ОБЕКТИВАЦИЯ 59 ОБЕКТИВЙЗЪМ
Галилей Кеплер открива друга телескопична система — с обектив и окуляр от двойно изпъкнали лещи. М. Калинков, ГГ, 35. И изведнъж фотографът се спуща към апарата си, мушва главата си под червената за-веска на матовото стъкло и нагласява обектива на фокус. Св. Минков, РТК, 138. Киноснимачен обектив. Диапрожекционен обектив.
— От лат. objcctivus през рус. объектив или нсм. Objektiv.
ОБЕКТИВАЦИЯ, ми. няма, ж. Книж. Обективизация; обективизиране, обективи-ране.
ОБЕКТЙВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. 1. Който се намира извън нас, хората и съществува вън и независимо от човешкото съзнание; реален, действителен. Нроти-воп. субективен. Изобразителното изкуство.. създава образи на външния, обективен свят, който ние наблюдаваме и изучаваме и чиито образи ние нанасяме върху листа по законите на перспективата. Ал. Гетман и др., СБ, 115. Като една от формите на общественото съзнание, литературата е отражение на обективната действителност. Г. Цанев, СИБЛ, 96. Аз никога не съм сигурен кое трае повече — денят или седмицата — и в този смисъл малко ме интересува обективният ход на времето. Ем. Манов, ПС, 6. Обективен закон. Обективна причина. Обективно условие. Обективни факти. Обективни трудности.
2. За човек — който не се влияе от личните си предпочитания и предубеждения при решаване на някакъв въпрос, при даване на преценка за нещо и под.; безпристрастен, справедлив. Противоп. субектвен, пристрастен. Той беше толкова обективен, безупречно принципен, справедлив, като машина, че дори аз., дори аз си казвах понякога, дали пък не е прекален светец. А. Гуляшки, ДМС, 190. Желанието му да се покаже обективен се засенчваше от вихреното му увлечение да отрича. М. Кремен, РЯ, 590. Аз се мъчих., да бъда обективен, т.е. да не вплитам мои, лични мнения във въпросите, които излагах в статията си. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 285. Винаги обективен, толерантен, справедлив, той беше спечелил уважението и любовта на всичките депутати. Бълг., 1902, бр.449, 1.
3. Който е резултат на безпристрастно, лишено от субективност отношение към някого или нещо; безпристрастен. Противоп. субективен, пристрастен. Аз те моля най-горещо, батюшка, да не откажеш да я туриш в октомврийската книжка: рецензията е обективна и справедлива, както ще се убедиш при запознаването й с книгата. Ив. Вазов, НП, 147. Ние не искаме да кажем, че сме успели да направим книгата си съвършено обективна и съжденията си досущ безлични. С. Радев, ССБ, 20-21. — Другари, така не бива! — казва той [Гадев] с укор.
— Преди да чуем цялата песен, не можем да дадем обективна преценка. П. Незнакомов, БЧ, 80. На съвременния наш печат., е нуж-на навременна и обективна художествена критика за новите произведения на литературата и изкуствата. В. Йосифов, PC I, 177.
О Обективен идеализъм. Филос. Разновидност на идеализма, според която преди и независимо от материята и от индивидуалното човешко съзнание съществува идеална същност, дух, чието проявление е материалният свят. Теорията на обективния идеализъм приема за основа на действителг ността някакво свръхиндивидуализирано съзнание. Обективна истина. Филос. Истина, чието съдържание не зависи от човека и човечеството. Нито сам Паисий, нито неговите читатели и почитатели са търсили в историята обективната истина. Г. Бакалов, Избр. пр, 128. Той [литературният историк] изхожда от положението, че реалистичното отражение на обективната истина, на жизнената правда., именно създава трайни естетически ценности. Г. Цанев, С, 1955, кн. 9, 155.
— От лат. objcctivus. Друга (остар.) форма: обйсктй-всн.
ОБЕКТИВИЗАЦИЯ, мн. няма, ж. Книж. Изразяване на нещо в обективна, достъпна за възприемане форма; обектива-ция, обективиз!шане, обективиране. Зад тази привидна обективизация ясно прозира една страстна субективност. НК, 1958, ор. 13, 2.
ОБЕКТИВИЗЙРАМ, -аш, несв. и св., прех. Книж. Проявявам, изразявам нещо в обективна, достъпна за възприемане форма; обективирам. обективизирам се страо. И тъй като положението на предметите и скоростта на движението са най-общите и основни величини, които трябва да се обективизират, най-рано от всички клонове на физиката се развива механиката — науката за движението на телата и за причините, които го пораждат. Л. Митра-ни и др., ЗМ, 9.
ОБЕКТИВИЗЙРАМ СЕ несв. и св., непрех. Книж. Ставам достъпен за възприемане, проявявам се в обективна форма; обективирам се.
ОБЕКТИВИЗЙРАНЕ, мн. -ия, ср. Книж. Отгл. същ. от обективизирам и от обективизирам се; обективиране, обективизация, обективация. Историята на науката е процес на обективизиране на нещата, т.е. процес, при който хората се стремят да излизат от неясните, неточни и недефини-рани възприятия. Л. Митрани и др., ЗМ, 8.
ОБЕКТИВЙЗЪМ, -змът, -зма, мн. няма, м. 1. Филос. Напревление в гносеология-та, което приписва на познанието пълно постигане на реални предмети и обективни
