Page:RBE Tom11.djvu/769

ОРНИТОЛОГЙЧЕСКИ 769 ОРОГЁН

ститути — орнитологинни станции по цял свят, разположени по главните прелетни пътища. ВН, 1958, бр. 2003, 4. Орни-тологична литература. Орнитологична централа.

ОРНИТОЛОГЙЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и.

Орнитологичен. Прелетът на птиците се наблюдава и изучава от работниците в специални орнитологически станции, като се прилага методът на опръстеняването. Зоол. VII кл, 115.

ОРНИТОЛОГИЯ, мн. няма, ж. Зоол. Дял от зоологията, който изучава птиците. Декада по орнитология.

— От орнито- + -логия.

ОРНИТОЛОЖКА ж. Жена орнитолог. Сестра ми е орнитоложка.

ОРНИТОЛОЖКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до орнитолог и орнитология. Орнитоложки изследвания.

ОРНИТОМАНТ м. Книж. Птицегада-тел.

— От орнито- + гр. цаутц 'пророк, гадател'. — От М. Филипова-Байрова и др., Речник на чуждите думи в българския език, 1982.

ОРНИТОМАНТИЯ, мн. няма, ж. Книж. Гадаене по полета на птиците; птицегадае-не.

— От орнито- + гр. раутега 'гадаене'. — От М. Филипова-Байрова и др., Речник на чуждите думи в българския език, 1982.

ОРНИТОМАНТКА ж. Книж. Жена ор-нитомант; птицегадателка.

ОРНИТОМАНТСКИ, -а, -о, мн. -и,

прил. Книж. Който се отнася до орнйтомант и до орнитомантия. Орнитомантски предсказания.

ОРНИТОПТЕР м. Авиац. Летателен апарат с подвижни, махащи крила като у птиците. Подемната сила на орнитоптера е три-четири пъти по-голяма от подемната сила на самолета. ВН, 1958, бр. 1997, 4. Орнитоптерът на Деген представлявал две големи крила — парашути с овална форма, които с помощта на система лостове извършвали вертикални колебателни движения. Р. Радулов, ИГ, 22. Крайно оригинални са неговите [на Леонардо да Винчи] проекти за вертолет, парашут, самолет и орнитоптер. М. Калонконов, ГГ,

26.

— От орнито- + гр. ятероу 'крило'.

ОРНИТОФАУНА ж. Зоол. 1. Съвкупност от птиците, които обитават определена територия. Към категорията „двойници“ на ястребите трябва да причислим и бла-тарите. От тях в нашата орнитофауна има четири вида. ЛР, 1971, бр. 5, 14. Орнитофауна на Дунавското крайбрежие.

2. Съвкупност от птиците, които се срещат в определена епоха (М. Филипова-Байрова и ДР., РЧД).

ОРНИТОФЙЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Спец. Който се отнася до орнитофилия.

ОРНИТОФИЛИЯ, мн. няма, ж. Спец. Кръстосано опрашване на растенията с помощта на малки птички.

— От орнито- + гр. фгХео) 'обичам'. — От М. Филипова-Байрова и др., Речник на чуждите думи в българския език, 1982.

ОРНИТОХОРИЯ, мн. няма, ж. Спец. Разпространяване на семена и плодове на растенията от птиците.

— От орнито- + гр. дореса 'разпространявам се'. — От М. Филипова-Байрова и др., Речник на чуждите думи в българския език, 1982.

ОРНИЦА ж. 1. Най-горният пласт, слой на почвата, който се подлага на обработка. Нивата ни е върла и дъждовете измиха орницата, остана мъртвицата. БД I, 121. Целият път е потънал в дълбока лепкава кал,.., нивите са нагизнали, там може да се затъне до коляно в дълбока орница. Г. Ка-раславов, Избр. съч. III, 79. Орницата има значително по-високоефективно плодородие от подорницата. След жътварките,.., преминаха тракторите и превърнаха жълтите стърнища в тъмни орници. ОФ, 1950, бр. 1819, 4.

2. Нива, която не е обработвана от 2 до 3 години. Изоставените хиляда и петстотин декара орници, отдалечени от селото татък, към Говедарника, бяха също изорани и засети. Ст. Даскалов, СЛ, 103. Из ливадите и орниците на обширното плато тук-там се виждаха стада овце. Н. Попфилипов, РЛ,

18.

3. Диал. Обрасла с трева поляна, която се намира сред гора (Н. Геров, РБЯIII).

О Като теле у орница, гледам. Диал. Ирон. Глупаво, без да разбирам нещо (гледам).

ОРНИШАК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Диал. Място, където се намират много ниви орници.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.

ОРНЙЩЕ, мн. -а, ср. Диал. Орница. Че повлече Панко чобан, / че повлече девет стада, / татък долу по долища, / по долища, по орнища. Нар. пес., СбВСт, 299.

ОРОВ м. Диал. 1. Растението глушина (във 2 знач.); ров.

2. Плодът на това растение; ров. Като да е ял оров, изглежда като ахмак. Н. Геров, РБЯ III, 381.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.

ОРОВЯНИЦА ж. Диал. Слама от оров; ровяница.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.

ОРОГЕН м. Геол. Планинска верига, възникнала на мястото на геосинклинални системи в късния стадий от тяхното развитие. Българските планини са част от голямата Алпо-Хималайска система верижни