Page:RBE Tom11.djvu/75
ОБИГРАНО 75 ОБИДЕН1
пред смутения и скован в ръцете брат. Ив. Венков, ХКН, 97-98. Той сръчно изпълваше листа с равния си, добре обигран почерк. Ст. Марков, ДБ, 221. Дори Малък Круш-ко,.., нищо не можеше да долови със своето обиграно ухо. Б. Обретенов, С, 178.
ОБИГРАНО. Нареч. от обигран; опит-но, умело. И изведнъж, както ги наблюдавах, аз открих колко естествено, свободно и обиграно се държеха моите роднини на масата. Л. Станев, ПХ, 134. Какво има да говорим. (Продължава с патос, обиграно.) Преди да сме направили плана за сеитбата, преди да си е казал думата колективният ум на съвета... Н. Хайтов, Т, 1962, кн. 1,70.
ОБИГРАНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Качество на обигран; опитност, умение. Пи-ралков продължаваше да говори — леко, с професорска обиграност и ловкост. А. На-ковски, МПП, 96. И пак ми мина през ума, че може би всичко се дължеше на неочакваната самоувереност и обиграност, които бях открил у моите близки. Л. Станев, ПХ, 148. — Аз мога да напиша остра политическа статия,.., но съгласи се, че не мога да бъда например увлекателен оратор,.. В това отношение ти имаш далеч повече данни, опит и обиграност от мене. В. Нешков, Н, 356.
ОБИГРАЯ. Вж. обигравам.
ОБИГРЪЩАМ, -аш, несв.\ обигърна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд, обигър-нат, св., прех. Остар. и диал. Обгръщам. Мнозина царски стражаре паднаха мъртви от Иванковите хора, които бяха обигър-нали царския палат. Д. Войников, КБИ, 135. Те [българските предели] обигръщаха в себе си източната половина на сегашното Сръбско княжество и цяла Албания до Адриатическо море. Т. Шишков, ИБН, 215. Когато са възродило втори път и когато, после половина век, успяло да обигърне като речи целия полуостров, то и тогава българското господарство успяло да покаже, че то е изградено без здраво основание. Г. Бобриков, ИОБ (превод), 27. Млад момък захване ли да учи нечто, той не бива да го зареже преди да го изучи открай докрай, преди да го обигърне откъм всяка страна. Й. Груев, СП (превод), 243. обигръ-щам се, обнгърна се страд, и взаим.
ОБИГРЪЩАНЕ ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от обигръщам и от обигръщам се; обгръщане.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
ОБИГЪРНА. Вж. обигръщам.
ОБИДА ж. 1. Несправедливо засягане, накърняване на честолюбието на някого; оскърбление. Едничката обида, едничкото оскърбление, което нанасяше Хаджи Ахил на чувствителната си съпруга, беше думата повторйя. Ив. Вазов, Съч. VI, 177. Сърцето й, препълнено от горчивина и ранено от обида, заплака. Елин Пелин, Съч. II, 117. Нейното внимание към него е било само временно настроение, каприз. С това тя е искала само да заглади постъпката си, да се извини за обидата, която неволно му нанесе. Д. Ангелов, ЖС, 264. Всичко, което бе видял в стаята, чувствуваше едва ли не като лична обида. Разхвърляната канцелария, прахта, списъците — .. тоя човек е или безсъвестен тип, или просто некадърен за офицер. П. Вежинов, ВР, 166.
2. Само ед. Чувството, което се изпитва при несправедливо накърняване на честолюбието. В сърцето на Добра кипеше буйно и злоба, и ревност, и обида, и омраза. Д. Талев, И, 422. Буйната, неукротима обида нахлу с всичката си сила в неговата честна душа едва когато излезе от кръчмата. Г. Карас-лавов, ОХ I, 472. Цвета скоро се съвзе. Нейната младост и пъргавост надвиха скръбта и обидата. Елин Пелин, Съч. III, 140. Павлов помръдваше уста да каже нещо, но се запъваше от обида и яд. Д. Добревски, БКН, 101.
3. Обикн. мн. Думи или постъпки, с които се накърнява честолюбието на някого. Той я изгледа с ненавист. Беше готов да й каже много остри обиди. М. Грубешлиева, ПИУ, 189. Този мъченик и народен герой стоеше, стиснал зъби, и твърдо понасяше обидите, гаврата и ударите, които сипеха върху него мъчителите. А. Каралийчев, НЧ, 112. Насилието и кървавите обиди се понасяха с тррпение и стоицизъм, които учудват. Й. Йовков, Разк. III, 141. Върху мене се изсипваха цял куп обиди, които ме унижаваха и оскърбяваха. Елин Пелин, Съч. IV, 150. Като град се изсипаха обидите върху главата на дядо Костадина и той млъкна. К. Петканов, СВ, 171.
ОБЙДА. Вж. обиждам2.
ОБИДЕН1, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от обидя като прил. 1. Който е понесъл обида, оскърбление и е изпълнен с огорчение; оскърбен, огорчен. Обиденият учител му доказа с история в ръка, че Русия е била надвита при Севастопол. Ив. Вазов, Съч. VIII, 65. Отвън още се чуваха заканите уа qGudeuuH чорбаджия и на синовете му. Й. Йовков, Ж 1945, 28. Господ му [на магарето] дал ръст, колкото на катерицата .. — Това не е за търпение, Господи — казва обиденото магаре. Нар. прик., Христом. ВВ I, 58. Когато обидените български търговци попросили покровителството му, той поискал от гръцкий император Лъва Премъдраго свобода на българската търговия. П. Р. Славейков, СК, 80.
2. За сърце, душа на човек — който е изпълнен с огорчение от понесена обида, оскърбление; оскърбен, огорчен. Дълго той мълчеше бледен, с душа обидена и препълнена с горчивина. Елин Пелин, Съч. III, 21. Цветановата майка, с прекършена воля и с
