ОБИВАРЯВАНЕ 74 ОБИГРАН
1897, 4. Обивари пелинови листа и прецеди, сетне тури водата им да ври докле изври и стане една проточлива черна каиш. Йв. Бо-горов, СЛ, 32. Она напраила за него лютич-ка, а за них си обиварила яйца. СбНУ XLI, 457. Я стани, стани, Еленке, / .., / улови пъстра кокошка, /.., / очисти, че я обивари. Нар. пес., СбНУ XXII-XXIII, 69. обива-рявам се, обиваря се страд. Пресните сочни кори се нарязват на произволни късчета и се обиваряват във вода докато омекнат добре. Гр, 1906, бр. 11-12, 186.
ОБИВАРЯВАНЕ, мн. -ия, ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от обиварявам и от оби-варявам се; обваряване, обиваряне.
ОБИВАРЯМ, -яш, несв.\ обиваря, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Остар. и диал. Обва-рявам; обиварявам. обиварям се, обиваря се страд.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
ОБИВАРЯНЕ, мн. -ия, ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от обиварям и от обиварям се; обваряване, обиваряване. Съд за обиваряне на яйца. Др. Фетваджиев, ФБР II, 141.
ОБИГРАВАМ, -аш, несв/, обиграя, -аеш, мин. св. -ах, св. Диал. 1. Прех. и (рядко) непрех. Обикалям, обхождам изцяло нещо, като минавам в кръг около него или по края му. — Та и я затова ти викам, хвой-ненски досте — .., — брадваре и Свети дух има ли на мегдан, ще стане тука една кооперативна ливада^— с кон да не можеш да я обиграеш. Н. Хайтов, ПП, 86. Попове са едумуваха, / едумуваха, спитуваха: / — Запалете баш кандилян, / обиграйте манас-тирян! / Запалиха баш кандилян, / обиграха манастирян, / че найдаха бяла Рада, / бяла Рада с баш игумен. Нар. пес., СбАИ, 111. Та се върна [стадото] в задна диря, / та йобиг-ра дваж яголан, / дваж яголан, триж игре-кан. Нар. пес., СбНУ XXXIX, 119. // Обикалям в кръг по време на хоро, танц. Хвана са Злата на хоро, /.., / до дваж ми до триж обигра / и турчинан са зададе. Нар. пес., СбНУ XXXIX, 154.
2. Прех. Обикалям, обхождам, кръстосвам някакво пространство или последователно много места. Баща му беше касапин и купуваше и продаваше кое бравчета, кое шилета и кози, обиграваше селата чак от Персенк до Шабаница. Н. Хайтов, ШГ, 275.
3. Прех. Научавам, обучавам някого на нещо. Обигра го в зимане-даване. Н. Геров, РБЯIII, 295. // Приучвам, привиквам (обикн. животно) на нещо. Неций ся са протягвали на ширина и изгледвали са като костени жаби, кои на задни си нозе обиграват. БДн, 1857, бр. 6, 24. Обигра коня. Н. Геров, РБЯ II, 295.
4. Непрех. Обигравам се. — Какво, плаши ли се? — попита дядо Милко, като забеляза, че кравата се поспусна на Младена, когато той посягаше да я помилва по главата. — Ще обиграе, има време — кисело отвърна Младен. Ил. Волен, ДД, 100. обигравам се, обиграя се страд.
ОБИГРАВАМ СЕ несв/, обиграя се св., непрех. 1. Обикн. с предл. в. Ставам сръчен, опитен в нещо, придобивам опит в нещо. Ковачът все повече се обиграваше в политиката, ставаше все по-начетен и по-речо-вит. Г. Караславов, ОХ IV, 227. — Щом в един лов има аджамия, то той върши цялата черна работа. Един вид да свикне, да се обиграе. П. Незнакомов, СП, 231. По този сложен и труден път на самоук момчето се обиграло в елементарните си познания по музика. Ст. Грудев, ББ, 10. Всякий занаят трябува да ся учи някоя и дру$а година, за да ся обиграе чловек на него. И. Груев, КН 4 (превод), 85. // За животно — приучвам се, привиквам на нещо, придобивам някакви умения. Някои от малките гълъбари дресираха своите гълъби да примамват чужди .. Приучвани умело и настойчиво, те така се обиграваха, че можеха да ликвидират без остатък гълъбовото ято на всеки новак. П. Мирчев, СЗ, 74,
2. Остар. и диал. Обикн. с предл. с. Свиквам, навиквам, привиквам с някого или с нещо. Той задяваше децата, които се беряха около него, привличани от любопитната му стока, па и децата бяха се обиграли с него, та на свой ред и те му не даваха спокойствие. П. Р. Славейков, БП I, IV. Боян чичов Петканов си имаше лъжа с Румяна Иваничина .. Те все повече се обиграваха, копнееха един за друг, търсеха се и си пращаха много здраве. Ил. Волен, ДД, 144. И днес еще във френска Африка много френци са обиграват с лъва. С. Бобчев, Ч, 1874, бр.
3, 75.
ОБИГРАВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от обигравам и от обигравам се.
ОБИГРАН, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който има сръчност, опитност в нещо; опитен. На [бойните] групи трябва да се определят обиграни, авторитетни, строги и смели командири. Г. Караславов, ОХ IV, 457. Фил-чо слага пистолета до себе си, изважда едно тесте карти от джоба на ризата си и започва да ги смесва като стар, обигран картоиграч. К. Калчев, ПИЖ, 62. „Сетил се е! — помисли Първан. — Обигран човек, той ли няма да подуши вятъра?“ Н. Кирилов, ПД, 128. Забелязъл съм, че дърворезбата действува по особен възпитателен начин дори на обиграни злосторници. Й. Попов, БНО, 130.
2. Който е упражняван систематично и издава опитност, умение, майсторство в нещо; трениран. Певецът имаше хубав и обигран глас, та всички го слушаха захласнати от любопитство. Г. Караславов, С, 106. Ма-тей хем се срамуваше от грубите шаячни дрехи на брат си, хем се гордееше с новия си скъп костюм, с обиграните си движения
