад момъко, ослободи се и говори като пред своя майка. Св. Миларов, СЦТ, 172-173. Самите цариградски българе се ослободиха да помолят с прошение събраните представители, за да приемат и особите техен представител. Св. Миларов, Н, 1883, кн. 2, 143.
ОСЛОБОЖДАНЕ ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от ослобождам и от ослобождам се; ослободяване.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
ОСЛОБОЖДЕНИЕ, мн. -ия, ср. Остар. и диал. Освобождение, ослобождане, ослободяване. Генерал Игнатиев, като се облягаше на това обстоятелство, дето тогаз още се дразамуваше Махмуд-паша, мислеше, че ще му бъде лесно да изработи ослобож-дението ни [на затворниците]. Св. Миларов, СЦТ, 186.
— Друга форма: ослобожданис.
ОСЛОНЯ. Вж. осланям2 и ослоня-вам.
ОСЛОНЯВАМ, -аш, несв.\ ослоня, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Остар. и диал. Осланям2. ослонявам се, ослоня се страд. ОСЛОНЯВАМ СЕ несв.\ ослоня се св., непрех. Остар. и диал. Осланям се.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
ОСЛОНЯВАНЕ ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от ослонявам и от ослонявам се; осланяне2.
ОСЛУШАМ. Вж. ослушвам.
ОСЛУШВАМ, -аш, несв.\ ослушам, -аш, св., прех. Остар. и диал. Чувам; ослишвам. Като ослушвал гласът на свирката., го-ворникът в едно приятно стоене се посъ-бирвал малко нещо; сетне., начнувал словото си. Ив. Богоров, КП, 1874, кн. 1, 18. ослушвам се, ослушам се страд. ОСЛУШВАМ СЕ несв.\ ослушам се св., непрех. 1. Напрягам слуха си да чуя някакъв звук, шум от нещо или от някъде. Непознатият не бързаше да се храни, а все се оглеждаше и ослушваше. К. Георгиев, ВБ,
87. Иван пак спря, поразгледа наоколо, ослуша се. Нищо не трепваше наоколо.. Той цак се ослуша: нищо, нищо не се чува. Й. Йовков, ПГ, 19-20. Й той пое право нагоре., като стъпяше предпазливо и се ослушваше на всяка крачка. Г. Караславов, Избр. съч. I, 414. Стоян се провря в най-гъстото и се спотаи, задъхан, разтреперан от страх и умора. Той се ослушваше, да не би някой от турците — беят или кехаите, да го е проследил. Д. Талев, ЖС, 10. Когато се ослушваше, Райко чуваше само шуртенето на водата и тропота на своя кон по пътя. Ст. Загорчинов, ДП, 311. Гледа, но нищо не вижда, ослушва се, само славеите пеят. Ст. Ботьов, К (превод), 139.
2. Заслушвам се, вслушвам се. Давид се загледа в дъжда, но се ослушваше и гледаше диа долови нещо от разговора на младите. Й. Йовков, ЖС, 184. Слугата триеше със стиски сено потните слабини на коня, а от време на време се спираше и се ослушваше с ухилено лице в ядните думи на господаря си. Ст. Загорчинов, ДП, 241. Като се ослуша за последен път в бумтенето на мотора и така с опитно ухо определи неговата изправност, Джек натисна амбреажа. Д. Димов, ОД, 86. Като я било страх и се спотайвала, чула, че наоколо са се завърнали всички птички. Ослушала се още по-хубаво и започнала да различава гласовете им. Н. Каралиева, ЗБ, 58. Той [Радко] се застоя за миг, ослуша се в музиката, примърда на по свирнята и като метна крак, заигра пъргаво и весело. Ил. Волен, МДС, 20. — Не рожбо: нищичко не чуя.. — То е пеянието, мамо; сега обикалят черквата. Болната се ослушала. У, 1871, 138. „Я“ навред се чуе като „е“, но ако са ослушаш добре като го изговарят безкнижните, ще са увериш, че има малка една едвам усещана разница. БКн, 1859, март, кн. II, 209-210.
3. Опитвам се да узная, да науча какво си говорят хората за нещо; дочувам. А ослушва се тя [Станка] що думат комшии, кого за селски даскал гласят. Чакаше тя Цонча да главят, Цончо селски даскал да бъде. Ц. Церковски, Съч. III, 258. През селото мине пътник, седне, ослуша се какво си хоратят хората, попита как се поминуват, харно ли живуват. Г. Караславов, Избр. Съч. II, 393. Ходи, подпитва тоз-онзи измежду по-богатите.. ослушва се — не му беше лесно да проумее нещата сред този хаос от слухове, които кръстосваха селото. Ст. Марков, ДБ, 370-371.
4. Жарг. Преструвам се, че не чувам, не разбирам това, което ми се казва или което трябва да направя. Пак не си свършил каквото трябваше. Пе мога да разбера колко пъти трябва да повтарям и докога ще се ослушваш.
ОСЛУШВАНЕ ср. Отгл. същ. от ослушвам и от ослушвам се. Той [Петър] вървеше напред и ся озърташе само с ослушване дали Николови са .. наблизо. Ил. Блъсков, ИС, 89.
