ОРГАНИЧЕСКИ 742 ОРГАНО ЛЕПТЙЧЕН
редби, които ще гарантират едно по-добро управление на тези области. В основата на тия наредби трябваше да се постави органическият устав на остров Крит от 1868 год. Пряп., 1903, бр. 29, 2.
ОРГАНЙЧЕСКИ. Нареч. от прил. органически; органично. Проблемата за литературното наследство е органически свързана с всички проблеми на днешната наша литература. Г. Цанев, СИБЛ, 13. Това [Рило-родопският масив] е една маса, органически свързана, с еднакъв строеж и с обща фауна и флора. П. Делирадев, В, 247. Оръжията, пушките, топовете му бяха органически противни. Л. Стоянов, Избр. съч. III, 379. Влад бе реалист. Органически не търпеше никакви илюзии. Бл. Димитрова, ПКС, 204. Писателят не е съумял да го [образа] включи органически в действието на романа и затова неговото присъствие в книгата е твърде задкулисно. С, 1951, кн. 2, 174.
ОРГАНЙЧНО. Нареч. от органичен (в 3 и 4 знач.); органически. Нелегалните форми на работа трябваше органично да се слеят с легалната политическа и икономическа борба. Ц. Драгойчева, ПД, 470. Задачата, която изпълнява с такова увлечение актьорът, не произлиза органично от задачите на предидущите откъси. Т, 1954, кн. 4, 10.
ОРГАНЙЧНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Рядко. Качество на органичен. Неговата поезия с всичките си предимства на стила и на творческия подход свидетелствува за органичност на образите с първопричината им. Ив. Спасов, БС, 123. Създаването на такива взаимоотношения изисква една по-сложна актьорска органичност на сцената. М. Колчакова, П, 83.
ОРГАНО-. Първа съставна част на сложни думи със значение: който се отнася до органи или организми; органичен, напр.: органоген, органогенеза, органография, органолептичен, органология и др.
ОРГАНОВ1, -а, -о, мн. -и. Муз. Прил. от орган2; органен. От формално гледище изпълнението беше почти безупречно — абсолютна слятост на колектива в един общ, органов звук при пълна изравненост на четирите партии. ЛФ, 1958, бр. 24, 3. Тя успя да оцвети творбата, да се приближи до тоновото богатство на органовото звучене, да ни покаже дълбочината на Ба-ховата мисъл. ВН, 1961, бр. 2947,4.
ОРГАНОВ2, -а, -о, мн. -и, прил. Органен1.
ОРГАНОГЕН м. Спец. Всеки от химичните елементи кислород, водород, въглерод, азот и др., които са в основата, в състава на органичните вещества.
ОРГАНОГЕНЕЗА ж. Биол. Образуване на органи у животните и растенията в про-цеса на индивидуалното им развитие. Образуваните в началото клетки започват да се специализират, да се усъвършенствуват (диференцират) в една или друга насока. Така се образуват различни тъкани (хис-тогенеза), а по-късно и различни органи (органогенеза). Р. Райчев, НКД, 17.
ОРГАНОГЕНЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Спец. 1. Който е от органичен произход, от растителни и животински организми; биогенен. След смъртта на организмите техните останки се натрупват по дъната на водните басейни. От тях впоследствие се образуват органогенни утаени скали. Г. Георгиев, П, 201. След смъртта на животните органичните им части се разпадат, а черупките или скелетите им се натрупват масово на дъното, като образуват органогенни (биогенни) утайки. Р. Христов и др., Г, 69. От органогенен произход, главно растителен, са и намиращите се в подземните пластове каменни въглища. Гр. Николаев и др., ОГ, 82.
2. Който се отнася до органоген. Между елементите важно значение има въглеродът, като основен елемент на живото вещество. В неговото изграждане освен въглеродът участват главно елементите водород, кислород, азот, сяра и фосфор. Заедно с въглерода те се наричат органогенни елементи. Хим. XI кл, 1965, §6. Значително постоянна е в органичните съединения и валентността на ония органогенни елементи, които иначе имат променлива валент-ност. Хим. VII кл, 1950, 90.
ОРГАНОГРАФИЯ ж. Спец. Описание и изучаване на органите на растенията или животните. Софийският държавен университет обявява конкурси., по анатомия, органография и физиология на растенията. ВН, 1958, бр. 2050,4.
ОРГАНОЗОЛ м. Спец. Колоид, колоид-на система, в която дисперсната среда е органична течност.
— Нсм. Organosol.
ОРГАНОЙДИ мн., ед. (рядко) органойд м. Биол. Постоянни части, структури на животинската или растителната клетка, които осъществяват определени жизнени функции. Живите части [на клетката] са: протоплазма, ядро и клетъчни органоиди. ОБиол. X кл, /.
ОРГ АНО ЛЕПТЙЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Спец. Който се отнася до, който е свързан със способността, свойството на телата да въздействат върху сетивните органи. Качеството на маслото се определя въз основа на установени физико-химични и органолептични показатели. Към орга-нолептичните показатели спадат вкусът, миризмата, консистенцията, цветът и др.
Н. Димов и др., ТМ, 87. Органолептичната преценка на месото се състои в определяне на външния вид — цвят, миризма, вкус,
