Page:RBE Tom11.djvu/587

къде, та да ви светне и да заживеете тогава хубав живот! — Де опаки приказки, де! — ще отвърне със закана чичо Венко. Т. Влайков, Съч. 1,1925, 276.

4. Прен. Който е особен, който е със странни качества, различен от подобните си. Кръстевица гласеше нещо за Въкрил, но не се решаваше да се допита направо до него, защото се боеше — какъвто си е по своему опак, няма да я разбере. Г. Караславов, Ол IV, 12. — Какъв странен язик говорят тука! — Да, много чудноват и опак. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 164.

5. Прен. За човек — който е винаги недоволен, не одобрява нищо, не се съгласява с други, а и обикн. постъпва обратно на очакваното или приетото; своенравен, дръпнат, несговорчив. Тая история ми я разказа моят комшия Чика Пера, човек около шейсетте, опак и темерут. Ал. Томов, П, 70. Пари за обед ще даде в един часа след обед, винаги тъй е правил, после се сърди, че не е готово. Опак човек, ни се води, ни се кара. Л. Стоянов, Избр. съч. III, 460. — С Гмуреца да почнем, рекох. — Абе тоя опак човек! — възрази Ралчо. — Ще ни провърви рачешка-та, мислиш че е забравил джипа? По-добре да почнем от горния край, с Боньо Дървото. Ст. Даскалов, СЛ, 74. С опак човек не се препирай. Поел.

6. Остар. Зъл, лош. Ти, без да та угадя, из-принчил си се из ръцете ми и пълзешката си отишел до Митиовчиното черно куче да го милваш, а то беше много опако куче. Лил., 1884, кн. 7, 27. Лице мургаво, опако, очи хлътнали, вежди навъсени, скачулени; туй ти е то, горе-долу, прочутият Ибра-им паша. Ил. Блъсков, СК, 11.

О Опаката страна <на медала>; опакото лице. Разг. Опакижт> лик. Старин. Лошата, отрицателната страна (част) на нещо. Заслугата обаче на Друмев има и своята опака страна, с един непростим грях при издаването на скъпия ръкопис [„Мати Болгария“]. М. Арнаудов, БКД, 219. Ето с такива тъжни и угнетителни картини арабският пазар разказва за опаката страна на Изтока. С. Северняк, ОНК, 268. Тая необикновена и страшна тишина, в едно запустяло село, припада като олово и тегне на душата. И пред нас, неволно изпъква опакото лице на войната — разорението, пус-тошът и смъртта. Д. Калфов, ПЮН, 22. Не съм от ония, що кълнат живота / и виждат му само опакия му лик. Ив. Вазов, Съч. III, 39. Опак рак. Диал. Крив рак.

ОПАК, мн. няма, м. Остар. Опако. Всяко нещо, ^мислеше си той, имаше и опак и лице. И. Йовков, СЛ, 85.

ОПАК нареч. Диал. Отзад, назад, обратно. Доде си Стоян издума, / е че сеймене стигнаха, / опак му раце връзали / и във темница фрълили. Нар. пес., СбНУ XLIV, 197. Просяче дарба не гледа, / Милен за ръце улавя, / опак му ръце извива, / с тънки конопци вързува. Нар. пес., СбВСтТ, 949.

ОПАК, мн. няма, м. 1. Геол. Качествена бяла глина за грънчарски изделия (М. Фили-пова-Байрова и др., РЧД).

2. Бели грънчарски изделия, направени от такава глина (М. Филипова-Байрова и др., РЧД).

3. Геол. Като прил. Непрозрачен, мътен. Според степента на прозрачност минералите са: 1. Прогледни (прозрачни) .. 2. Полупрозрачни .. 3. Непрозрачни (тъмни, опак) — магнетит, пирит, въобще всички руди. Г. Геооргиев, МП, 125.

— От нсм. opak по лат. opacus 'непрозрачен'.

ОПАКИ, мн. няма, ср. 1. Остар. и диал. Опако. Бай Ганю, взирай се по-дълбоко в европейския живот, дано му видиш лицето, стига ти се е натрапвало туй пусто опаки! Ал. Константинов, БГ, 85. Лондон е един образ с добро лице, нъ със страшно опаки. Т. Икономов, ЧПГ, 41. С опакито на сабята си отбил меча на Абдула. Ст. Бо-тьов, К (превод), 80.

2. Диал. Дупе, задник. За влязъл добитък в чуждо място — застрелва [агата] добичето, а на стопанина удря двадесет тояги по петите. Комуто не отърва — да си седи на опакито. А. Дончев, ВР, 67.

ОПАКИ нареч. Остар. Наопаки, обратно; опако. И ето всичко вкъщи / превръща опаки. От първий още ден / с баща си скара се... Цял вторий ден / се мръщи, / на третий вече бе от всичко огорчен. К. Христов, Избр. ст, 163.

ОПАКИЯ ж. Диал. 1. Несговорчива и своенравна, дръпната, опака жена. Tè, такъв стършел беше Рада у дядовата Дичова задруга! Опакйя, инат, сърдни, надумки, на: дар-мар! М. Георгиев, Избр. разк., 60.

2. Безредие, неуправия. Дошло до гуша вече, па не се търпи тая опакия. М. Георгиев, Избр. разк., 87.

ОПАКО, мн. няма, ср. 1. Обратната страна на тази, която се вижда. Като изтрива с опакото на ръката си потта от челото си, скулпторът сякаш проглежда. Фигурата е все още гипсова, незавършена. Бл. Димитрова, Лав., 156. Из дола изскачат ненап-лашени зайци.. Ето го.. Светлосивото опако на ушите му бързо се отдалечава. И. Петров, ОЗап., 11. Върбите се чорлеха и младите клончета се извиваха така, че се виждаше опакото на листата. Г. Белев, ПЕМ, 34. Снажният хубавец извади красивата си вносна писалка и почна да пише върху опакото на цигарената кутия. То-

2. Нелицевата, обратната страна на нещо. Покривката беше зацапана с безброй мастилени петна... Когато се изцапат краищата й от едната страна, те се прехвърлят на другата, като лицето и опакото се менеха непрестанно. Ст. Чилингиров, ПЖ,