Page:RBE Tom11.djvu/782

От Читалие
Направо към: навигация, търсене
Страницата не е проверена


ОСВЕДОМЙТЕЛ 782 ОСВЕЖИТЕЛЕН

ОСВЕДОМЙТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м.

1. Лице, което знае нещо по даден въпрос и дава тези сведения, осведомява; информатор. Ценно описание за начина, по който става изработването на лесковата хурка, ни дава осведомителят Стоян Нинов Филипов, 80-годишен (към 1952 г), от с. Челопеч, Пирдопско. СбНУ ЬУ, 67.

2. Неодобр. Доносник. Всеки диктатор има нужда от т. нар. осведомители — доверени хора сред народа, които да слушат какво е настроението и да го информират за това.

ОСВЕДОМЙТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. 1. Чрез който, в който се дават сведения за събития в обществения и политически живот; информационен. Осведомителен бюлетин. Осведомителна агенция. Осведомителни бюра.

2. Чрез който някой се уведомява за нещо. Осведомително писмо.

ОСВЕДОМЙТЕЛКА ж. Рядко. Жена осведомител.

ОСВЕДОМЛЕНИЕ, мн. -ия, ср. Остар. Книж. Осведомяване.

ОСВЕДОМЛЯВАМ, -аш, несв.; осведомля, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Остар. Книж. Осведомявам, осведомлявам се, ос-ведомля се страд.

ОСВЕДОМЛЯВАМ СЕ несв.; осведомля се

се., непрех.Остар. Книж. Осведомявам се.

ОСВЕДОМЛЯВАНЕ ср. Остар. Книж. Отгл. същ. от осведомлявам и от осведомлявам се.

ОСВЕДОМЛЯ. Вж. осведомлявам.

ОСВЕДОМЯ. Вж. осведомявам.

ОСВЕДОМЯВАМ, -аш, несв. \ осведомя, -йш, мин. св. -йх, се., прех. Книж. 1. Давам сведения за обществени и политически значими събития, новини; информирам. Информационните агенции постоянно осведомяват за хода на войната.

2. Съобщавам на някого нещо. — Казвай по-скоро какво стана?.. — Говориха с дядо ти. Той по-добре ще те осведоми. Б. Бала-банов, Избр. п., 179. Осведомих те подроб-но как е катастрофирала, къде е счупена ръката й, как се чувствува, осведомявам се, осведомя се страд.

ОСВЕДОМЯВАМ СЕ несв.; осведомя се се., непрех. Книж. Събирам, получавам сведения, информация за нещо или за някого; информирам се. Той [генерал Спиридонов], като представител на Главното политическо управление при Министерството на войната, .. искаше да се осведоми., за ця-лостното състояние на армията. Ив. Мартинов, СНУ, 229. През ден, през два аз притичвах в квартирата на Топлийски, за да се осведомя за положението му. К. Калчев, СР, 66. Спряхме пред магазина на Аврам бакалина, да изпия една лимонада и да се осее-домим къде живее чичо Бади. Р. Сугарев, СС, 6.

ОСВЕДОМЯВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от осведомявам и от осведомявам се; информиране.

ОСВЕДОЧА. Вж. осведочвам.

ОСВЕДОЧВАМ, -аш, несв.; осведоча, -иш, мин. св. -их, св., прех. Остар. Осведомявам. осведочвам се, осведоча се страд. ОСВЕДОЧВАМ СЕ несв.; осведоча се св., непрех. Остар. Осведомявам се.

ОСВЕДОЧВАНЕ, мн. -ия, ср. Остар. Отгл. същ. от осведочвам и от осведочвам се; осведомяване.

ОСВЕЖА. Вж. освежавам.

ОСВЕЖАВАМ, -аш, несв.; освежа, -йш, мин. св. -йх, св., прех. 1. Правя нещо да стане свежо, прохладно. Нахлулият от отворения прозорец майски ветрец освежи стаята. А Дъждът освежи атмосферата на душния летен ден.

2. Правя нещо да бъде свежо, сочно, в добър вид. Напръсках цветята с вода, за да ги освежа, че бяха започнали да клюмват. А Продавачите отвреме-навреме пръскаха зеленчуците с вода, за да ги освежат.

3. Прен. Правя някой да стане бодър, да се ободри, да възстанови силите си; ободрявам. Чаша кафе ще прогони сънливостта ти, ще те освежи и ще продължим да работим. А Нагазиха в пенливия ручей и студената планинска вода освежи краката им. А Трябва да поспите и да освежите силите си.

4. Прен. Усилвам яркостта и наситеността на цветове, тонове, бои. За съжаление лицето му [на царя на портрета] е освежавано в по-ново време и е загубило много от своята художествена убедителност. Ст. Михайлов, БС, 247. // Правя нещо по-приятно, по-свежо, разообразявам нещо чрез ярки тонове или пъстри краски. Полският букет освежи стаята. А Апликациите или бродерията освежават детските дрешки, освежавам се, освежа се страд.

ОСВЕЖАВАМ СЕ несв.; освежа се св., непрех. 1. Ставам свеж, сочен, пресен.

2. Ставам бодър, възстановявам силите си; ободрявам се. Повече пътешествуваше из книгите, а коня си яхаше [князът], за да се освежи и отмори. А. Гуляшки, ЗВ, 185.

ОСВЕЖАВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от освежавам и от освежавам се. Купих сокове за освежаване докато пътуваме.

ОСВЕЖИТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. 1. Който освежава, разхлажда. Освежителен дъжд. А В горещото пладне от морето повя освежителен ветрец.

2. Който ободрява, отморява. Неочакваната ми среща с него подействува на моите обтегнати нерви като освежителна струя. Ние почнахме съвместно да нареждаме на