ОРОГЕНЕЗА 770 ОРОГУША
планини. Това е в действителност най-младият ороген по земята, приобщен към континента Евразия чак през Терциера. Геол. IX кл, 179.
ОРОГЕНЕЗА ж. Геол. Съвкупност от интензивни геоложки процеси, довели до образуването на верижни планини; планино-образуване. Само южното крайбрежие е останало под морските води до края на девона, където през Херцинската орогенеза са се образували Канските планини. В. Петровски и др., ЮР, 22-23. Тектонските движения в Памир са се проявявали много пъти. В най-старите геоложки епохи били създадени основните планински дъги, оформени в съвременния им основен вид по-късно, в епохата на алпийската орогенеза. Ст. Петров, П, 30.
— От гр. оро<; 'планина' + -гснсза.
ОРОГЁНЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Геол. Планинообразувателен. През олигоце-на (преди около 38 млн. години) се развива голям орогенен процес, който интензивно нагъва Филипините. X. Тилев, Ф, 14. Геоложкият характер на народния парк „Витоша“ се обуславя от орогенните движения, започнали още през палеозоя. М. Тошков и др., HP II, 10.
ОРОГЕНЕТЙЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Геол. Рядко. Орогенен. От изучаването тектониката на източната половина от Балканския полуостров стана ясно, че Средногорието е една много сложно устроена страна, която лесно се е подавала на орогенетични (планинообразувателни) движения. ПН, 1935, кн. 8-9,115.
ОРОГОВЁН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд, от ороговея като прил. Спец. Рядко. Вроговен. Най-повърхностният, рогов слой на епидермиса е много по-слабо развит, отколкото у възрастните. Той се състои от 2-3 реда ороговени клетки, които непрекъснато се олющват. Ив. Вапца-ровидр., ДБ, 71.
ОРОГОВЕЯ. Вж. ороговявам.
ОРОГОВЯВАМ, -аш, несв.\ ороговея, -ёеш, мин. св. ороговях, прич. мин. св. деят. ороговял, -а, -о, мн. ороговели, св., непрех. Спец. Рядко. Вроговявам се. Липсата на витамин А засяга почти целия организъм. Лигавиците на носа и трахеята започват да ороговяват, намалява се отделянето на слюнка. Вл. Харалампиев, ПСС, 91. Най-горните клетки на многослойния епител са плоски. Те постепенно ороговяват, умират и се отделят от кожата като малки люспици. Анат. IX кл, 106-107.
ОРОГОВЯВАНЕ ср. Спец. Рядко. Отгл. същ. от ороговявам; вроговяване. Недостатъчното снабдяване с витамин А води до ороговяване на епителиалната тъкан и отслабване на защитните функции на лигавиците. Б. Банков и др., ВВ, 20.
ОРОГРАФ м. Геогр. Специалист по орография (в 1 знач.).
ОРОГРАФЕН, -фна, -фно, мн. -фни, прил. Геогр. Орографски; орографичен, орографически. За да се намерят темепера-турните отношения на две места, предизвикани от техния орографен и местен характер, би трябвало да се отстранят всички други причини, които влияят върху тях. П. Делирадев, В, 101.
ОРОГРАФИЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Геогр. Орографски; орографен, орографически.
ОРОГРАФИЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и,
прил. Геогр. Орографски; орографен, орографичен. Аз не ще мога да видя и да изуча тоя път орографическото разположение на сложната система на Рила. Ив. Вазов, Съч. XV, 60.
ОРОГРАФИЯ ж. Геогр. 1. Дял от физическата география, който изучава външните форми, релефа на земното кълбо.
2. Външният вид, релефът на дадена местност, планина и под. Мощната снага на Рила, чиято орография е доста сложна и разклонена, изпъква рязко сред пръстеновидно разположените оградни котловини. М. Гловня и др., Р, 6. Те [народите, намиращи се в най-ранната степен на своето обществено-икономическо развитие] са познавали добре орографията и хидрографията на земите, които са обитавали. А. Бешков и др., ИГ, 5. Ако гъстотата на населението на една страна зависи от естествените сгоди на местността и от историческите и културни условия,.., то при най-беглия поглед на орографията и положението на Крайще ще се забележи, че за гъсто население в туй изолирано и захвърлено място не може и дума да става. СбНУ XXXII, 69. Той тука е от три години, и каза, че познава като петте си пръсти орографията на тая част от Родопите и на Рила. Ив. Вазов, Съч. XV, 130.
— От гр. оро£ 'планина' + -графия.
ОРОГРАФКА ж. Геогр. Жена орограф.
— От М. Филипова-Байрова и др., Речник на чуждите думи в българския език, 1982.
ОРОГРАФСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Геогр. Който се отнася до орограф и орография; орографен, орографичен, орографически. Рила е разположена в средата на Балканския полуостров и представлява негов главен орографски и хидрографски възел. ЛР, 1971, бр. 5, 6. Първоначалният живот на нашата планина, като орографска единица, е започнал с издигането на вътрешни огнетечни маси. П. Делирадев, В, 28. Крайщето първоначално е представлявало орографско високо плато. СбНУ XXXII,
ОРОГУША. Вж. орогушвам и оро-
гушам.
