Page:RBE Tom11.djvu/803

ОСЙРАНЕ 803 ОСКАЧВАМ

изпражнения нещо; посирам. Орала крава и осрала ралото. Осрала си крава опашката, че иска и другите да омаца. Погов. Н. Геров, РБЯ Ш, осирам се, осера се страд. и възвр.

О Осирам си / осера си калците. Диал. Вулг. Излагам се по своя вина, сам ставам причина да се изложа.

ОСЙРАНЕ, мн. -ия, ср. Разг. Грубо. Отгл. същ. от осирам и от осирам се.

ОСИРОМАША. Вж. осиромашавам¹.

ОСИРОМАШАВАМ¹, -аш, несв.; осиромаша, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Диал. Правя някого да стане сиромах, осиромашавам се, осиромаша се страд.

ОСИРОМАШАВАМ², -аш, несв.; оси-ромашея, -ееш, мин. св. осиромашах, прич. мин. св. деят. осиромашал, -а, -о, мн. осиро-машели, св., непрех. Ставам беден, сиромах. — Обраха ни, обрали ни са! — викала добрата жена... Осиромашахме, пропаднахме, изгубихме се. Л. Каравелов. Приличаше на някой стар благородник, "осиромашал и изпаднал в чужда среда. И. Йовков.

ОСИРОМАШАВАНЕ¹ ср. Диал. Отгл. същ. от осиромашавам¹ и от осиромашавам се.

ОСИРОМАШАВАНЕ² ср. Отгл. същ. от осиромашавам².

ОСИРОМАШЕЯ. Вж. осиромашавам².

ОСИРОТЕЯ. Вж. осиротявам.

ОСИРОТЯВАМ¹, -аш, несв.; осиротея, -ееш, мин. св., осиротях, прич. мин. св. деят. осиротял, -а, -о, мн. осиротели, св., непрех.

1. Ставам сирак, оставам без родители или само без баща или без майка. Една от оплаквачките изреждаше жаловито достойнствата на покойника, друга питаше кой ще се грижи за лозето и тютюновата му нива, трета оплакваше осиротялото му семейство. Д. Димов. Осиротели деца, бездетни и челядници идат да се кланят с молитва на Светия гроб и да омият лицата си с благословена вода. Елин Пелин.

2. Оставам сам, без децата си. Вечер всичко ще се прибере,., а от четирите краища на селото се подемат отчаяни гласове и писъци на осиротели майки. Елин Пелин. // Оставам сам, без близки в света.

3. Прен. Оставам пуст, празен. Всичко, що е станало до сега в моята осиротяла душа, и добро и свято — всичко е твое. Л. Каравелов. По това време полето осиротяваше, хората изведнъж го оставяха като чумаво и потъваха в селото — из харманите и по дворищата. Г. Караславов.

ОСИРОТЯВАМ², -аш, несв.; осиротя, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Рядко. Правя някой да стане сирак, оставям го без родители или без баща или без майка, осиротявам се, осиротя се страд.

ОСИРОТЯ. Вж. осиротявам².

ОСИРОТЯВАНЕ¹ ср. Отгл. същ. от осиротявам¹.

ОСИРОТЯВАНЕ² ср. Рядко. Отгл. същ. от осиротявам² и от осиротявам се.

ОСИЦА ж. У мал. от оса; осичка.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.

ОСИЧАМ, -аш, несв.; осека, осечёш, мин. св. осякох, прич. мин. св. деят. осякъл, -кла, -кло, мн. осекли, св., прех. Изсичам всичко. Осякоха гората, осичам се, осека се страд.

ОСЙЧАНЕ ср. Отгл. същ. от осичам и от осичам се.

ОСЙЧКА ж. Умал. от оса; осица.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.

ОСИЯВАМ, -аш, несв.; осияя, -яеш, мин. св. осиях, св., прех. Обкръжавам нещо със сияние, обливам нещо със светлината си. Той се спря там и се вгледа в светлото ширине,., във Витоша, осияна от слънцето с върхове още облечени със снегове и преспи. Ив. Вазов. • Обр. Къде си, чедо, ти сега не знам. / Но с теб е мисълта ми всеки миг — /и виждам те — в борба е развято знаме /и с осиян от подвизите лик. Е. Багряна. осиявам се, осияя се страд.

ОСИЯВАНЕ ср. Отгл. същ. от осиявам и от осиявам се.

ОСИЯЯ. Вж. осиявам.

ОСКА ж. Диал. Ос. Заправи си деда колата, оските им от смрадлика. Любен, Са-мовили, 111.

— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.

ОСКАНДАЛЯ. Вж. оскандалявам.

ОСКАНДАЛЯВАМ, -аш, несв.; оскандаля, -йш, мин. св., -йх, св., прех. Поставям някого в скандално положение; опозорявам. Тютюновите господари живееха в малки дворци, возеха се в лимузини, оскандаляваха семейната чест на хората. Д. Димов, оскандалявам се, оскандаля се страд. ОСКАНДАЛЯВАМ СЕ, несв.; оскандаля се, св., непрех. Оказвам се в скандално положение; опозорявам се.

ОСКАНДАЛЯВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от оскандалявам и от оскандалявам се.

ОСКАЧА. Вж. оскачвам и оскачу-вам.

ОСКАЧВАМ, -аш, несв.; оскача, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. Качвам, възкачвам нещо; оскачувам. оскачвам се, оскача се страд.

ОСКАЧВАМ СЕ несв.; оскача се св., непрех. Качвам се върху нещо; възсядам, яхвам. Тогава Крали Марко ся оскачил на коня си.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.