ОПРОСЯВАНЕ 696 ОПРОЩАВАМ
„Сега всичко това е твое, детето ми. Другото той ще го прахоса и ще опросее...“ М. Марчевски, П, 106.
ОПРОСЯВАНЕ, ми. няма, ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от опросявам.
ОПРОТИВЕЯ. Вж. опротивявам.
ОПРОТИВЯВАМ, -аш, несв.\ опротивея, -ееш, мин. св. опротивях, прич. мин. св. деят. опротивял, -а, -о, мн. опротивели, се., непрех. За храна, питие и под. — преставам да доставям удоволствие, ставам противен, обикн. поради продължителна употреба; омръзвам, втръсвам. Чешмата течеше на капки и на Яна й се допи вода.. Сладки бяха първите няколко глътки и после опротивяха. Т. Монов, СЧ, 103. А Всяка храна след многократно приемане опротивява. А На третия ден постното и еднообразно ядене опротивя на всички.
ОПРОТИВЯВА МИ несв.; опротивее ми
се., непрех. Изпитвам чувство на досада, отегчение, нетърпимост към някого или нещо поради това, че се извършва еднообразно и монотонно, става многократно или продължава да съществува прекалено дълго; дотяга ми, омръзва ми, втръсва ми. Всичко си вървеше така дълги месеци, макар Иван да чувствуваше как у него се надига все по-горещо нетърпение. Почнаха да му опротивяват дори разговорите с Ата-наса — втръснало му беше от приказки. В. Мутафчиева, ЛСВ II, 226. — Вие не знаете какъв непоносим човек е той., как съм се измъчила с него през тези петнайсет години съвместен живот, как ми е опротивял този пияница и побойник. Й. Попов, СЛ, 93. Отдавна му беше опротивяла тази жена. Не можеше вече да понася жълтеникавите й, меки коси .. Дразнеше го мършавата й фигура. Й. Гешев, ВОТ, 48. Всичко, което бе видял — хубавите улици, къщите, пристанището., всичко му опротивя изведнъж и завинаги. И. Петров, МВ, 215.
ОПРОТИВЯВАНЕ ср. Отгл. същ. от опротивявам. От опротивяване на себе си отмахнах протегнатата ръка на кондук-тора: — Човекът пее, а аз доноси ли да пиша? Ст. Сивриев, ЗБ, 16.
ОПРОЩАВАМ, -аш, несв.', опростя, -йш, мин. св. -йх, св., прех. 1. Отменям данъци или задължения на някого, като ги обявявам за недействителни, нищожни; анулирам. Селяните от Извор са разорени до краен предел, та Портата да им опрости данъците на новата хазна. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 450. — Нека протогерите разгласят из целия град, че опростих даждието на комина. Ив. Вазов, Съч. XX, 179. — Аз вече рекох: боляринът да ни опрости оброка за тая година. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 310. Северните краища [Симеон] опрости от военни задължения, защото те бяха силно пострадали от нашествието на уг-рите. А. Гуляшки, ЗВ, 443.
2. Прощавам изцяло на някого провинение или престъпление; оправдавам. — Аз ги опростих, аз ги оставих свободни, ненаказани. Значи те ме победиха, значи все пак ме победиха! Й. Вълчев, СКН, 208. Заповяда на еничарите да ги [българите] изколят всичките. Тогава някой си Кара имам Хасан ходжа измолил от пашата да ги опрости, ако се потурчат. А. Дончев, ВР, 78. Два дни и две нощи чувах как биеха брата ми под трема, пък аз плачех и се молех. Една дума да кажех пред майка ти, да кажех, че ми е брат, невям щяха да го пуснат и опростят. Ст. Загорчинов, ДП, 170. Лицето на Теодосия радостно светна. — За Игрила каза, та ме подсети. Царят съвсем го опрости. Като дар сам лък ще му изпрати: нов, със седеф украсен. Добър и милозлив е царят! Ст. Загорчинов, ДП, 282. След като царят ги опрости, близнаците се записаха първи в Радомировата стотна. А. Дончев, СВС, 565. // Освобождавам затворник предсрочно, като отменям изтърпяването на остатъка от поставената присъда; амнистирам. Най-напред заклаха Дима. Хаджидра-гановият син му заби камата в гърба, тъй беше. Сетне той излежа седем години в тюрмата и го опростиха. А. Каралийчев, СР, 38. Мама., пребледня и цяла се забърка: — Ама как... Ама чакай... Ама те какво!... Че нали уж те опростиха, от затвора те пуснаха, пък... Д. Бозаков, ДС, 120. // Индив. Оправдавам някого като му прощавам за неуместната или нетактична постъпка; извинявам. Аз Ви моля да ме опростите дето сега и писменно се обръщам към Вас с молба да ме подкрепите в тоя съдбоносен за мене момент с мощното си слово и висок авторитет, та да се тури край вече на ск-ръбното ми и тягостно положение. Ив. Вазов, НП, 189. — Бабо Павлевице, не грижи се, момчето ти ще го опростим, глупаво е... Ив. Вазов, Съч. VII, 95.
3. Църк. Прощавам изцяло, извинявам всички грехове, прегрешения на някого. Когато слизаше в селото да опрости някой болник преди издъхване, той му занасяше от манастирската вода и го уверяваше, че душата му ще иде на оня свят чиста, изплакна-та от греховете. Ст. Даскалов, ВМ, 19. Оттогава дядо Иван Пурекът не се опитваше да вкара никого в грях, пък Желчо овчарят продължаваше да си мисли, че Господ може да му опрости всичките други кражби. Ил. Волен, РК, 75. Тя [калугерката] се прекръсти. — Вижда се Бог не е опростил още моя грях. Ст. Загорчинов, ДП, 163. Господи, успокой душите / на загиналите във вълните.. / Страдали приживе, опрости им, / ако хулили са твойто име. Н. Ракитин, Стр, 23. опрощавам се, опростя се страд, и взаим. Тя [Харитина] е виновна за Данчовата смърт., ще отиде на гроба му
