ОРГАНОЛЕПТЙЧНО 743 ОРГИЯ
консистенция и др. М. Гаврилова и др., ТПХI и II, 55. Органолептичен анализ.
ОРГАНОЛЕПТИЧНО. Спец. Нареч. от органолептичен. Органолептично [качеството] се определя с помощта на сетивните органи — по вкуса, миризмата, цвета, пипането и пр. М. Гаврилова и др., ТПХ I и II, 54. БОВ [бойните отровни вещества] се откриват органолептично (по цвета, миризмата и външните белези) и чрез прибори за химическо разузнаване. Н. Иванов и др., ГО, 31.
ОРГАНОЛОГИЯ, мн. няма, ж. Дял от биологията, който изучава строежа и функциите на животинските или растителните органи.
ОРГАНОМЕТАЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Хим. Който се отнася до съединение, съдържащо въглероден радикал и метал.
ОРГАНОМИНЕРАЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Спец. Който се отнася до минерал от органически произход.
ОРГАНОПАТИЯ, мн. няма, ж. Мед. Общо название на заболяванията на телесните органи.
ОРГАНОПЛАСТИКА, мн. няма ж. Спец. Присаждане на орган или тъкан с лечебна или козметична цел.
ОРГАНОПРЕПАРАТ м. Мед. Лечебен препарат, получен от жлези с вътрешна секреция или от други животински органи и тъкани.
ОРГАНОТЕРАПИЯ, мн. няма, ж. Мед. Дял от терапевтиката, лечение с помощта на препарати от животински органи и тъкани.
ОРГАНУМ мн. няма, м. Муз. Диафония (във 2 и 3 знач.).
— Лат. organum.
ОРГЕЛ м. Рядко. Остар. Орган2, оргу-ла. Абатът описва надълго как в храма някой от подранилите свещеници свирел на оргел. П. Славински, ПЩ, 138. Не са имали за учител по музика човек като котленеца Долапчиев. От Палестрина до Панчо Вла-дигеров бе диапазонът на неговия оргел в Мъжката гимназия. Ст, 1968, бр. 1180, 4.
— Нсм. Orgel.
ОРГЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Остар. Който се отнася до оргел; оргелов, органен2, органов1. Често посещавах катедралата — да слушам оргелна музика. М. Кремен, РЯ, 80.
ОРГЕЛОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Който се отнася до, който е присъщ на оргел; оргелен, органен2, органов1. Друго качество на Загребската филхармония е хубавата звучност на духовата група. При Щраус и Чайковски например тя бе необикновено богата, с почти оргелов характер. ЛФ, 1959, бр. 1, 3.
ОРГИАСТЙЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Книж. Рядко. Оргиен, оргически. Това не е замайващата вихрушка на опиянения финал на Седмата симфония. Това е някакво оргиастично тъпкане на едно място, което ни напомня извертни танци на примитивните народи. В. Йонова и др., Б (превод), 169.
— От гр. бруюстикб^.
ОРГИЕН, -ийна, -ийно, мн. -ийни, прил. Който се отнася до оргия. Църквите на Ки-лиан Игнац Динтпенхофер спадат всъщност към последната фаза на Зрелия барок, който в тяхната вътрешност стига до „оргийно буйство на формите“. М. Би-чев, АНВ, 513.
ОРГИЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. Рядко. Оргиен, оргиастичен. В компанията на петербургските великосветски безобразници, членове на Зелената лампа
— оргически клуб, дето са представяли в живи картини изгонването на Адама и Ева из рая,.. — Пушкин се е оргличавал с буйство между буйните. П. П. Славейков, Събр. съч. VII, 77-78.
ОРГИЯ ж. 1. Обикн. мн. У древните гърци и римляни — религиозни обреди и церемонии, свързани с култа към определени божества, главно в чест на Деметра, Дионис или Бакхус, съпроводени с веселие, песни и танци.
2. Прен. Разпуснато, разюздано пиршество, веселие; вакханалия. Едно време богати турци правеха тук оргиите си и нерядко сред кючеците на гивиндиите, сред шума на дайретата и чимпарите лъсваха ятагани и се проливаше кръв. Й. Йовков, ВАХ, 169. Той [баронът] си спомни с трепет една малка оргия в Кавала, която любезните гръцки експерти му устроиха с момичета от складовете. Д. Димов, Т, 214. Замрък-вал съм в мразовити зимни вечери на улицата, без стотинка в джоба, слушал съм от кръчми и механи пиянски оргии на преситени господа. Мл. Исаев, Н, 251. Отначало се мъчеше да сподави мъката си в оргии и разврат. М. Марчевски, П, 97.
3. Прен. Буйна проява, развихряне на силни чувства, страсти или действия, процеси; вакханалия. Тая малка алтруистична оргия, която току-що се бе развихрила в кабинета му, го изпълваше с гордост и задоволство. П. Вежинов, НБК, 49. Когато оргията на играта престана, един от пивопий-ците направи знак и по-младата от играчките дойде и седна при него. Ив. Вазов, Съч. IX, 80. В това време се разиграва оргията на мръсно партизанство. Ас. Злата-ров, Избр. съч. II, 184. Врагът е многоброен. Той завзема селото и започва кървавата си оргия. Ст. Станчев, НР, 137. Предприемчивостта на духовенството е била тъй голяма и изобретателността му тъй раз-
