ОПАЗВАНЕ 586 ОПАК
21. Опазих се от грипа с гълтане на много витамини. • В най-тежките си часове Ви-зантияивсе намираше сили да се бори, да се опази. И. Вълчев, СКН, 160.
2. Успявам да остана цял, невредим; запазвам се. В последния момент клекнах, та се опазих да не ме удари топката.
О Боже опази!; Опазил ме Бог (Господ)! Разг. 1. Възклицание при опасение, че може да се случи нещо неприятно. — Най-напред
— .. — никой нищо не говореше за него. И ако се кажеше нещо.., то непременно трябваше да бъде лошо. Инак — опазил те господ! Г. Караславов, Избр. съч. I, 271. 2. Възклицание за подчертаване, че не съм извършил нещо и че желая да се предпазя от извършването му. — Господин Стефанов, оставете зет ми на мира — умоляващо каза Костакев. — Не го въвличайте в опасната си игра, за да не пострада домът ми.
— Опазил ме Бог! Та той не е дете, как ще го въвличам? X. Русев, ПЗ, 237. 3. Възклицание за подчертаване на висока степен на някакво качество. — Само планини. Такива планини — боже опази! Свят да ти се завие. А. Гуляшки, МТС, 30.
ОПАЗВАНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от опазвам и от опазвам се. Опазване на околната среда. Опазване автентичността на обичаите.
ОПАЗЛИВ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. 1. Който е съсредоточен, наблюдателен; внимателен. По пъргавия ход и кърше-на осанка / опазливо око познало би за миг, / че то е момък млад. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 117.
2. Който полага усилия, напряга се, внимава да не му се случи нещо неприятно или лошо; предпазлив. Минало ся немного время., и многото рачители за пързалка, понеже видели, че ледът не може да бъде вече надежден, принудили ся., да ся оставят от това любимо ним занятие... Някои обаче, кои не били толкоз опазливи, не побояли ся да ся пущат по тойзи ненадежен път. С. Радулов, ГМП (превод), 146.
ОПАЗЛЙВОСТ, -тта, мн. няма, ж. Остар. Книж. 1. Внимание, внимателност. Тя държала в ръце ивова кошничка.. и ако съдим по опазливости, с какъва я носеше тя, то трябваще да има в нея нечто твърде крехко. С. Радулов, ГМП (превод), 81.
2. Предпазливост. Тук веднага забележва далече от нея нечто едва движуще ся по земи. Разстояние не й позволява да разпознае, какво нечто може то да бъде. Тя ся запира .. пак върви с някаква опазливост. С. Радулов, ГМП (превод), 237.
ОПАЗНО нареч. Остар. Книж. Внимателно, предпазливо. С тая [седма] заповед, под реч прелюбодеяние, забранява Бог блуда.. За да можем да ся опазим от противните на тая заповед грехове,..; трябва да живеем умерено,.., да ся уклоняваме опазно от все, что е съблазнително. Хр. Данов, ППК (превод), 87.
ОПАЗЯ. Вж. опазвам и опазям.
ОПАЗЯМ (остар.), -яш, несв.\ опазя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Опазвам. Олимпийските богове не са ползовали вред с еднакво .. почитание; много градове до най-последните времена опазяли предпочтение към едно някое божество. Н. Михайловски, РВИ (превод), 69. опазям се, опазя се страд. и възвр.
ОПАЗЯМ СЕ (остар.) несв.\ опазя се се., непрех. Опазвам.
ОПАЗЯНЕ, мн. няма, ср. Остар. Отгл. същ. от опазям и от опазям се; опазване. Ний ся надяваме, обаче, на нашите сънародници в Гюргево да не останат посрамени, а да са съвземат изново, та да подкрепят училището си, което е самото средство за опазяне на народността ни в чужбина. У, 1871, бр. 1, 287. Но най-добрата учителка за опазяне на здравието е пак самата природа, която ни показва леснина как да са подържа. У, 1871, бр. 1, 267.
ОПАК, -а, -о, мн. -и, прил. 1. В съчет. със страна — който е на гърба на лицевата част, който е обратно на лицето. Най-сетне заспах, а когато на другата сутрин се събудих, от нея нямаше ни следа. Щях да си помисля дори, че съм сънувал, ако в бързината не бе застала дивана от опаката страна на одеялото. П. Вежинов, Б, 22. Когато се подшива яката, тегелът се извива към опаката страна на дрехата и не се вижда. Т. Кръстев и др., ТГДО, 26. Избърса [квартирантът] прахта,.., обърна възглавницата от опаката, по-чиста страна. М. Грубешлиева, ПП, 126. — Кръст има на камъка, на опаката страна .. издълбан кръст. Ив. Карановски, Разк. I, 183.
2. Който е разбъркан, с нарушен ред, структура; объркан, крив. Тя [Султана] се проклинаше, че днес го [Лазар] ядоса на няколко пъти — такава си е тя, проклета, нищо не може да търпи и какъв опак ден! Д. Талев, ЖС, 453. — Брей! — рече той на изтичалия насреща му механджия.. — Денем ще речеш пролет, а вечер — студ!.. — Влашка работа, войводо! — побърза да се съгласи той угодливо. — И времето им, и то опако. Ст. Дичев, ЗС I, 438. Други еще опаки работи ще станат тези: които имат малко пари, млого ще харчат, а които имат много пари, малко ша харчат. П. Р. Славейков, СКНГ, 8.
3. Който е недобър, неблагоприятен; лош. Отечеството ни бе разкъсано на три части. И големият български въпрос остана да се развива при най-опаки условия, като се раздроби на сума по-малки въпроси. П. К. Яворов, Съч. II, 167. — Свят, опак свят днешният. Дето го мислехме едно време за срамотно, днес е благородно! Ив. Вазов, Съч. XXVII, 21. — Трябва да се махна наня
