ОРЕЛЁФ 749 ОРЕЛЧИ
сия, Австрия и др. Шествието спира пред черквата „Свети Константин и Елена“ и тогава пред щандарта с двуглави орли ce възправя свещеник от руската армия. К. Странджев, ЖБ, 67. — Само първата пушка да гръмне и двуглавият орел ще разпери крилете си над нас! Ив. Вазов, Съч. XXIII,
41. Цял Цариград са обзе от страх, секиму очите бяха обърнати към онова място, дето са развява гордо знамето на двуглавия орел. НБ, 1876, бр. 49, 193. Над него имаше корона,/ под него пък — двуглав орел. Ив. Вазов, Съч. I, 68. Кръстат (царски) орел. Рядко срещан у нас вид едър орел с черно-кафява горна част на тялото, с червеникаво-кафяво чело и предна част на темето, който се храни с дребни бозайници, птици и мърша; зайчар. Aquila heliaca. Малък креслив орел. Често срещан вид орел — мътеща у нас прелетна птица с кафяво оперение с пурпурен блясък, която гнезди по дърветата и се храни с жаби, гущери, змии, мишки и други дребни бозайници. Aquila pomarina. Морски орел. Разпространена в гористи местности около река Дунав и Черно море едра граблива птица с кафяво-черно оперение, с глава и шия жълтеникавобели, която се храни с риба, дребни бозайници и птици. Haliacetus albicilla. Високо в клоните на един стар дъб се намират значителните по размери гнезда на морски орли. М. Тошков и др., HP П, 117. Орел змияр. Вид дневна граолива птица с едри жълти очи, светло оперение на гърдите и сивокафяви пера на гърба и крилете, която се храни предимно със змии. Circaetus gallicus. Орел рибар. Доста рядко срещана у нас птица с тъмнокафяво оперение отгоре и белезникаво отдолу, с кафяво-черни махови пера, която обитава влажни, богати на риба зони около река Дунав и Черно море. Pandion haliaetus. Скален орел. Извънредно рядък у нас вид едър орел с тъмнокафяво оперение, с жълтеникави със златист оттенък глава и задна част на шията, който обитава главно непристъпни скалисти местности и се храни с по-дребни бозайници и птици. Aquila chriaetus. Една от най-големите нашенски птици е скалният орел. Сразперени крила достига 2,5 — 3 м. Той обитава високите скалисти места. Зоол. VII, 109. Степен орел. Вид едър орел с тъмнокафяво оперение и черни отдолу махови пера, който обитава открити равнини и хълмисти райони, храни се с дребни бозайници, влечуги, мърша и др. Aquila гарах.
> Връстник с белите орли; връстник с орлите. За човек — който е много стар, стигнал е до дълбоки старини. Като орел (орли) на мърша. Разг. С голямо настървение, много настървено, алчно, хищно. Най-оби-чаше да купува стока, продадена от нужда. Запали ли се главата на някой сиромах, току виж, че Месе^карга усетил и иде като орел на мърша. И. Йовков, ВАХ, 68. — Не видиш ли, че владиката раздава за бог да прости? — Раздава, но гледа като орел на мърша. А. Христофоров, А, 119. Купувачите на горивен материал се увеличиха извънредно много. Те се трупат на купчините като орли на мърша. Г. Караславов, Избр. съч. VIII, 124. Ако има нейде келепир, то Касабов и Трудов тутакси са появля-ват като орли на мърша. П. Хитов, МП,
104. Орел, рак и щука. Книж. Казва се за несговорни хора, които не могат да доведат до край започнатата от тях обща работа. С орлите. 1. В съчет. с живея. Вечно или много дълго, много повече отколкото живее човек. — Е-хей! Чакай малко! Ти пък да не мислиш, че с орлите ще живееш? О. Василев, Л, 36. 2. В съчет. със съм. Много стар (съм).
ОРЕЛЁФ м. Изк. Релефно скулптурно изображение, при което фигурата изпъква над общия плосък фон с повече от половината от своя обем. Целият живот на великия откриван на нови земи е обрисуван в бронзови статуи и орелефи. Ас. Златаров, Избр. съч. II, Зоб.
— От фр. ЬаШ-гсНсГ
ОРЕЛЁФЕН, -фна, -фно, мн. -фни, прил. Спец. Който се отнася до орелеф.
ОРЕЛЁФНО. Спец. Нареч. от ореле-фен. Орелефно представените фигури на войните придават живост на оаталното пано.
ОРЕЛЕЦ, мн. -лци, м. Диал. Умал. от орел.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
ОРЁЛОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Орлов. Дай ми очи орелови,/ соколови криле. Л. Каравелов, Съч. I, 137.
ОРЁЛСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Орлов. — Ето ги [кавалите] на, бат Стоя-не, рече Иван и му ги подаде с капията и орелското перо в един кавал. Ц. Гинчев, ГК, 87-88. На небето там/ владетелска когато някой търси слава/ потребно е да притежава/ орелски нокет и орелска клъв-ка. Ст. Михайловски, КБЗ, 58. Около него [дървото]., ся простираше на синките страни сянката на клоновете му, в които са ся крили., цели семейства орелски. Ч, 1871, кн. 14,428.
ОРЁЛЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от орел; орле. Беров гледаше широките .. гърди на Бе-слеменов, на които висеше ланец със злат-но венче и инкрустирано във венчето орел-че. Д. Кисьов, Щ, 29.
ОРЁЛЧЕНЦЕ, мн. -а, ср. Умал. от орелче. Орелът не трябва да слугува на ястреба и на керкенезите; той трябва да пази своето гнездо и да отхранва своите орелченца. Ст. Ботьов, К (превод), 65.
ОРЁЛЧИ, -а, -е, и -о, мн. -и, прил. Остар. Орлов, орелски. Орелчето перо, с
