Page:RBE Tom11.djvu/747

ОРДОВИК 747 ОРЕДЯВАМ

ОРДОВИК, мн. няма, м. Геол. Вторият, след камбрия, период на палеозойската ера, характеризиращ се с топъл климат и с поява на папратовидни растения, многоножки и скорпиони. Смята се, не преминаването на първите растения към живот на сушата е станало през ордовик. Биол. IX кл, 34.

— От англ. Ordovician от собств.

ОРДОВЙШКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Геол. Който се отнася до ордовик. Ордовишка система. Ордовишки период.

ОРДЬОВЪР, мн. -ври, след числ. -въра, м. Блюдо от деликатеси (колбаси, хайвер, руска салата и др.), което се поднася преди основното ястие. Около дългата разтегателна маса, застлана с бяла ленена покривка и отрупана с всевъзможни салати, ордьоври и шишета с напитки, седяха десетина души. Д. Ангелов, ЖС, 25. Само старият келнер умее да запомня и най-големите поръчки наизуст.. Шестнадесет аперитива, после шестнадесет ордьовъра, шестнадесет шницела. Л. Михайлова, Ж, 5.

— Фр. hors d'ocuvrc.

ОРЕВА. Вж. оревавам.

ОРЕВАВАМ, -аш, несв.; орева, -ёш, мин. св. -ах, св., прех. Разг. Оплаквам (в 1 знач.). оревавам се, орева се страд.

О Жив да ме оревеш. Разг. В много лошо, окаяно положение, състояние съм; за окай-ване съм. Оревавам/орева света (орталъка, махалата). Разг. 1. Рева много, сил но, огласям с рев всичко наоколо. Преди бабичката да разкаже за убийството, тя орева орталъка и сълзите й текат по-обилноводно и от река Вардар. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 322. Поп Антония добре го на-жули с патерицата.. Пачо през това време орева цялата махала. Т. Харманджиев, КЕД, 219-220. 2. Оплаквам се шумно, вдигам много шум с оплакванията, протестите си.

ОРЕВАВАНЕ ср. Разг. Отгл. същ. от оревавам и от оревавам се; оплакване.

ОРЁВАМ СЕ, -аш се, несв. (диал.); орй-на се, -еш се, мин. св. -ах се, се., непрех. Неодобр. Оривам се. — Ей ти, цигански сине! Оревай се оттук,.., че като взема някой кърпел, все на потури ще ми станеш. Т. Харманджиев, КЕД, 191. — Я да се ореваш от главата ми, аз не съм те взела за цир-каджийка, ами за къщовница!.. И ми хвърли всичкия багаж на двора. Ст. Даскалов, СД, 244.

ОРЕДЕЯ. Вж. оредявам.

ОРЕДЯВАМ, -аш, несв.; оредея, -ёеш, мин. св. оредях, прич. мин. св. деят. оредял, -а, -о, мн. оредели, се., непрех. 1. За нещо, което се състои от множество отделни, обособени части, елементи — ставам по-рядък, увеличава се разстоянието, пространството между съставните ми части, елементи. Противоп. сгъстявам се. Гората започна да оредява и пътниците пак излязоха на гола рътлина, обрасла с висока и вече прегоряла трева. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 344. Храсталакът оредя и започнаха да се мяркат белостволи ели. Н. Хайтов, ПП, 128. При заболяване от метил овцете отслабват, вълната им оредява. ОБиол. X кл, 74. Беше само доста по-стар, косата му съвсем бе оредяля на темето. П. Вежинов, Б, 77. Полето се оголи. Ръжените стръкчета загиваха едно след друго. Посевът оредя. П. Бобев, ГЕ, 73. // Само мн. За отделни предмети или части, елементи на нещо цяло — ставаме по-нарядко един от друг, срещаме се по-рядко, увеличава се разстоянието, пространството помежду ни. Пътечката се разширява, дърветата оредяват и той излиза на полянка. Ст. Загорчинов, ДП, 142. Фенерите по пътя оредяха и ако нейде бликнеше внезапна, нестройна светлина, тя биваше все червена. Г. Стоев, 3, 28. Наближаваха града и колибите оредяха. С. Северняк, ИРЕ, 102. //За множество от хора — разреждам се и намалявам на брой. Кондарев забеляза, че край входа на клуба тълпата започна да оредява. Ем. Станев, ИК I и П, 130. Шпалирът от жени не оредява. Ив. Мирски, ПДЗ, 11.

2. За течна храна — ставам по-рядък, с по-малко сухо вещество от преди или в сравнение с нормалното. Дажбите намаляха, чорбата оредя. П. Незнакомов, ЖВ, 44.

3. За мъгла, облак, дъжд и под. — ставам по-рядък, по-малко плътен. Мъглата все повече и повече оредяваше и когато излезе горе на равното, над него се просна ясно високото небе. Елин Пелин, Съч. П, 185. Облаците бяха оредели и тук-там се прокъс-ваха. В. Геновска, СГ, 77. Дъждът оредя, изситниха се капките, запършоли и секна. В. Караманчев, 43,147.

4. Обикн. мн. и 3 л. ед. За хора — ставаме малко или по-малко, намаляваме по брой, количество някъде. Неговата механа взе да пустее и хората около него съвсем оредяха. Т. Влайков, Съч. III, 106. Нощта напредваше, музиката спираше, хората оредяваха, ние си тръгвахме. СбАСЕП, 89. Малкото общество постепенно оредяваше. Ив. Борисов, НПГ, 16. Другарите му партизани бяха много оредели и пръснати и връзка с тях не намерил. К. Георгиев, ВБ, 68. В кухните все по-рядко се срещат млади хора, а старите отдавна са оредели. Отеч., 1978, кн. 2,15.

5. Само мн. и 3 л. ед. За последователни еднакви, еднородни действия, събития, прояви и под. — започваме да се проявяваме, осъществяваме, извършваме по-нарядко, през по-големи интервали от време. Гърмежите оредяваха и от другите укрепления. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 158. Полека-лека моите стихове оредяха и сториха път на разказите. А. Каралийчев, С, 194. Стрелбата за миг оредя,.., после настана тишина. П. Ве-