ОРЕДЯВАНЕ 748 ОРЕЛ
жинов, НС, 243. После срещите им полека взеха да оредяват. Б. Райнов, ЧЪ, 40.
ОРЕДЯВАНЕ ср. Отгл. същ. от оредя-вам. Той свързваше чувствителното оредяване на отправените към него предизвикателни женски погледи с оредяването на колегите си. Л. Дилов, МСП, 146-147. Други причини за бързо оредяване и падане на косата са грижите, прекомерната алкохолна употреба и неспокойният живот. Г. Георгиев и др., ФПБ, 45.
ОРЕДЯЛ, -а, -о, мн. оредели. Прич. мин. св. деят. от оредея като прил. Които е станал по-рядък, по-малко плътен или по-ма-лоброен от нормалното, обикновеното. Бялата й оредяла коса беше сресана на обръч, като чалма. Ем. Станев, ИК I и II, 244. На прага стоеше възрастен мъж с износени дрехи и брадясало лице. Изпод сивите му оредели коси прозираше облото му розово теме. И. Петров, ЛСГ, 67. Много гребени се бяха счупили в тях [косите ми]. И тоя бе с оредели зъби. Бл. Димитрова, ПКС, 7. Сенките не бяха тъмни и черни, каквито са през лятото, а оредели, бледи, изпъстреци си широки ивици от слънчева светлина. И. Йовков, ЧКГ, 192.
ОРЕЖА. Вж. орязвам и орязувам.
ОРЕЗАЛО, мн. -а, ср. Диал. Снопче къси нишки, които остават при отрязване на основата от нищелките до задното кросно след свършване на тъкането.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
ОРЕЗИЛЯ. Вж. орезилявам.
ОРЕЗИЛЯВАМ, -аш, несв.; орезиля, -йш, мин. св. -йх, се., прех. Разг. Направям някого или нещо за резил, за срам; посрамвам, осрамвам, опозорявам. Мене да орезили, кучият му син, дето всеки шапка ми сваля! А. Гуляшки, СВ, 131. Той не можеше да му прости това, че не го попита как са останали четките у него, и това, че го орезили пред целия полк. Хр. Пелитев, ХО, 83. Друг път [учителят] правеше така — поглеждаше те строго над очилата и те отпращаше на място с думите: „Ако и следния път ми отговориш така, ще ти орезиля бележника!“ П. Бобев, ГЮМ, 17. орезилявам се, орезиля се страд. ОРЕЗИЛЯВАМ СЕ несв/, орезиля се св., непрех. Разг. Ставам за резил, за срам; посрамвам се, опозорявам се. Друг път само като си спомнеше за вдовицата, Ласков усещаше някакъв сладък сок да се разлива по цялото му тяло.. „Как можах да се орезиля на стари години!“ Л. Станев, СЛ, 128. Бе направен много лошокачествен ремонт на машините, вършачките. С вършачките никога не сме се орезилявали досега така, както през тази кампания се орезилихме. РД, 1950, бр. 287, 2.
ОРЕЗИЛЯВАНЕ ср. Разг. Отгл. същ. от орезилявам и от орезилявам се.
ОРЕЛ, мн. орлй и (диал.) орлове, след числ. opèлa и (диал.) орла, м. 1. Едра и силна граблива птица с остро зрение, с як, извит клюн и големи здрави нокти. Agnila. Високо над главата му се рееше орел. Ст. Загорчи-нов, ДП, 150. Над нас един грамаден сиво-чер орел, тежко разперил криле, непрестанно се виеше и все по-ниско и по-ниско слизаше. П. Михайлов, МП, 74. Погледът му преминаваше над планината като поглед на орел. Ем. Станев, ПЕГ, 125. Преди години той като орел я грабна от бащините ù колиби и я отнесе чак в планината. Елин Пелин, Съч. I, 157. Два се орлове виеха/ стред това село големо/ над моминската махала. Нар. пес., СбНУ XLIII, 283. Два се орла бият над гора зелена,/ като ми се бият, клонете се свадат. Нар. пес., СбВСтТ, 795.
2. Изображение на такава птица върху монети, знамена, гербове и др., обикн. като символ на сила, власт. Момчетата се бяха вкопчили едно в друго, разделяха се за малко, хвърляха се отново в борбата и ожесточено търсеха начин да се доберат до сребърната монета, от която предизвикателно ги гледаше величественият американски орел. Ал. Бабек, МЕ, 38. На скалата пред входа орелът на паметника на руската морска слава безпомощно бе отпуснал криле. Д. Добревски, БКН, 37.
3. Прен. Силен, смел, горд човек. — Имахме, синко, българско царство имахме, но го затриха преди мщго години. Колко орли изклаха само! П. Йорданова, СЕ, 88. Там, където някога се е чувал тропот на потни коне и са бляскали шлемовете на римските орли, сега безшумно гълта пътя нашият автомобил. А. Каралийчев, С, 86. През VII век на гордата скала кацват смуглите орли на хан Аспарух. ПЗ, 1981, кн. 10, 24. "Войводо, наш дивни орело,/ погуби и тебе измяна. " Ив. Вазов, Съч. XXVIII, 32.
О Белоглав (гологлав) орел. Вид едър орел с гола глава и шия, с бяла пухкава перушина зад и около врата. Gyps fulvus. Над зелената влажна снага на планината се издигаше наново синият връшник на небето, дето се рееха самотни двойки белоглави орли, които зорко гледаха към земята дали не лежи някъде леш от животно. Ст. Загорчинов, ДП, 191. Брадат орел. Рядка граблива птица, която се храни с мърша и се среща у нас в Стара планина, Рила и Пирин; брадат лешояд. Gypaetus barbatus. Голям креслив орел. Рядко срещан у нас вид орел с тъмнокафяво оперение със слаб пурпурен блясък, с черни или кафяво-черни махови пера, който гнезди високо по дърветата и се храни с дребни бозайници, птици, гущери, жаби и др. Aquila clanda. Двуглав орел. Изображение на орел с две обърнати встрани глави и с широко разтворени крила, символ на сила, власт и единство, държавна емблема на Византия, елемент от гербовете на царска Ру-
