Page:RBE Tom11.djvu/643
Оплаквам2. Представях си опасността и уплашването на ония, които живеяха у запалената къща или у съседните къщи, оп-лакувах ги. Др. Цанков, ТМ (превод), 116. Когато аз начнах да оплакувам бедното им [на християните] съспгояние, Исус Христос ми ся яви насън. Г. Иошев, КВИ (превод), 182. "Що по-напред днес да оплакувам, / и що в серце сега да чувствувам! / Дали що сам аз днес намерила /Алексия, жениха любима. / Или що се сега разлучавам / и без тебе до смерти оставам. К. Огнянович, ЖА, 56. оплакувам се, оплача се страд, и взаим. „Ако да можах да чета у душата им и те у моята .. кой знай дали не щем да се повлечем един други, за да се оплакуваме, за да се обичаме!“ Др. Цанков, ТМ (превод),
134.
ОПЛАКУВАМ СЕ, -аш се (остар.), несв. ; оплача се, -еш се, мин. св. оплйках се, св., непрех. Оплаквам се. Които земат малко, лесно завиждат и ся оплакуват, че по-много ся дава на другите. КТЕМ, 517. Това като преговарях в ума си, не смеях да ся оплакувам, напротив — насърчавах ся да търпя докрай това изпитание. П. Р. Славейков, ДБ (превод), 35-36. Забравих да ви кажа, че г-н Манеоглу трябва да е много сребролюбец, защото много ся оплакуваше, че харчовете станали големи, а печала нямало. АНГ I, 117. Видите, прочее, добре, че не съм само аз, дето се оплакувам за тая лоша вода. Др. Цанков, ТМ (превод), 66.
ОПЛАКУВАНЕ1 ср. Остар. Отгл. същ от оплакувам и от оплакувам се; оплакване2.
ОПЛАКУВАНЕ2 ср. Остар. Отгл. същ. от оплакувам се.
ОПЛАЧА. Вж. оплаквам2 и оплакувам.
ОПЛАЧА СЕ. Вж. оплаквам се и оплакувам се.
ОПЛЕВЯ. Вж. оплевям.
ОПЛЕВЯ. Вж. оплевявам.
ОПЛЕВЯВАМ, -аш, несв.; оплевя, -йш, мин. св. -йх, св., прех. С плевене очиствам, плевя докрай; изплевявам. И през пролетта рано-рано ще го брануваме, ще го наторим, ще го оплевим, ще го опрашим... Ще се залюлее онова ми ти едро, зелено жито... Ил. Волен, МДС, 173. — Запомни само едно — натискай здраво ралото! .. Чак тогава засей вълшебните семена! Но ги засей много рано, та посевът да поникне и да заякне до студовете. Напролет го оплеви добре! П. Бобев, ГЮМ, 30. Навреме засятата пшеница през есента, подхранвана с изкуствен и оборски тор и оплевена от бурени през пролетта, дава винаги високи добиви. ВН, 1959, бр. 2480, 1. оплевявам се, оплевя се страд. Понякога в граховите посеви с бели цветчета се среща грах с червенотеменуж-ни цветове. Тези чужди растения се оплевя-ват. Бтн V и VI кл (превод), 132. Оплевиха се 1 000 декара пшеница и 200 декара ечемик; оплевени бяха двукратно от младежките звена площите, засети с есенни посеви. ВН, 1953, бр. 303, 2.
ОПЛЕВЯВАНЕ ср. Отгл. същ. от оплевявам и от оплевявам се.
ОПЛЕВЯМ, -яш, несв.; оплевя, -иш, св., прех. Диал. Оплевявам. Излизахме по 30-40 човека на ден и едва оплевяхме по 5-6 декара земя на ден. ОП, 204. оплевям се, оплевя се страд.
ОПЛЕВЯНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от оплевям и от оплевям се; оплевяване.
ОПЛЕЗВАМ, -аш, несв.; оплезя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Само в съчет. с език. Изваждам навън от устата; изплезвам. Телетата бяха свикнали с Манолчо, та нито се плашеха от него, нито побягваха. Той протягаше ръка да погали някое, а то оплезеше език и го близнеше. Кр. Григоров, ОНУ,
166. Такива деца [пелтеци] си дръжат устата отворени, а язикът им или на зъбите оплезен, или веднага прибран зади тях, почива стиснат. КН, 18/3, кн. 5, 19. // Обикн. за животно — държа езика си изваден и дишам с широко отворена уста от преумора или горещина. Дребната Сивушка се напъва с всичка сила.. Оплезила език — върви. Елин Пелин, Съч. I, 150. оплезвам се, оплезя се страд.
ОПЛЕЗВАМ СЕ, несв.; оплезя се, св., непрех. 1. Показвам си езика на някого, обикн. предизвикателно; изплезвам се. — Хей, момче, не си ли виждал едно магаре? — Освен тебе, друго не съм виждал — отговори хлапакът и се оплези. Елин Пелин, ПР, lz5. После притвори вратата, видя го какъв е намръщен и за да го ядоса, изкриви си мут-ричката и му се оплези. И. Петров, НЛ, 126. Циганчето го поизгледа отначало някак уплашено, но като се съвзе, фръцна се, оплези му се и му подвикна: — Да имаш да зе-маш. А. Станоев, П, 86. — Хубава жена си, Петрунке. — Хубава съм, я. Но само това ли е... — оплези му се тя. Кр. Григоров, И,
65.
2. Прен. Рядко. Оставам силно учуден, удивен, обикн. с отворена от изненада уста. — Като кога пък и Киряк Цанков да дойде в „Крум Страшний“ — дивеше се Караджата. — Да видим как ще се оплези, като види да влиза Народният, а? Ст. Дичев, ЗС1,445.
3. Диал. Умирам (Н. Геров, РБЯ).
О Оплезвам / оплезя език. Разг. Изморявам се много, обикн. при тичане, бързо ходене, изкачване; преуморявам се.
ОПЛЕЗВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от оплезвам и от оплезвам се.
ОПЛЕЗЯ. Вж. оплезвам.
ОПЛЕН, м. Диал. Дървена част на кола, която се намира над оста и в която се вкарват, забиват се климиите и ритлите. На
