Page:RBE Tom11.djvu/60

ОБЕКТИВЙРАМ 60 ОБЕКТЙВНО

идеи. За да намаля опасността от обекти-визъм, взех предвид мненията, които съм чул да изказват някои от най-добрите математици на нашето време. Вселена 70, 20.

2. Филос. Направление в етиката, което признава обективните ценности и се стреми да издигне обективни цели на нравственото поведение.

3. Изк. Склонност или стремеж към възпроизвеждане на явленията от живота извън тя-хното идейно социално-философско осмисляне, към фактографско изображение в литературата и изкуството без изтъкване или открояване на оценката или позицията на автора на художественото произведение. Тази описателност обикновено е издържана в един равен, спокоен тон, без достатъ-чно творческа развълнуваност и., без дос-татъчно ясно изразено отношение на автора към отразявания обект. Оттук и впечатлението за известен обективизъм, който се налага все още в някои от произведенията на Радоев. С, 1951, кн. 7, 186. В., статична описателност авторът изпада и в редица други случаи, било като разказва протоколно живота на някой несретник.. било като излага точно някое събитие.. В тия случаи той става жертва на така наречения художествен обективизъм. Ив. Богданов, СП, 281.

ОБЕКТИВЙРАМ, -аш, несв. и св., прех. Книж. Обективизирам. Това стихотворение е толкова по-интересно, че представя една жива и конкретна форма, как поетът възприема живота, как обработва своите впечатления и как ги обективира. Б. Ангелов, ДС, 205. Не светла, не ясна е тая скръб, а е тъй обективирана, с такова чувство на мярка въплътена в художествено слово, че и великият критик., не е можал да схване нейната глъбина. П. П. Славейков, Събр. съч. VII, 88. обективирам се страд.

ОБЕКТИВЙРАМ СЕ несв. и св., непрех. Книж. Обективизирам се. Това е сляпата, безразсъдна воля, която в своето безсъзнателно стремление се обективира под различни форми. Ас. Златаров, Избр. съч. III, 186.

ОБЕКТИВЙРАНЕ ср. Книж. Отгл. същ. от обективирам и от обективирам се; обек-тивизиране, обективизация, обективация.

ОБЕКТИВЙСТ, м. Книж. 1. Привърженик, последовател на обективизма във философията, литературата или изкуството.

2. Човек, който представя нещата и явленията от действителността такива, каквито са, без да ги променя според личните си убеждения или пристрастия. Макар и обекти-вист по занаят, операторът е така емоционално погълнат от своята работа, че всичко, до което се докосне става изкуство. Бл. Димитрова, Лав., 256.

— Нсм. ОЬ^с^мб!.

ОБЕКТИВИСТЙЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Книж. Който е присъщ на обективизма, в който има елементи на обективизъм; обективистически. В Йовковия мироглед има нишката на една обективистична човечност. С. Северняк, ОНК, 203. Отчуждението води към духовна смърт. Свръхп-роизводството на блага и обективистич-ната самоувереност на рационализма не могат да запълнят бездната на тази духовна смърт. Е. Каранфилов, Б III, 24. Почти всички тези негови първи работи са обек-тивистични и схематични, социалната картина в тях не е дорисувана, погледът не прониква в дълбочина. Ив. Богданов, СП, 261. Шишманов в практическата си дейност не следва някои свои обективис-тични и реалистични схващания. Ив. Шишманов, Избр. съч. I, 22.

ОБЕКТИВИСТЙЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. Обективистичен. "Ясно е изявена.. и социалната насока на инсценираните романи на Лев Толстой — „Възкресение“ и „Ана Каренина“. Двете толстоевски представления са лишени от обективистичес-кия подход към изобразяване на действителността в тия романи. Н. Лилиев, Съч. III, 227.

ОБЕКТИВИСТЙЧНО. Книж. Нареч. от обективистичен. Поезията на Вапцаров е партийна в пълния и истински смисъл на думата., у него няма неутрални теми, няма въпроси, които той разглежда обективис-тично. Лит. XI кл, 298.

ОБЕКТИВИСТЙЧНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Книж. Отвл. същ. от обективистичен. Във Франция., той [символизмът] се яви като реакция на парнасизма с неговата студена обективистичност и възкресяване на сухотата под маската на интелектуа-лизъм. Е. Каранфилов, Б III, 174-175.

ОБЕКТИВЙСТКА ж. Книж. Рядко. Жена обективист.

ОБЕКТЙВНО нареч. 1. Независимо от някакво обстоятелство, субективно намерение, желание или под.; реално. — Нашето Априлско въстание през 1876 година бе удавено в кръв, но обективно то бе тежко поражение за Отоманската империя. Г. Ка-раславов, ОХ IV, 481. Независимо от това, какви стремежи е имало царското правителство, Руско-турската война в 1877-1878 г. има обективно прогресивно значение. Ист. X-XI кл, 175. Климент, зле настроен в усамотението си, отива очевидно по-далеч в подозренията и съжденията си, отколкото е било обективно оправдано. М. Арнаудов, БКД, 261. Липсата на организираност в работата на ученика, неумението на родителите и учителите да му помогнат, обективно води до претоваре-ност. НК, 1953, бр. 21, 3. Обективно дейс-твуващ закон. Обективно протичащ процес. Обективно съществуваща разлика.