Page:RBE Tom11.djvu/744
ОРГУЛА 744 ОРДЕН1
кошна, че даже много събори считали за необходимо да сдържат тази оргия на кле-рикалното въображение. Д. Писарев, ПУЖ (превод), 65. • Обр. През отворения прозорец лъхаше гореща влага, а зад мрежата му беснееше оргията на комарите. Д. Димов, Т, 479.
4. Прен. Голямо, изключително богатство, изобилие и многообразие от взаимно свързани и взаимодействащи си неща, явления, процеси. Той въведе в горните класове и руския и френския езици,.., въведе етика, въведе метафизика! Това беше една оргия от науки, една програма, ослепяваща взора. Ив. Вазов, Съч. X, 156. Той не ще намери у него нито тая оргия на ярките бои, нито тоя полет на фантазията. Худ., 1090, кн. 8 и 9, 14. Безбройните звънари се зоват, преварят и догонват в някаква лудешка оргия на звукове и лъчи. К. Константинов, ПЗ, 149-150.
— От гр. бруих 'свещенодействие'.
ОРГУЛА ж. Остар. Орган2; оргел. На запад са увели в черквите музика в VIII в., макар и да са ся много противили на такава несъобразност, заради което и сега в папската капела (параклис-черковица) нема оргула, но пее ся с глас. 3. Петров и др., ЧБ (превод), 64.
— От лат. organ.
ОРДА ж. 1. У тюркски и монголски чер-гарски племена в древността — организирана войскова единица или голямо държавно обединение, племенен съюз под обща власт. Ордата на Испериха установи постепенно държавна феодална власт над славянското селячество. Ив. Хаджийски, БДНН I, 16. В първата половина на 7-мий век това племе съставляваше една доста голяма орда, която се скиташе между реките Дон и Волга. М. Дринов, ППБН, 41-42. Така., се поставя и въпросът с прабългарската Аспарухова орда и нейните по-нататъшни отношения към коренното славянско население. Т. Павлов, МИБ, 8-9. Аз съм победител на норманите, аз изтръгнах корена на печене-зите, затрих тяхната орда .. при устието на Марица. А. Каралийчев, В, 123. В една плевня бе намерен човек,.. Ичургу заповяда да го закарат в долинката, дето ордата бе разпънала стан. И. Вълчев, СКН, 447.
2. Прен. Неодобр. Многобройна въоръжена тълпа, банда или войска, която безчинства, граби, убива; пълчище. Когато той погледна пак към конака, ордата башибозуци беше се спряла в кръг, а на мегданц стърчаха забити върлините с главите. И. Йовков, СЛ, 92. Когато Юмер Али и ордата му излязоха от града, гърмежите се чуваха вече съвсем ясно, а по-нататък се откри и самото полесражение. Д. Талев, И, 120. Гладните и свирепи орди вилнеят, опожаряват и грабят. Ив. Унджиев, ВЛ, 65. Всеки главорез от тая разноплеменна и разноезична орда би продал и собствения си баща, стига да го уловеше на вража земя. А. Дончев, СВС, 620. Разказа за огромните разрушения и неизмеримите пакости, извършени от хитлеристките орди. Г. Белев, КВА,
66. Сюлейман безумний сочи върха пак/ и вика: „Търчете! Тамо са раите!“/И ордите тръгват е викове сърдити. Ив. Вазов, Съч.
1, 203.
3. Прен. Множество, тълпа. Във всички области на изкуството съществуват и си живуркат цели орди от дилетанти, от по-средственици. О. Василев, ЖБ, 207. На двора — пръснати сред напъпилия сливак — играеше цяла орда развеселени деца. Г. Ру-сафов, ИТБД, 108. Там вече играеха Наско, Слави и цяла орда момчета с рошави коси. П. Стъпов, ЧОТ, 25. • Обр. Миришеше вътре на мухъл и на мйшина и се населяваше от орди плъхове и мишки. Ив. Вазов, Съч. X, 1зЗ. Вълчицата чу виковете на Черньо [гарвана] и грака на ордата му. Ем. Станев, ПГВ, 82.
— От тюрк. през рус. орда — А. Хилсндарсц, Въведение във всеобща история (превод), 1851. — Друга (остар.) форма: о р д й я.
ОРДАЛИЕН, -лийна, -лийно, мн. -лийни, прил. Истор. Който се отнася до ордалия. При истинската ордалия, каквото при хва-щане и носене нажежено желязо, впускане ръка във врелец, пиене отрова — виновният получава своето наказание веднага, а при ордалийната клетва — по-късно. СбНУ XXXIII, ХСП.
ОРДАЛИЯ ж. Истор. 1. Примитивна средновековна форма на съд за установяване на виновността или невинността на обвиняемия чрез подлагането му на изпитание с вода, отрова, нагорещено желязо и др., при което резултатът се разглежда като божествена или свръхестествена присъда.
2. Мъчение, средство за провеждане на такъв съд. Историята на правото знае няколко вида ордалии. СбНу XXXIII, ЬХХХГ Ордалиите, т.е. различните съдебни мъчения с вода, желязо, огън биле съвършено премахнати. Д. Писарев, ПУЖ (превод), 29-
— От лат. ог<1а1шт.
ОРДЕН1 м. Знак за отличие, почетна държавна награда, която се дава на лица, организации, предприятия и др. за заслуга към обществото (проявена храброст, постижения в производството, науката, изкуството и др.). Игнатиев беше в парадна униформа с широка лилава лента, с еполети, акселбанти, ордени. Ст. Дичев, ЗС П, 524. Като запасен подпоручик взел участие в боевете .., проявил голяма храброст, за което получил орден. Л. Стоянов, X, 105. Полковникът, който изобщо беше смел човек и притежаваше орден за храброст, дойде веднага на себе си. Св. Минков, Избр. пр, 25. Героите на полка бяха строени на калния
