ОБИДЕН2 76 ОБИДНО
обидено сърце, залиня и заболя от незнайна болест. Ив. Карановски, Разк. I, 45.
3. Който изразява огорчение, който е присъщ на човек, понесъл обида, оскърбление. Момъкът фърли в мене такъв учуден и обиден поглед, щото веднага се разкаях за смелостта си. Ив. Вазов, Съч. IX, 146. — Кир протосевасте, — провикна се един млад византиец с обидено лице. Ст. Загор-чинов, ДП, 130. — Значи отказваш да поприказваш със Саваков? —лицето на Евгени доби още по-недоволен и обиден израз. Д. Ангелов, ЖС, 52. Пристигна той сам, без оръжие, жълт и начумерен и с такова обидено изражение на лицето, че тънките му безцветни устни сякаш бяха изчезнали. П. Вежинов, НС, 185.
О Обиден от природата (съдбата). Книж. Който е нещастен, обикн. по рождение, с физически или психически недъг, който е с нещастна съдба. Тоя почти двайсетгодишен момък, полуумен, духовно обиден от природата,.., се изпречваше пред мене като зла загадка. Ив. Вазов, Съч. XI, 20. Като жива се яви пред очите ми и нейната куца, обидена инак от съдбата, ала толкова ра-зумна дъщеря. Т. Влайков, Съч. II, 214. Обичай този опърпан, този несретен, но не и обиден от съдбата народ. П. П. Славейков, Събр. съч. VII, 138.
ОБИДЕН2, -дна, -дно, мн. -дни, прил.
1. Който причинява, нанася или съдържа обида, който обижда; оскърбителен. Славов недоверчиво го погледна,.. Но Дечев се престори, че не забелязва обидния му поглед. X. Русев, ПЗ, 121. Той не пропущаше случай да хвърли обидна дума по негов адрес и се стараеше да го предизвика отново. Д. Габе, МГ, 82. Той отговаряше умно, спокойно. Отговаряше въздържано и с достойнство дори и на обидни и неуместни въпроси. Й. Йовков, Разк. II, 196-197. За да омаловажи поне що-годе тази обидна постъпка на жена си, той се обърна към своя роднина с една още no-задушевна приветливост. Т. Влайков, Съч. II, 169. Нека да ни сочат с присмехи обидни / счупените окови и дирите стидни / по врата ни още от хомота стар. Ив. Вазов, Съч. I, 202.
2. Който е свързан с неприятно, унизително за някого състояние или преживяване. Той забравяше в душата си обидното минало, прощаваше всичко и мислеше: „Ще се оправят работите. Злото не е трайно“. Елин Пелин, Съч. III, 35. Звездата на Ботева,.., светеше най-ярко и оставяше в обидна сянка личността и заслугите на Каравелова. Ив. Вазов, Съч. УП, 170. Живота си до днес със пълни шепи / в открития двубой да отдадеш, / а като червей в миг да те претрепе / един нелеп тътнеж. / Бездействие. Безпомощност обидна. Бл. Димитрова, Л, 209. Нахлува шум отвън и помежду ни, / едва роден, расте страхът от думите, / които неизбежно ще звучат / с привидна скръб, / с обидна нищета /над още непогребаната нежност. Ив. Пейчев, Избр. ст, 130.
3. Диал. За човек — който обижда, наскър-бява някого. Груйова майкя говори: /— Сине Груице, Груице, / обидна твоя Бояна! / Тизе я, синко, остави, / та кума да си изпратиш, / она си сва ноч играла / сас твои млади ратае. Нар. пес., СбНУ XLIII, 356.
ОБИДЕНО. Нареч. от обиден1; оскърбено, огорчено. Евгени усети как Росинка изведнъж се отдръпна от него — отдръпна се някак недружелюбно, обидено и остана неподвижна. Д. Ангелов, ЖС, 181. Защо да не чуят молбата му? .. Младото му хубаво лице се смръщи обидено, сърдито и засрамено. Елин Пелин, Съч. III, 93. Жена ми се изправи обидено, устните й потреперваха. Др. Асенов, СВ, 83. Бай Коста,..- поглежда обидено и влиза в бакалницата си. Хр. Смирненски, Съч. III, 75.
ОБЙДНИК, мн. -ци, м. Остар. Човек, който обижда, оскърбява. Притеснявани от немците, които са обхождаха с тях [славените] като с роби, те си платили за туй презрение с неугасима омраза към оби-дниците си. Т. Шишков, ИБН, 23. Той бил человек богат и умен, не бил обидник и грабител, но покровител и защитник на своите бедни съотечественици. П. Р. Славейков, ПИ, 73. „Зевсе! Дозволи ми да накажа моя обидник тъй, щото и най-отдалечени-те потомци да са боят да нарушават правото на гостеприемството!“ Н. Михайлов-ски и др., ОИ (превод)* 73.
ОБЙДНО нареч. 1. Като нанасям, причинявам обида; оскърбително. Старият Герак видя как снахите му обидно погледнаха Елка и как тя усамотена и разплакана тръгна след тях. Елин Пелин, Съч. III, 37. Те нямаха деца и на Гелак понякога така докривяваше, че ругаеше люто и обидно. Н. Антонов, ВОМ, 74. — Лапа от общината, лапа,.. — приказваха си старите хора и псуваха тежко, обидно, остро. Г. Караславов, СИ, 146. Произлизаха неприятни езикови недоразумения между освободители и освободени, които взаимно се титулуваха „братушка“, дума, която в устата на русите не звучеше тогава обидно за нас. Ив. Вазов, Съч. XI, 47.
2. В съчет. с прил. В такава степен, че причинява обида, оскърбление, горчивина. — Благодаря за съвета — рече Кучеглавия с обидно груб и рязък тон. — Свободен сте. Можете да си отидете. Д. Ангелов, ЖС, 286. Обидно бедната трапеза / е сложена сред полумрак. Н. Хрелков, ДД, 307.
3. Диал. Обидено, оскърбено, огорчено. Минка (Обидно се пуща [от хорото] и почва да си върже чорапа): То сега като сте големи, че... Ц. Церковски, ТЗ, 14.
4. Като сказ, опред. а). Обикн. при крат. лич. местоим. в дат. Означава, че някой изпитва чувство на обида, оскърбление, огор-
