ОРДИНАРЕЦ 746 ОРДЙЯ
ОРДИНАРЕЦ, мн. -рци, м. Войник, чиято служба, длъжност при офицер, командир или войскови щаб е да изпълнява различни дребни поръчения, за предаване на заповеди и др.; вестовой, свръзка. Вратата се отвори и се покажа войник, ординарец от щаба на полка. И. Йовков, Разк. I, 202. „Офицерът е най-културният гражданин в държавата“ — често споменаваше той, парфюмираше косата си и мореше ординар-ците да бършат прозорци, маси и кресла и да лъскат паркета. X. Русев, ПС, 37. Струваше му се, че ролята му е била да върви след нея като ординарец, да й носи багажа и дай угажда във всичко. Л. Стоянов, Избр. съч. III, 459. Ти служиш вярно на княза, но той не те почита наравно с другите си адютанти, негови любимци. Ти си., обикновен княжески ординарец. В. Геновска, СГ, 461.
— От нсм. Ordonnanz и фр. ordonnance през рус. ординарец. — В-к Свобода, 14.Х. 1888.
ОРДИНАРИУС м. Остар. Редовен професор.
— От лат. Ordinarius.
ОРДИНАРСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до ординарец; ординарчес-ки.
ординАрчески, -а, -о, мн. -и, прил. Рядко. Ординарски. Докато тия мъже бяха извели войната на добър край, той самият бе вършил най-обикновена ординарческа и разузнавателна работа. В. Геновска, СГ, 461.
— От рус. ординарчсский.
ОРДИНАТА ж. Мат. 1. Координата, която определя положението на точка върху равнината като разстояние до абсцисната ос, измерено по перпендикуляра към нея, успоредно на ординатната ос. За намиране положението на една точка в равнината ние си служим с координатна система, обикновено правоъгълни, като положението на една точка се дава с абсциса и ордината. Астр. XI, 1964,15.
2. Ординатна ос. Ако нанесем върху една координатна система разтворимостта на дадено вещество в 100 г вода при определени температури (върху ординатата — разтворимостта, а върху абсцисата — температурата) и съединим така получените точки в една линия, ще получим така наречената диаграма на разтворимостта. Хим. VII, 1950,51.
— От лат. ordinatus.
ОРДИНАТЕН, -тна, -тно, мн. -тни. Мат. Прил. от ордината.
О Ординатна ос. Мат. Вертикалната права в правоъгълна координатна система, по отношение на която се определят, измерват абсцисите. Параболата се намира изцяло от едната страна на абсцисната ос, и то от тази, в която лежи положителната част на ординатната ос. Алг. IX кл, 61.
ОРДИНАТОР м. Мед. Лекуващ лекар в болнично заведение, който работи под ръководството на завеждащ отделение.
— От лат. ordinator 'разпоредител'.
ОРДИНАТОРКА ж. Жена ординатор. Беседа на тема „Сън и сънуване“ ще изнесе д-р Мария Пенева, старша ординаторка при градския психоневрологичен диспансер. ВН, I960, бр. 2857, 2.
ОРДИНАТОРСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до ординатор. Ординатор-ско място.
ОРДИНЁРЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Книж. Обикновен, прост, банален, тривиален. Тази странна атмосфера в Разлог не е нещо изключително в Турция и е даже нещо ординерно: едно от обикновените безчиния на турски дезертьори. А. Ст-рашимиров, Съч. V, 137. Аз съм само една най-ординерна математическа единица от милиардната човешка фауна. Д. Калфов, Избр. разк., 380. Към проблемите на идеологията се причисляват и най-ординерни-гре консуматори на печатни издания. В. Йосифов, Избр. тв. 1,157.
— От лат. Ordinarius през фр. ordinaire.
ОРДЙЯ ж. Остар. и диал. 1. Орда, войска, пълчище. Около половината на 7-ий век на полуострова се посели една храбра дружина или по-добре да речем ордия, членовете на която се наричаха българе. М. Дринов, ПСп, 1876, кн. 11-12, 219. Чуло се, че турците идат с голяма ордия. П. Росен, ВПШ, 113. На първият ред на ордията стоял неограниченият владетел на живота и на имуществото османско, падишахът. Г. Бобриков, ИОБ (превод), 32. Кънчо Л. Стоянов, заминал за Рахне махле, гдето се разхождал три месеца с ордията на Морга Пантата да се бият в Турско. М. Кънчев, В, 63. Дай ми, Боже, очи соколови,/../ да изберем най-болйе юнака,/ що йе юнак у гъста ордия,/../ очем него любе да ми бъде. Нар. пес., СбНУ XIШ, 531.
2. Място, където войска се е разположила за временен престой, пребиваване; стан, лагер. Поплениха [гърците] ближните шатъ-ри и ся разпръсват по становището (из ордията), дето ся насищат с кръвопролитие. Д. Попов, СбРС (превод), 39. През лятото [в столицата] остават тъкмо сиромасите; сичкий двор в това время на годината стои на лагер (ордия) в равнина Султанъе. Ив. Богоров, ВГД (превод), 263.
3. Война, бой, размирица. — Не зная, Мустафа ага, ама пак взе да се разкаращисва.. взе да ми се плаши окото.. На ордия е това.. Колкото ордии помня, все тъй се захващат — убийства, убийства. Ц. Гинчев, ГК, 276.
— От тур. ordu 'войска, армия'.
