ОСЕНОВ 801 ОСИГУРЯВАМ
ОСЕНОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Ясенов. Бцищ й сечеше осенови дървета за вретена. И. Йовков, СЛ, 7.
ОСЕНЯ. Вж. осенявам, осенвам и осеням.
ОСЕНЯВАМ, -аш, несв.; осеня, -йш, мин. св. -йх, св., прех. 1. Рядко. Хвърлям сянка върху нещо, засенчвам нещо. Като дойдоха [конниците] под сенката на големите тополи, които осеняваха над воденицата целия път, възпряха се,отседнаха, разведоха си конете. Ц. Гинчев, ГК, 323. Червеникавата светлина на лампите осветяваше рунтавите калпаци на селяните, които осеняваха и така тъмните им лица. А. Страшимиров,
2. Прен. За усмивка — появявам се върху лицето. Усмивка осени лицето му.
3. Прен. За мисъл, идея, чувство — идвам внезапно, обземам някого. Тя [любовта] ме осени в един пролетен предобед, когато ни сменяха дрехите [на нас, манекените от витрината]. Г. Величков, НУ, 178. Внезапно го осени мисълта, че това каменисто дере може да се прочисти и да се превърне в овощ-на градина. Л. Стоянов, осенявам се, осеня се страд. Лицето му се осени от вдъхновение.
ОСЕНЯВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от осенявам и от осенявам се.
ОСЕНЯМ, -яш, несв. (диал.); осеня, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Осенявам, осенвам. И смътно ме осеня някаква вяра, някаква увереност. Влайков. осеням се, осеня се страд.
ОСЁНЯНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от осеням и от осеням се; осеняване, осенване.
ОСЕРА. Вж. осирам.
ОСЕТИНЕЦ, мн. -нци, м. Мъж от осно-вното население на Осетинската автономна област в Грузия.
ОСЕТИН, мн. ос1ети, м. Остар. Осетинец.
ОСЕТИНКА ж. Жена, която по произход принадлежи към основното население на Осетинската автономна област в Грузия.
ОСЕТЙНСКИ, -а, -о, мн. -и, прил.
1. Който се отнася до осетинец и до Осетия (автономна област в Грузия).
2. Като същ. осетински м. Осетински език.
О Осетински език. Езикозн. Език от иранската група на индоевропейското езиково семейство, който се говори от ок. 350000 души в Осетинската автономна област в Грузия, с два диалекта: ирански в Северна Осетия и дигорски в Южна Осетия.
ОСЕТЛЙВ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. Досетлив. Показвало се малко гърлото голо... Там мерил осетливият Ахил. Н. Михайловски,
ОСЕЧКИ мн., ед. (рядко) осечка ж. Диал. Късчета от нещо пресечено. Урочасано дете ходи повънка като осечки на буза. СбНУ XXI, 41.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
ОСЕЯ. Вж. осявам и осейвам.
ОСИ, ося, осе, мн. оси, прил. Който се отнася до оса или принадлежи на оса; осин. Осе жило. Оси рояк.
О Осе гнездо. Книж. Общество от зли, злобни хора.
ОСИГА ж. Диал. Овсига. И колкото за три добичета все още ще се събере малко осига и буреняк! Чудомир.
ОСИГУРЕН, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който има, разполага с достатъчно материални средства за живот. Детето е материално осигурено.
2. За който има пълна сигурност, за който няма съмнение, не е изложен на опасност. Осигурен доход.
ОСИГУРЕНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Отвл. същ. от осигурен.
ОСИГУРИТЕЛ м. Човек, служител, който прави осигуровки; застраховател.
ОСИГУРЙТЕЛКА ж. Жена осигурител; застрахователна.
ОСИГУРИТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Който се отнася до осигуряване или осигуровка; застрахователен.
ОСИГУРОВКА ж. 1. Договор със застрахователен институт, при който дадено лице (фирма) прави периодични парични вноски, срещу които след изтичане на определен срок или при злощастни обстоятелства получава определена сума; застраховка.
2. Разг. Парична сума, получена от такъв застрахователен договор; застраховка. // Отделна периодична вноска, определена в застрахователен договор; застраховка.
3. Само ед. Прен. Предпазване от нещо неблагоприятно, нежелано. В действителност си мислеше, че ако го приемеха, ще трябва волю-неволю да изпълнява добросъвестно задълженията си на партиен член. За осигуровка снижи светкавично успеха си и посещенията на лекции, особено на тези, които водеше заместник-ректо-рът. И. Велчев, КЕЛ I, 14.
ОСИГУРЯ. Вж. осигурявам.
ОСИГУРЯВАМ, -аш, несв.', осигуря, -йш, мин. св., -йх, св., прех. 1. Правя нещо да бъде напълно възможно, правя сигурно осъществяването на нещо. Нека всяко нещо върви по своя си ред и в своето си време — това осигурява спокойствието в къщата. Д. Талев. Осигурявам успех.
2. Снабдявам някого, обезпечавам го с необходимите или достатъчни материални средства за живот. Усмихва се доволна, защото
