ОРЯХОВЧАНИН 780 ОСАЖДЯ
ОРЯХОВЧАНИН, мн. -чани, м. Лице, което е родено или живее в Оряхово (град в Северна България на р. Дунав). Най-напред Стана отишла при уйка си, но и там не могла да проживее тихо и покойно. Малките градове биват много по-благонравни и много по-обвинителни от големите. Когато православните ореховчени са известили отде е, коя е, защо е дошла Стана в града им, то захванали да я гледат накриво. Л. Каравелов, Съч. V, 195.
— Друга (диал.)форма: ореховченин.
ОРЯХОВЧАНКА ж. Жена, която е родена или живее в Оряхово (град в Северна България на р. Дунав); оряховка.
ОРЯХОВЧАНСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Рядко. Който се отнася до оряховчанин.
ОС, оста, мн. оси, ж. 1. Мислена права линия, която минава през центъра на някакво тяло, около която то се върти. Земна ос. Оптическа ос. II Такава линия, разполовяваща площ или неподвижно тяло. Ос на път. Ос на лост. Ос на симетрия.
2. Спец. Част от машина, обикн. с удължена цилиндрична форма, с еднакъв или променлив диаметър, която е неподвижна и поддържа въртящите се около нея части на даден механизъм. Макарата се нахлузва на ос, около която може свободно да се върти. .. Така приготвеният уред [хвърчилото] се хваща за дръжката на оста, издига се над главата и се дърпа връвта. СбНУ XLIX, 750. Интересно хрумване представлява и наклонената вдлъбната дъсчица, посредством която водата мокри точилото и „смазва“ дървения лагер на оста, за да не се загрява. Ив. Коларов, Е, 8. Свързването на осите в шайбите, на валовете и зъбните колела и т.н. понякога се осъществява с пресово съединение. Осн. на соц. пр IX кл, 74. // Неподвижна дървена или метална част на кола, на чиито заоблени краища се поставят колела. Колелото се връти се около оста. СбНУ IX, 200.
О Координатни оси. Геом. Две взаимно перпендикулярни прави линии, върху които една от двете посоки е избрана за положителна и чрез които се определя мястото на всяка точка в равнината.
ОСА ж. 1. Хищно ципокрило насекомо, подобно на пчела, но по-едро от нея, чието ужилване е силно болезнено. Мухите събор събрали / и са кадии турнали, / сеймени бяха осите, / субаши бяха пчелите, / теляли бяха бръмбари. Христом. ВВ II, 246.
Прен. Разг. За много зъл, заядлив човек. Каквото и да му кажеш, все ще избухне. Голяма оса е.
2. Само мн. Зоол. Семейство хищни ципок-рили насекоми, които повреждат плодовете, а някои видове унищожават пчелите. Vespi-dae.
О Бягахме от оси, налетяхме на змии.
Диал. Ирон. Сполетя ни по-голямо зло. Зъл (лют) като оса. Разг. Силно разгневен или гневлив по природа човек. Те [жените] са мили и добри, докато си мил и добър с тях. И стават зли като оси, щом ги настъпиш дори и по малкия пръст. П. Вежинов, НБК, 279-280. След няколко дни в село се втурнаха военни. Бяха люти като оси, арестуваха кмет Цику. Г. Алексиев, ДЦ, 79. Идвам / дойда (налитам/налетя) като оси на мед. Разг. Прииждам в голямо количество и в надпревара, с голямо желание или настървено. А кажа, че свалям цените, а като оси на мед идат само от мене да купуват. Настръхнал съм като оса. Разг. Настроен съм враждебно, неприязнено. Ужилила ме оса <под езика>; ухапала ме оса за езика. Диал. Понапил съм се и мъчно говоря; пелтеча, фъфля. Яхнал е на оса. Диал. Много е зъл, говори зли, лоши думи.
ОСАДА ж. Остар. Книж. Обсада. Запо-рожците не обичаха да имат работа с крепости; не бе им тям дадено да държат осада. Н. Бончев, ТБ (превод), 17.
— От рус. осада.
ОСАДЯ. Вж. осаждавам.
ОСАДЯ СЕ1. Вж. осаждам се1.
ОСАДЯ СЕ2. Вж. осаждам се2.
ОСАЖДАВАМ, -аш, несв.\ осадя, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Остар. Книж. Обсаждам. Готите се устремляват на Тракия, осаждават напусто Адрианопол. Г. Кърс-тевич, ИБ, 97. В реченото 408 лято Влад цар., премина Дунава.., та осади в Мизия един добре укрепен град. Г. Кръстевич, ИБ, 214. осаждавам се, осадя се страд.
ОСАЖДАВАНЕ ср. Остар. Книж. Отгл. същ. от осаждавам и от осаждавам се; осаждение.
ОСАЖДАМ СЕ1, -аш се, несв. \ осадя се, -иш се, мин. св. -их се, св., непрех. Диал. Получавам болки и схващания в кръста от вдигане на тежко, простуда, изкривявания; сец-вам се. — Не се вижда, болен ли е, здрав ли е? — Нищо не му е,.. Осадил се нещо, кръста го боли. Ст. Илчев, РРОДД, 317.
ОСАЖДАМ СЕ2, -аш се, несв. \ осадя се, -иш се, мин. св. -их се, св., непрех. Книж. Утаявам се. По улицата профучаваше автомобил и вдигаше прахуляк, който след това бавно се осаждаше по корнизите на прозорците. П. Велков, СДН, 234.
— От рус. осаждаться.
О С АЖ ДАНЕ1, мн. -ия, ср. Диал. Отгл. същ. от. осаждам се1; сецване.
ОСАЖДАНЕ2, мн. -ия, ср. Книж. Отгл. същ. от осаждам се2; утаяване.
ОСАЖДЕНИЕ, мн. няма, ср. Остар. Книж. Обсада, обсаждане; осаждаване. Хуните.. след напразно осаждение града База, дръпват се и си отхождат. Г. Кърстевич,...
ОСАЖДЯ. Вж. о с аж д ям.
