ОРДЕН2 745 ОРДИНАРЕН
площад на селото,.. Командирът на полка лично раздаваше ордените и стискаше сърдечно коравите, кални ръце на бойците. П. Вежинов, ВР, 56. Той [кралят] ми благодари много благосклонно и любезно за удоволствието, което му е доставила моята игра и ме награди с шведския орден за изкуство и наука. Р, 1927, бр. 244,4.
— От лат. ordo 'ред' през нсм. Orden и рус. орден. — А. Дюма, Наполеон Бонапарт (превод), 1850.
ОРДЕН2 м. 1. Организирана монашеска общност, братство, чийто живот и работа се урежда, регламентира със специален устав. Правилата на ордена, към който принадлежал, го задължавали да вечеря скромно и да не сподели удоволствието на благородна-та им компания. Д. Димов, ОД, 93. Инквизицията възобновява своята дейност, а през 1540 г. е основан йезуитският орден. Хр. Ковачевски, СК, 39. Езуитите не отделят такова внимание на пеенето, както другите монашески ордени. Р. Стойков, Амф., 61. В Турция има около 72 дервишки ордени или калугерски братства. С, 1872, бр. 43, 345. Всеки гледа да влезе в ордена на дервишите. РД, 1950, 223, 2.
2. Истор. Средновековна военно-религиоз-на рицарска организация, която служела на интересите на папата, феодалите и монарсите. Кръстоносците създали своеобразна постоянна войска, под формата на духов-но-рицарски ордени. Рицарите от ордените се заклевали да останат монаси и до края на живота си да воюват с „неверниците“. Ист. VI кл, 81. Той [графът] беше член на Малтийския рицарски орден и му беше забранено да се жени. В. Геновска, СГ, 94. Хенрих застанал начело на португалския духовно-рицарски орден — полувоенна, по-лумонашеска организация. Л. Мелнишки, С, 18-19. В „Конрад Валенрод“ [Мицкевич] изобразил епичните борби на литовци и поляци с тевтонския рицарски орден. БНТ, 1947, бр 300-301, 2. През април на 1242 г. рицарите от Тевтонския орден нахлуха в руската земя. РД, 1960, бр. 139, 1.
3. Рядко. Тайно общество, дружество, обикн. на религиозна основа, което има собствен устав и отличителни знаци и ритуали. Масонски орден.
4. Остар. Рядко. Ордер (във 2 знач). По характера или по стила тя [архитектурата] са разделила на два главни ордена: Дорийски и Йонийски. Н. Михайловски, РВИ, (превод), 132.
О Дневен орден. Остар. Последователен ред от въпроси които са предвидени за разглеждане на заседание или събрание. Ако и да бяха [четниците на X. Димитър] само една шепа младеже българе, при всичко това залисаха цяла Турция и ся разпространи българското въстание, тъй дето днес е на дневний орден. ДЗ, 1868, бр. 50, 188.
— От лат. ordo 'ред' през нсм. Orden и рус. орден. — Й. Груев, Кратка всеобща история (превод), 1858.
ОРДЕНОНОСЕЦ, мн. -сци, м. Книж. У нас в периода след 1944 г. до 1989 г. — название на лице, което е наградено с орден1. Иска ми се да срещна не образцови майстори в професията си, не стахановци, не орденоносци, а някакви съвсем неизвестни хора! Н. Стефанова, РП, 127. Не остава назад и бригадата на орденоносеца Рангел Гигов. ВН, 1959, бр. 2544, 1.
ОРДЕНОНОСКА ж. Книж. Жена орденоносец. Стотици хиляди жени станаха прославени стахановки, бригадирки, звено-водкиорденоноски, лауреати, герои на социалистическия труд. ВН, 1953, бр. 285,
1. Не случайно тя стана орденоноска на предприятието и я избраха за окръжна съ-ветничка. ОФ, 1961, бр. 5147, 4.
ОРДЕНСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до орден1. Бащата ни оглеждаше спокойно и с достойнство и това му отиваше, защото беше облечен в рубашка без пагони и гърдите му бяха украсени с дълга орденска лентичка. С. Северняк, ИРЕ, 187.
ОРДЕНЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от орден. За пленяването на такъв хитлерист, който нямаше дори и най-малкото орденче на гърдите си,.., надали биха ги похвалили особено. П. Вежинов, НС, 143.
ОРДЕР м. 1. Канц. Счетоводен документ за получени в касата или изплатени суми. Приходен касов ордер. Разходен касов ордер.
2. Архит. Тип архитектурна композиция от постамент, носещи колони и антаблеман, с определена форма и разположение на елементите; архитектурен ред.
3. Остар. Книж. Заповед, нареждане.
— От лат. ordo 'ред' през нсм. Order и рус. ордер. — Т. Хрулсв, Краткий речник, 1863.
ОРДЕРЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Рядко. Който се отнася до ордер. Ордерен документ.
ОРДИНАРЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Остар. Книж. 1. Ординерен. — Черният труд, батенка, е за простия народ, както и даскаллъка — за ординарните хорица. Ив. Вазов, Съч. XI, 142. Пред очите на зрителя се изпречват произведенията на скулптурата и живописа. Но и скулптура и живопис съвсем ординарни, нищо извънредно. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн.
4. 51. Това действително е признак на недо-зрелост и благодарение на слабата в нас черта да взимаме чуждото мнение за чиста монета и да признаваме много скоро мислите на някоя ординарна личност за авторитетни. Н. 1895, бр. 13 и 14, 99.
2. За професор — редовен. Образованието е дадено като монопол в ръцете на същите статски, действителни, заслужени и ординарни професоре. Знан., 1875, бр. 22-23, 351.
— От лат. Ordinarius през нсм. ordinär и рус. ординарный.
