Page:RBE Tom11.djvu/649
ОПЛОЖДАНЕ 649 ОПЛЮВАМ
ОПЛОЖДАМ СЕ несв.\ оплодя се св., непрех. Забременявам, заплождам се; запло-дявам се.
ОПЛОЖДАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от оплождам и от оплождам се; заплождане. Увреждането може да бъде нанесено върху самото дете през време на бременността на майката или върху зародишните клетки у мъжа и жената още преди оплождането. Вл. Андреев, АЕ, 41. След като предприемат [колониите на мравките] брачния си полет, през време на който става оплождането, мъжките умират, а женските слизат на земята. Те хвърлят крилата си и всяка за сеибе си основава по едно отделно гнездо. М. Йосифов, НСН, 55. След опрашването и оплождането започва зреенето на плодовете [на ягодата]. Отначало те са зелени, после побеляват и накрая почервеняват. Бтн V и VI кл (превод), 118-
ОПЛУВАМ, -аш, несв.\ оплуя, -уеш, мин. св. оплух, св., непрех. Диал. 1. От дълго стоене на едно място почвам да се разлагам, да се развалям, да гния; оплувам се, сплувам се, скапвам се, изгнивам. Тане беше твърде много животна, / ала беше до почуди рабо-тна. / Кое нечто гдето че го пофане, / там ща оплуй и там ща си остане. П. Р. Славейков, П, 77. Оплула пуйка дваж матуйкя.. ма, / гнидав шипар у кочина. Нар. пес., СбВСтТ, 930. Оттука, шуглъо, / оттука, келчо, / за тебе нема/ юбава мома. / За тебе има / оплуло маче. Нар. пес., СбВСтТ, 851. Оплула маца в каца, а мачето в качето. Погов.
2. Прен. Седя, прекарвам някъде твърде много, продължително време на едно място; кисна. Оплул е по кръчмите. Н. Геров, РБЯ III, 372.
ОПЛУВАНЕ, мн. -ия, ср. Диал. Отгл. същ. от оплувам.
ОПЛУЯ. Вж. оплувам.
ОПЛЪТЯ. Вж. оплътявам.
ОПЛЪТЯВАМ, -аш, несв.\ оплътя, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Остар. Въплъщавам. А саксонскийт герой Виттекинд оплътява в себе си религиозността, живата привързаност към отечествените нрави, откри-тостта, праводушието и честността на сичкото саксонско племе. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), оплътявам се, оплътя се страд.
ОПЛЪТЯВАМ СЕ несв.\ оплътя се св., непрех. Обикн. с предл. в. Въплъщавам се.
ОПЛЪТЯВАНЕ, мн. -ия, ср. Остар. Отгл. същ. от оплътявам и от оплътявам се; въплъщаване.
ОПЛЮВАМ, -аш, несв.\ оплюя, -юеш, мин. св. оплюх, прич. мин. страд. оплют, св., прех. 1. Оцапвам, опръсквам с плюнка някого или нещо; наплювам. Сковали се от страх и не знаели какво да правят, а мечката се приближила до тях, изправила се и започнала да ги плюва. Като ги оплюла хубаво, изръмжала и си отишла. Д. Кисьов, Щ, 294. И той първи плюва в лицето на Виктор. Виктор примижава, посяга да изтрие с ръка лицето си, но се отказва от това си намерение. — Оплюйте този мерзавец! — крещи той. — Оплювайте го! П. Илиев, ЛВ, 114.
2. За мухи — омърсявам, оцапвам изцяло нещо, като снасям яйцата си по него; наплювам. Паякът и тук е построил своята засада, за да улови всички гадини, които оплюват горските гъби. Ламар, ГМ, 20. Прозорчето беше толкова оплюто от мухи, че през него не можеше да се гледа какво става навън. А. Гуляшки, СВ, 279. Вечер си додеше Пенчо пиян, облещи зачервените си очи, поогледа са из дюгеня, и той като секи господар, изтърси няколко псувни на слугите си за дето не браниле мухите, които оп-люле шикеря. Ил. Блъсков, ПБ 1879, 113-114.
3. Прен. Обсипвам някого с хули, клевети с цел да го злепоставя, да стане за присмех; оклеветявам, охулвам, обругавам. С гладиаторската си природа Бай Ганьо обаче не се смущава от хули, нападки, презрението на другите.. Той е в постоянно движение, вечно загрижен кого да оплюе, отрече, обиди. Е. Каранфилов, Б III, 122. Деянов: — Кажи, разумно ли е да воюваш с идиоти? Велин: — Не е! Но да чакаш със смирение въжето да ти метнат на врата, не го разбирам. Да те оплюят, да те очернят, пък после върви им доказвай, че не си виновен.
В. Нешков, П, 61-62. Като си помисли, че селяните смятат сина му за нехранимайко, озлоби се срещу тях. Те го ненавиждаха, защото беше no-умен от всички. Оплюха семейството им, отрекоха рода му. К. Пет-канов, ДЧ, 432. Не ме води чак в Стамбул да ме съдят, в Стамбул на стъгдата за присмех да ме показват, хора, които ме не знаят, мене да оплюват. П. Спасов, ГЛЗЗ, 51. оплювам се, оплюя се I. Страд. от оп-лювам. — Тръгнали сме да дирим селския бик!.. Като че се подхвърляха гаври и блуд-кости към Павел, като че се оплюваше семейния живот на двамата. Б. Болгар, Б, 112. Клета Българийо! .. Твоите заслужили синове днес се оплюват с най-гнъсни епитети от лукавите ехидни и вместо почести, че са се жертвували за твоето величие, търпят най-гнъсните укори и поругания! Правдоборски, НБО, 18-19. II. Възвр. от оплювам в 3 знач. — Да идеш при министъра, да му кажеш, че си размислил и от свое име да му предложиш разширението и оборудването на В-ския завод.. — Това аз не мога да направя! Да се оплювам сам! А. Гуляшки, ДМС, 73. III. Взаим. от оплювам в 1 и 3 знач.
