то ви са заповядва.. "Ах! Ще дойде онзи нас, в който тия народоубийци ще да оплачат майчиното си мляко! С, 1872, бр. 39, 309. Оплаквам си дните (и годините). Разг. Вайкам се за тежката си съдба, горчиво съжалявам за постигналото ме голямо и продължително нещастие. Невяста млада-зелена нека кукува сама в къщи, нека си оплаква дните. П. Тодоров, Събр. пр II, 205. Дигни / бунт и при първий гръм се в Влашко измъкни /../ А пък народа? Той да си оплаква дните / и нази да кълне. П. П. Славейков, КП ч. III, 115.
ОПЛАКВАНЕ1, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от оплаквам1 и от оплаквам се.
ОПЛАКВАНЕ2, мн. ия, ср. Отгл. същ. от оплаквам2 и от оплаквам се; жалеене.
ОПЛАКВАНЕ3, мн. -ия, ср. 1. Отгл. същ. от оплаквам се (в 1 знач.); жалване. — Така, уж здрави, живеят, работят години и внезапно — неясни бодежи, сънливост, тъпи болки ту тук, ту там, странни оплаквания, заслабнат и угаснат. П. Бобев, К, 63. Слуша Панчо нейните оплаквания, ала нито умее да я утеши с нещо, нито се сяща, как да й помогне, как да я избави от това зло. Т. Влайков, Съч. II, 97.
2. Устно или писмено възражение, жалване от нещо или от някого; жалба. Селяните, които идеха на пазар, навлизаха на групи в двореца.. Князът ги приемаше охотно; тогава почваха нескончаеми оплаквания: на кого съседът съборил плета, кого мировият съдия глобил незаконно. С. Радев, ССБ
1, 174. Инспекторът., намери, че учителката е постъпила като свободен човек, направи й бележка, но не даде ход на оплакването. Ив. Вазов, Съч. XI, 129.
ОПЛАКВАНИЕ1, мн. -ия, ср. Остар. Оплакване2. Тия бедни абаджии, прекарали живота си в мирен труд .. бяха за оплаква-ние. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 121.
ОПЛАКВАНИЕ2, мн. -ия, ср. Остар. Оплакване3. — Чакам за ред да изляза при дяда владика. — Какво ще правиш? — Има нещо да му се оплача. — Сега не е време за оплаквание, хад да си ходим. П. Р. Славейков, Избр. пр II, 29. Обаче, в същото време от Цариград се получи депеша за оплаква-нието на шведските офицери, които преди няколко месеца се извикаха за същата цел. Пряп., 1903, бр. 30, 1.
ОПЛАКВ АЛГЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Админ. 1. Който се отнася до оплакване3 или е предназначен, служи за оплакване3. Гороломов извади бележника ср ии взе да пише оплаквателна телеграма. И. Йовков, ПГ, 270. Оплаквателна книга. Оплак-вателно бюро.
2. Разг. Като същ. оплаквателно ср. Писмено оплакване, жалване от някого или от нещо; оплаквателно писмо, жалба. — Ще плащам, значи, аз на общината данък за кучето си, а в същото време общината ще позволява на кучкарите да задигат маркирани кучета. Обядвах, знаете, набързо, грабвам си шапката и — право тук, в кметството. Нося оплаквателно до кмета. Св. Минков, РТК, 193.
ОПЛАКВАН м. 1. Рядко. Човек, който оплаква мъртвец. Имаше много оплаквани и оплаквачки, дошли нарочно от селата си, близки на убитите. Намериха се и попове да изпеят над грамадата едно „вечная памет“. Ст. Загорчинов, Избр. пр П1,413.
2. Админ. Остар. Тъжител. "Пожарният командир Михаил Начев е един най-долноп-робен рушветчия. Многократно е било донасяно на градския съвет за неговите злоупотребления и комисия даже биде пратена да провери тия работи.. Разпитваха — не-доразпитваха, слушаха — недослушваха оплакваните и свидетелите и в протокола извадиха Начева чист. Пряп., 1903, бр. 9, 4.
ОПЛАКВАЧКА ж. Жена, която според обичая оплаква мъртвец; тъжачка. Шестима старци., със смръщени, изпечени от слънцето брадясали лица носеха на раменете си грубо скован ковчег. Следваха трите оплаквачки, съсухрени старици, но те не виеха., а само от време на време високо и самотно изхлипваха. П. Незнакомов, СП, 62-63. Деветините на убитите в боя при реката станаха както трябва. Имаше много оплаквани и оплаквачки, дошли нарочно от селата си, близки на убитите. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 413. Вратата изведнъж се отвори и в стаята влезе Нада.. Очите й зачервени от плач, косата й раз-рошена, гърлото — пресъхнало. И с онзи проточен плач-песен, с който оплаквачките нареждат при умряло, само че съвсем тихо, зави: — Миличката-а-ами-и-и! М. Гръбчева, ВИН, 248-249. Понесоха [четирима по-възрастни старшии] ковчега навън. Най-напред писнаха жените от селото — сестрите, снахите и племенниците на Ча-къра, а след тях оплаквачките, които бяха дошли по собствено желание от махалата. Д. Димов, Т, 298.
ОПЛАКНА. Вж. оплаквам1 и оплак-нувам.
ОПЛАКНУВАМ, -аш, несв. (остар.); оплакна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. оплакнат св., прех. Оплаквам1, изплаквам1. При червеите [копринените буби] не требо-ва да спи человек, нито да са оставя в одаята сметка или буклук на червеите., и кога ще влезе при тях да си умива ръцете и да си оплакнува устата. 3. Княжески, ПР1П (превод), 57. оплакнувам се, оплакна се страо.
ОПЛАКНУВАНЕ ср. Остар. Отгл. същ. от оплакнувам и от оплакнувам се; оплакване1.
ОПЛАКУВАМ, -аш, несв. (остар.); оплача, -еш, мин. св. оплаках, св., прех.
