ОБИДЧИВ 77 ОБИЖДАМ1
чение. — Обидно ми е, -.., — обидно ми е и срамно. Елин Пелин, Съч. И, 184. Стана му обидно, топла вълна на гняв и накърнено честолюбие полази през гърдите му и заседна някъде в тила. Г. Караславов, Избр. съч. I, 196. Стори й се, че бе издала мислите си, които не искаше да издава, и от това й стана срамно и обидно до сълзи. Ем. Манов, ДСР, 35. // С предл. за или следв. изр. със съюзи ч е, д а и др. Означава, че някой приема, разглежда нещо като обида, оскърбление. Желязко и Латинка тръгнаха пеш .. Изведнъж й стана обидно и противно за това недоверие. Г. Караславов, СИ, 193-194. Тинчо обаче не бързаше. Беше му обидно, че Николай го изпраща да му върши услуги. П. Проданов, С, 54. — Но как в плевнята! — протестира Илия. Беше му обидно да заведе другаря си в плевнята. X. Русев, ПС, 27. б). Обикн. със следв. изр. със съюзи ч е, д а. Означава, че нещо се смята за обида, оскърбление. Най-противно и обидно беше това, че поканата беше .., тъй да се каже, чрез втора ръка. Обади му се по телефона Хаваджиев. Г. Караславов, Т, 5. Че не сме тръгнали на сватба, бе съвсем ясно, но че той ми гласува недоверие като боец и се съмнява дали ще издържа, бе и несправедливо, и обидно. М. Гръбчева, ВИН, 290. Срамно и обидно е да пренебрегнеш макар и неволно някого, да не го почетеш според както му се пада по роднинст-во и по име, по приятелство и по дружба. Д. Талев, ЖС, 307. — Те [бригадирите] да работят, а пък аз да стоя настрана и да гледам. Кажи, не е ли обидно? А. Каралий-чев, СР, 72. • Като възклицание. И само той, тъй си е, само той се мотае без работа по цял ден. Колко срамно, колко обидно! П. Бобев, ГЕ, 16.
ОБИДЧИВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. За човек — който лесно се обижда. Сашо беше слабохарактерен човек, прекалено чувствителен и обидчив и има си хас да е направил някаква беля! Сл. Чернишев, ВМ, 145. — Не исках да Ви обидя .. — Не се тревожете. Аз не съм обидчив. Б. Райнов, ГН, 73. Художникът посрещна тези тежки обвинения, без видимо да се развълнува. Колкото по-малко вярваш в своето дело, толкова си по-тщеславен и обидчив. Е. Каранфилов, Б III, 192.
2. Който е присъщ на такъв човек. — Хайде, хайде, Ирена, не проявявайте обидчивия нрав на леля си! П. Славински, ПЩ, 147. Искаш ли да прогониш птичката на любовта, вземи сериозното обидчиво изражение на моя приятел! Бл. Димитрова, ПКС, 132. Обидчив характер.
ОБИДЧЙВОСТ, -тта, мн. няма, ж. Качество на обидчив. Във всеки случай и в трите нашумели спора на Нютон — с Хук, Лайбниц и Флемстид, се проявява неговото болезнено самолюбие, обидчивост и власт-ност. Ив. Въжарова, ИН (превод), 205. Лес-ната раздразнителност и избухливост,.., неоснователната обидчивост и подозрителност често са характерни белези на невротично състояние. ЖД, 1967, кн. 5, 22.
ОБЙДЯ1. Вж. обиждам1.
ОБИЖДАМ1, -аш, несв.\ обидя, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Причинявам, нанасям обида, оскърбление на някого с постъпките или с думите си; огорчавам, оскърбявам, засягам. Мъжете бяха по-остри, по-пламенни, те спореха шумно, дори понякога започваха да обиждат. Г. Караславов, СИ,
19. Танашакът бе притиснат до стената. Все повече се трупаха около него, обиждаха го с най-тежки думи и го псуваха. К. Петка-нов, СВ, 134. Стоян продължаваше да мълчи. Но той смътно чувствуваше, че тия люде искаха да го обидят, да го унижат. Д. Талев, ЖС, 79. Като си играя на пътя с другарчетата, случи се някога лошо дете да ме обиди или да ме удари. Т. Влайков, Пр
1. 59. Патрициите станали горделиви и зе-ли да обиждат плебеите. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 279.
2. За думи, постъпки, отношение — засягам честолюбието на някого, причинявам, нанасям обида, оскърбление на някого. Тя сещаше колко много обиждат думите на Свилен и й се искаше да му каже, че той не мисли право. Елин Пелин, Съч. I, 82. Обиждаше го и недопустимото равнодушие на Руменов, който одобряваше това недомислие и правеше атмосферата така натегната и опас-на. X. Русев, ПС, 126. — Смея се, но моят смях е друг,.. Миоят смях съвсем не трябва да Ви обижда. И. Йовков, В АХ, 51. Соколовото убеждение го обиди. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 14.
3. Обикн. в съчет. с отвл. същ. С постъпките си или с думите си не зачитам, не уважавам, не се отнасям по подходящ начин към чувството, идеята и под., назовани със съществителното; оскърбявам, засягам, накърнявам. Придружаващите ме, за да не обидят моите комунистически убеждения, избягваха да ме въвеждат в обикновен храм. Г. Белев, КР, 55. Старата бе несправедлива и я засегна болезнено, обиди я в нейните най-чисти, най-дълбоки чувства — обиди тя нейната обич към Лазара. Д. Талев, ПК, 90.
4. С предл. най следв. същ. Отправям оскърбителни, обидни думи към някого, отнасящи се до нещо, свързано с него, назовано от съществителното. — Много ти е бавна леката кола. Само дето се фукаш .. — Не обиждай на превозно средство — каза Мечо. Г. Мишев, ЕП, 68. — Мен пък, когато ме обидят на готвене, много ме боли. П. Незнакомов, БЧ, 26. обиждам се, обидя се страд. Той [Лилиев] винаги приема, никога не отказва. Това не е слабоволие, а желание да не се обиди човекът. Е. Каранфилов, Б III, 150.
