Page:RBE Tom11.djvu/695
ОПРОСТЯВАМ2 695 ОПРОСЯВАМ
умно, ако не осъзнаваме това. Отеч., 1978, кн. 19, 18. — Нашият селянин е трезвен. Той знае своя дом и своята жена и жените
— своите мъже. Това сектанство ли го наричаш? — Ти не опростявай работите. Не е така, както беше. Ст. Даскалов, ЕС, 32. Ще добавим, че Талев владее не само умението да изтръгва важното, типичното, той владее и сръчността да опростява жизнения материал, да го включва в убедителни, външно не особено сложни, но до-статъчно обхватни повествования. ВН, 1953, бр. 286, 4. опростявам се, опростя се страд. Ако се превежда драматическо произведение, в превода не бива да се опростява и обеднява художественото произведение. Н. Лилиев, Съч. III, 95. Действието умножение е съкратено събирание на равни числа и то може да се извърши по правилата, дадени за действието събирание; но защото събираемите са равни, това действие може да се опрости. Кр. Кърджиев, А, 35.
ОПРОСТЯВАМ СЕ1 несв.', опростя се св.,
непрех. За положение, ситуация, проблем — ставам по-прост, по-малко сложен или прост, обикновен, ясен за възприемане, разбираем, несложен; изяснявам се. Той присви очи, защото му се мярна Теофанд, подстригания богомил и някак си нещата се опростиха, — господине деспоте, два кораба са повече от един, но не двойно, а десеторно. Значи, в името на удесеторяването, ти нямаш как, просто ще се съгласиш с мене... Д. Добревски, БИ, 237. Опрости се данъчната система и се внесе по-голяма справедливост при облагането на населението.
ОПРОСТЯВАМ2, -аш, несв.; опростея,
-ееш, мин. св. опростях, прич. мин. св. деят. опростял, -а, -о, мн. опростели, св., непрех. Рядко. Ставам прост, малокултурен, некол-турен; изпростявам. — Въпросът е за социализма! Таткото се засяга: — Можеш да си четеш там книгата и без да кудкудякяш?
— Уви, трудно е, когато до ушите ми достигат глупости! И изобщо ти, мили, много опростя в това фуражно министерство! — казва загрижено момчето. Тарас, СГ, 40. Синът изрази съжалението си, че малката е опростяла съвсем, щом е почнала да поверява личните си работи на други хора. И. Петров, ПР, 143. Чувствуваше, че започва да опростява в това полупусто и отдалечено планинско село без никакви книги, вестници, без радио и кино.
ОПРОСТЯВАМ СЕ2 несв/, опростя се св., непрех. Смятам се или правя се на по-прост, отколкото съм. — А бе, тя къща, то чедо като за мене селянинът лиса? .. — Ама недей дотолкова да са опростяваш и да са снимаш долу, Иванчо. Ил. Блъсков, ПБ II, 37.
ОПРОСТЯВАМ3, -аш, несв.', опростя, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Диал. Обикн. св. Поставям нещо да стои право, в отвесно положение; изправям, възправям. Детето опрости коша и пчелите ся сбраха вътре. Н. Геров, РБЯ III, 376. опростявам се, опростя се страд.
ОПРОСТЯВАМ СЕ3 несв.', опростя се св., непрех. Диал. Внезапно се появявам някъде или изведнъж се изправям, заставам пред някого или нещо; изстъпвам се, възправям се. Заеднъж вратата се хласнала и юнакът ся опростил пред них. Н. Геров, РБЯ III, 376.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
ОПРОСТЯВАНЕ1, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от опростявам1 и от опростявам се; елементаризиране. От шестдесетте години насам много патриоти., са се застъпвали горещо за реформиране на писмеността и са разработвали различни проекти за опростяване начертанието на ханските йероглифи. ЛФ, 1958, бр. 40, 4. В последния брой на „Развигор“ изтъкнах с особена енергия, че не от реформи има нужда нашият правопис, а от някой опростявания или остановявания. Р, 1927, бр. 255, 2. Често пъти се налага електричната верига да се даде на чертеж. За опростяване на чертежа източникът, потребителят и прекъсвачът се означават с условни знаци. Физ. VIII кл, 1965, 33-34. След Първата световна война за скулптурите на Лазаров са характерни декоративните търсения. Сво-бодното излепване на формата се заменя с известно опростяване и обощаване при изграждането. Св. Босилков, ЛФ, 1956, бр. 2,3.
ОПРОСТЯВАНЕ2 ср. Отгл. същ. от опростявам2; изпростяване. В миналото неграмотността, липсата на вестници, радио и телевизия в отдалечените планински махалички са били причина за опростяването на местното население.
ОПРОСТЯВАНЕ3, мн. -ия, ср. Диал. Отгл. същ. от опростявам3 и от опростявам се.
ОПРОСЯВАМ, -аш, несв.', опросея, -ееш, мин. св. опросях, прич. мин. св. деят. опросял, -а, -о, мн. опросели, св., непрех. Остар. и диал. Ставам съвсем беден, достигам почти до просия, до пълно разорение; обеднявам, осиромашавам. За тази ракия много от търновските бейзадета после си продадоха най-хубавите чифлици, кории, нивя и воденици и опросяха. Ц. Гинчев, ГК, 356. Ако да немаше моди, салтанат.., тогаз нещяха толкоз фамилии да пропадат, толкоз млади търговчета да опросяват. Г, 1863, бр. 5, 40. Може би защото познавах бедността, двамата самотни, опросели от сиромашия старци в селото ме изпълваха с болезнена жалост. Мл. Исаев, Н, 21. Леля му., посочи с ръка безкрайното поле и каза:
