ОСАЖДЯМ 781 ОСВЕДОМЕНОСТ
ОСАЖДЯМ, -аш, несв.\ осаждя, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Рядко. Изцапвам, покривам със сажди. Обличам зацапаните дрехи, с които работя в градината, осаждям леко лицето си и заприличвам на въглищар. осаждам се, осадя се страд. и възвр.
ОСАЖДЯНЕ ср. Рядко. Отгл. същ. от осаждям и от осаждям се.
ОСАКАТЕН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от осакатя като прил. 1. Който е сакат, който е с физическо увреждане на крайник. Осакатеният човек ходеше с патерица.
2. Прен. Който е непълен, повреден, без някаква съществена част от своята форма или същина. Осакатена статия. А Осакатен образ на герой.
ОСАКАТЕНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Рядко. Качество на осакатен. Осакате-ността на произведението идва от непълното разгръщане на темата.
ОСАКАТЕЯ. Вж. осакатявам2.
ОСАКАТЯ. Вж. осакатявам1.
ОСАКАТЯВАМ1, -аш, несв.; осакатя, -йш, мин. св. -йх, св., прех. 1. Правя някого или нещо да стане сакат, сакато, да осакатее. Като махна Марко Кралевичи, / отсече му тая десна ръка, / .. / — Бог те убил, Марко Кралевичи, / та защо ме саде осакати? Нар. пес., СбНУ ХЬ1П, 55. Мразовете разцепваха буките, прекършваха клоните им и ги осакатяваха. Д. Фучеджиев, Р, 223.
2. Прен. Правя някого непълноценен, негоден. — Да криеш от нея [дъщеря си] например недоразуменията вкъщи,.., значи да я осакатиш. Б. Болгар, ОП, 35. // Нанасям повреда, развалям, разрушавам нещо. Прекараха лифта през най-красивата част на склона и осакатиха лицето на планината. осакатявам се, осакатя се страд. и възвр. — Човек не бива да се осакатява, за да се пригоди към чужда мярка. — Нито да иска същото от другите. Б. Балабанов, Избр. п., 192.
ОСАКАТЯВАМ2, -аш, несв.', осакатея, -ееш, мин. св. осакатях, прич. мин. св. деят. осакатял, -а, -о, мн. осакатели, св., непрех. Ставам сакат. Си лежаа [от сипаница] и ста-наа, / мома Неда не станува. / Ослепела с двете очи, / осакатела с двете раце. Нар. пес., СбНУ ХЬУ, 354.
ОСАКАТЯВАНЕ1, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от осакатявам1 и от осакатявам се.
ОСАКАТЯВАНЕ2, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от осакатявам2.
ОСАНКА ж. Книж. 1. Със съгл. опред. Внушителен външен вид и стойка. Тъкмо в този момент оттам вече влизаше., с тежки и отмерени стъпки на офицер брат й Владимир, чиято величествена осанка, горда и наперена, внушаваше респект и до известна степен страх и почитание. Ив.
Мартинов, СНУ, 76. Дваш беше готов да влезе тутакси в строя, придоби изведнъж една тържествена, гвардейска осанка. А. Гуляшки, ЗВ, 166.
2. В съчет. с прил. благороден, аристократичен. Излъчване на достолепие. Забелязваха я веднага не поради фигурата, а по благородната осанка.
ОСАННА междум. Църк. Словословие в църковните песнопения, молитвен възглас за възвеличаване и възхвала към Господа със значение „слава“.
О Пея осанна някому. Книж. Словославя, хваля, превъзнасям някого.
— От свр. през гр. сЬстс^уа.
ОСАПУНВАМ, -аш, несв. (рядко); осапуня, -иш, мин. св. -йх, св., прех. Спец. Оса-пунявам.
ОСАПУНВАНЕ, мн. -ия, ср. Спец. Рядко. Осапуняване. Използуват се два начина за фабрично получаване на сапун: 1. Чрез пряко осапунване на мазниинте при варене с натриева основа. Хим. X кл., 1958, 83.
ОСАПУНЯ. Вж. осапунвам.
ОСАПУНЯ. Вж. осапунявам.
ОСАПУНЯВАМ, -аш, несв.; осапуня, -йш, св., прех. Спец. Обработвам химически мазнини, за да се отделят от тях солите на висшите мастни киселини, от които се получава сапун, осапунявам се, осапуня се страд.
ОСАПУНЯВАНЕ, мн. -ия, ср. Спец. Отгл. същ. от осапунявам и от осапунявам се.
ОСАТАНЯ. Вж. осатанявам.
ОСАТАНЯВАМ, -аш, несв.; осатаня, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Диал. Прелъстявам, омайвам, очаровам някого непреодолимо, много силно, обикн. чрез измама, магия, нечиста сила. осатанявам се, осатаня се страд.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
ОСАТАНЯВАНЕ, мн. -ия, ср. Диал. Отгл. същ. от осатанявам и от осатанявам се.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
ОСВЕДОМЕН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от осведомя като прил. 1. Който има сведения по даден въпрос; информиран. Осведомен източник съобщи, че цените на бензина няма да се покачват.
2. Който има обширни познания изобщо или в дадена област. Освен че е човек с ерудиция, той е вещ и осведомен по търговските въпроси.
ОСВЕДОМЕНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Отвл. същ. от осведомен. Виждайки слабата осведоменост на археолога.., не се стеснява [Гологанов] да изказва и обосновава свои възгледи. СбНУ Ы1, 119. Осведоменост за новостите в медицината.
