Page:RBE Tom11.djvu/802

От Читалие
Направо към: навигация, търсене
Страницата не е проверена


ОСИГУРЯВАНЕ 802 ОСЙРАМ

е, наистина, осигурена, защото е стъпила на краката си след толкова труд. Елин Пелин. Дълго време той живя с мисълта, че е богат наследник и че животът му е осигурен. Г. Караславов.

3. Техн. Монтирам, инсталирам необходимите за работа програмни продукти в компютър.

4. Сключвам осигуровка; застраховам.

5. Прен. Предпазвам някого или нещо от нещо неблагоприятно,нежелано, осигурявам се, осигуря се страд.

ОСИГУРЯВАМ СЕ несв.; осигуря се се., непрех. 1. Набавям си, обезпечавам си необходимите ми и достатъчни материални средства за живот.

2. Подсигурявам се чрез осигуровка; застраховам се.

3. Прен. Предпазвам се от нещо неблагоприятно, нежелано.

ОСИГУРЯВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от осигурявам и от осигурявам се. Бързо расте търсенето не на самите компютри, а на обработената., информация и на ново програмно осигуряване. Диал., 1990, бр.7, 11.

ОСЙКА ж. Диал. Трепетлика.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.

ОСЙКОВ, -а, -о, мн. -и. Диал. Прил. от осика; трепетликов. Осиково дърво.

ОСЙЛ м. Тънък, дълъг остър край на обвивката на зърното в клас на житно растение. Разшири крачка [Велика], размаха сърп и запрегръща тежките класове. Осилите се докосваха до страните й, килваха я. К. Петканов, МЗК, /4. Ечемикът има най-дълъг осил.

ОСЙЛЕСТ, -а, -о, мн. -и, прил. Който е с много осили. Осилести класове.

ОСЙЛЕЦ, мн. няма, м. У мал. от осил. ОСЙЛО1 ср. Диал. Жило. Вие видите, че аз съм остроумен, но моята острота е като осилото на скорпиона. Н. Бончев.

ОСЙЛО2 ср. Диал. Гнездо на оси. Греховете бяха свили осило в душата й. Тровеха яия измъчваха. Ц. Лачева.

ОСЙЛОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Който има много осили; осилест. О силов клас. Осиловожито.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.

ОСИН, -а, -о, мн. -и. Прил. от оса; оси. О Осино гнездо. Книж. Общество от зли, заядливи хора.

ОСИНОВЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Който е приет от някого с правата на истинско ро-дно дете (син или дъщеря).

ОСИНОВЙТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. Мъж, който осиновява или е осиновил дете.

ОСИНОВЙТЕЛКА ж. Жена, която осиновява или е осиновила дете.

ОСИНОВЯВАМ, -аш, несв.\ осиновя, -йш, мин. св. -йх, се., прех. Приемам чуждо дете като свое с правата на родно, собствено дете. Богат човек беше, бездетен, затуй беше осиновил сестреника си Радул. И. Йовков, осиновявам се, осиновя се страд.

ОСИНОВЯВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от осиновявам и от осиновявам се.

ОСИП м. Диал. Обрив; екзема.

— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.

ОСЙПВАМ, -аш, несв.; оейпна, -еш, мин. св., -ах, св., непрех. Диал. 1. За глас, говор — ставам глух, дрезгав; пресилвам, осипнувам, осиптявам.

2. Гласът ми става глух, дрезгав; пресилвам, осипнувам, осиптявам.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.

ОСЙПВАМ СЕ, -аш се, несв.; оейпя се, -еш се, мин. св. -ах се, св., непрех. Диал. Покривам се с пъпки; изривам се.

— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.

ОСЙПВАНЕ1 ср. Диал. Отгл. същ. от осипвам; пресилване, осипнуване, осиптява-не.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.

ОСЙПВАНЕ2, мн. -ия, ср. Диал. Отгл. същ. от осипвам се.

— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.

ОСЙПНА. Вж. осипвам и осипнувам.

ОСЙПНУВАМ, -аш, несв.; оейпна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех.Диал. Пресилвам; осипвам, осиптявам. Виках, виках, dop осип-нах. Сред дворе, дръво дафиново, на дръво са до три кукувици: пръва кукат, дори оне-муват, втора кукат, дори осипнуват, трета кукат и така и така. Нар. песен, Н. Геров, РБЯIII.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.

ОСЙПНУВАНЕ, мн. -ия, ср. Диал. Отгл. същ. от осипнувам; пресилване, осипване, осиптяване.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.

ОСИПТЁЯ. Вж. осиптявам. ОСИПТЯВАМ, -аш, несв.; осиптёя, -ёеш, мин. св. -ях, прич. мин. св. деят. осип-тял, -а, -о, мн. осиптёли, св., непрех. Остар. и диал. Пресилвам; осипвам, осипнувам. Гласът им [на туберколозните] често осип-тява, без да имат кихавица, и някога загубват съвсем гласа си. С. Доброплодни.

ОСИПТЯВАНЕ, мн. -ия, ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от осиптявам; пресилване, осипване, осипнуване.

ОСЙПЯ СЕ. Вж. осипвам се. ОСЙРАМ, -аш, несв.; осера, -ёш, мин. св. осрах, св., прех. Разг. Грубо. За човек или животно — като се изсирам, покривам с

ОСИНОВЯ. Вж. осиновявам.