ОБЕКТЙВНОСТ 61 ОБЕЛВАМ2
2. Без намеса на лични пристрастия, предпочитания, предубеждуния; безпристрастно, справедливо. Той [Борис] почна малък увод за своя интерес към тютюна преди да постъпи в склада... След това направи къса характеристика на директора, на останалите чиновници и на майсторите, като преценяваше обективно качествата и работата им. Д. Димов, Т, 60. — Господин Пондев
— подхвана началникът с възможния най-учтив тон, — вие сте едничкият чиновник може би, който стои настрана от политическите страсти и гледа обективно на нещата. Г. Караславов, Избр. съч. И, 212. В народната песен е напълно възсъздаден целият живот на народа,.., и възсъздаден е той обективно, с еднакъв поглед за всичко, а не от партийно гледище. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 38. Обективно написана книга.
ОБЕКТЙВНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Отвл. същ. от обективен,; безпристрастност, справедливост. Противоп. субективност. Духовното единение на читателя с поета — ето везните, на които се мери обективността на поета. П. П. Славейков, Събр. съч. VII, 75. Немислимо е да търсят читателите от нас съвременниците строга обективност и хладнокръвие. 3. Стоянов, ЗБВ I, 10. Симеон Радев като истинските реалисти на класическия XIX век е надмогнал субективните си възгледи и предпочитания чрез обективността на наблюденията си. С. Радев, ССБ, I, 8. Добросъвестността и обективността, с които Дринов е разяснявал наченките на българската народност, са се долавяли и в труда му върху историята на българската черква. М. Арнаудов, БКД, 67.
ОБЕКТОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до обект (в 3 знач.), който е свързан с обект; обектен. Дамян и Боляра живееха в една малка стаичка. За нея Боляра води война цял месец, докато му я дадат, скара се с всички — и с административния началник на района, и с обектовия ръководител, и даже с Пешо. Т. Монов, СН, 84. Обектов механик. Обектова канцелария. Обектови отговорници. Обектови ръководства.
ОБЕЛВАМ1, -аш, несв.; обеля, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. 1. Правя нещо, обикн. дрехи, платно, да побелее, да стане бяло, като го излагам на слънце или по друг начин; беля1, избелвам1, обелям. „Я на ти, Радке, тез пари, /.. / На Трауна на сбор да идеш / да купиш памук треуненски, / да изтъчеш тънки дарове, / туй лято да ги изтъчеш, / изтъчеш, да ги обелиш.“ Нар. пес., СбНУ XXXVIII, 61. Проговори Тодор Под-моравец: / "Вала вазе, до девет беларе! / Ако сте си платно обелили. / Драга душа на дарба дарили. Нар. пес., СбНУ XXIV, 80.
— Ей ди момче, ей, ни дедо ти, ни предедо ти не обелили църн мутаф со сапун, нито ти па ке го обелиш. СбНУ IX, 156.
2. Турям в ястие масло, зехтин; подбелвам, подбелявам. Се почуди Кира как да обелит чорба, /ми скършила Кира вошка яловица, / обелила Кира три казана чорба. Нар. пес.,
Н. Геров, РБЯ III, 322. обелвам се, ооеля се страд.
ОБЕЛВАМ2, -аш, несв.; обеля, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Беля, отстранявам обвивката (кожата, кората, черупката и под.) на нещо изцяло, докрай; олюпвам, олющвам. Тя [стопанката] взе яйцето.., счупи го, обели го, отдели жълтъка, налапа белтъка и почна да рони жълтото сърце върху гърбенцата на патещата. А. Кара-лийчев, ТР, 29. Беше излязла [катеричката] преди лягане пред дупката си, за да обели един-два жълъда. О. Василев, ДГ, 28. Едни отидоха в гората да секат млади дървета за греди и диреци, други., обелваха корите им и строяха самите колиби. М. Марчевс-ки, ОТ, 339. Никога не обелват ябълката, за да видят сладка или горчива е средулка-та й. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 18.
2. Наранявам на едно или няколко места кожата на някого или нещо; ожулвам, олющвам. Той спираше погледа си ту на дългите й пръсти., ту на устните й, обелени както винаги, защото тя имаше навик нощем несъзнателно да ги обелва. Ем. Станев, ИК II, 23. — Кой, арнаутин ли? Тука не му пее петелът нему., а днес кехаята малко остана да му обели келявата арнаутска тиква. Ц. Гинчев, ГК, 47. Но в празника на таз история/прозвъни делничната скръб,/и в чест на чудната Виктория / обелих чудно своя гръб. Хр. Смирненски, Съч. III, 68.
3. Разг. В съчет. със зъби. За човек — оголвам, показвам зъбите си при усмивка, гримаса и под.; озъбвам се. — Сега ще бъде изпълнен „индийски танц“ — съобщи говорителят. На зелената трева се появиха някакви черни джуджета и започнаха да се търкалят, да се борят... Джуджетата обелваха зъбите си, покланяха се на всички страни. К. Ламбрев, СП, 369. — А за нас нещо.. като за похапване, ще ли имаш? — запита Пуякът и обели зъби като циганин, когато сънува баница. М. Георгиев, Избр. разк., 172. //За животно — показвам зъбите си при лай или ръмжене, преди да ухапя; озъбвам се. Който лае, той не хапе. Ама котката: — мълчи, мълчи, па като обели зъби и ти рече един път: Къххх... бягай от ноктите й. Ст. Чилингиров, ХНН, 19. От дъното на разграден двор го погнаха кучета. Селим [кучето] обели зъби и страшно заръмжа. Калитко глухо го свика. Ив. Хад-жимарчев, ОК, 46.
4. Прен. Разг. Вземам от някого много пари за някаква сделка или за изпълнение на някаква услуга; оскубвам, обирам, ограбвам. Ние не се снехме, понеже един от нас приве
