Page:RBE Tom11.djvu/558
ОМИРОТВОРЕНИЕ, мн. няма, ср. Книж. 1. Омиротворяване. Вълнението се предаде и в редовете на публиката.. Председателят,. ., изгуби надежда., да види оми-ротворението на събранието и се накани да дигне заседанието. Ив. Вазов, Съч. X, 76. Запасното полковниче и жена му по-душват скоро влошените отношения между младите и старите и се намесват,.. Ала тяхната намеса, вместо да внесе желаното омиротворение, усложнява още повече положението. Св. Минков, РТК, 170-171.
2. Остар. Успокоение. Тази радост., стоеше и сега в сърцето на Теодосия и му пречеше да заспи.. Ала не усещаше вече същото омиротворение в душата си, сякаш се беше преобърнало нещо в него като изчетена страница. Ст. Загорчинов, ДП, 205. Миглите й бяха сведени и по нежния й като изографисан овал на лицето се четеше омиротворение. П. Константинов, ПИГ, 31. Тя [трапезата] бе сложена под шарената сянка на старата манастирска лоза и край бъл-боливата вада, от която лъхаше прохлада и омиротворение. Ст. Загорчинов, ДП, 369.
ОМИРОТВОРЯ. Вж. омиротворявам. ОМИРОТВОРЯВАМ, -аш, несв.; омиротворя, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Книж.
1. Въдворявам мир, ред, спокойствие някъде. — Ние, народните избраници,., разбираме усилията на правителството и специално на господина министъра на вътрешните работи да ликвидира вътрешните врагове на държавата и да омиротвори страната. Д. Ангелов, ЖС, 538.
2. Въздействам на някого да потисне възбудата си, гнева си и под.; успокоявам, усмиря-вам, укротявам, обуздавам. Гърците пристигнаха, като гледаха полицаите с неприязън, но присъствието на партизаните донякъде омиротворяваше духовете. Ж. Колев и др., ЧБП, 192. омиротворявам се, омиротворя се страд. За да се омиротвори страната, са необходими усилията на всички политически сили.
ОМИРОТВОРЯВАНЕ, мн. няма, ср. Книж. Отгл. същ. от омиротворявам и от омиротворявам се; омиротворение. Втората нота, която те получиха от новия руски дипломатически агент.., съдържаше няколко положения: да се отложат изборите, докато настъпи омиротворяване на страната. В. Геновска, СГ, 511. Неговата намеса не води към омиротворяване, а отдалечава от него.
ОМИСЙРЧА СЕ, -иш се, мин. св. -их се, св., непрех. Диал. Замислям се, оклюмам като мисирка.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
ОМИСЪЛ, мн. -ели, м. и ж. Остар. и диал. 1. Умисъл. Тате стана от стола смутен, отправи се към вратата с очевидното желание да отрази думите на мама, които не бяха казани без омисъл. Ст. Чилин-гиров, ХНН, 171.
2. Намерение, замисъл. В техническо отношение омисълът ми е да създам нещо класически завършено, за да мога, излизайки от него, да отиде с правилна стъпка до своеволията, които ще си позволя в „Бояна“ („Боян Магесникът“). ЛФ, 1958, бр. 2, 2.
3. Съмнение, подозрение. Още дордето Райка беше посърнала и повяхнала, тя си имаше омисъл това дали не ще да е от нещо друго. Т. Влайков, Съч. I, 1941,110.
— Друга (остар. н диал.) форма: о м и ш ъ л.
ОМИТ м. Диал. Приспособление за пре-митане по време на вършитба, което се състои от метла, мрежа и др. Когато се овръ-шее врахът, трябва да се отвее..: един или двама гребат с лопати и фъргат нависоко и срещу вятъра, а друг омита с омит. СбНУ XXIX, 258.
ОМИТАЛО, мн. -а, ср. Диал. Ядене, което остава по стените на съда, след като е изсипано. Като изсипе кашата, ще ми даде да омета тиганята. А омиталото, не знам защо, ми се чинеше по-сладко и от самата гозба. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 5.
ОМИТ АМ, -аш, несв.; омета, -еш, мин. св. ометох, прич. мин. св. деят. омел, св., прех. Разг. 1. Мета нещо (боклук, отпадъци и под.) изцяло, напълно; измитам, помитам. По стените има паяжини. Ще трябва да ги ометеш. А Ометох шумата на двора.
2. С метене почиствам изцяло някакво място, помещение; измитам, помитам. Трябва да му се каже да скрие житцето през нощта и да омете хамбара. Елин Пелин, Съч. V, 48. — Ако фабрични торове нямаме, пепел можем да сберем... Срамно беше на момичетата да почнат да омитат огнищата. Ст. Даскалов, СД, 566. Като станеш, омети стаите, двора, полей цветята. // Изчиствам дрехи, обикн. с метличка; изчетквам. Младата снаха му помагаше да се облече, омиташе дрехите на гърба му. Ил. Блъсков, ПБ I, 57.
3. За дреха — като се влача, докосвам с долния си край нещо (обикн. под, земя и под.); мета. Той вървеше толкова приведен, че двете крила на връхната му дреха ометоха дъсчения под. К. Петканов, ДЧ, 391.
4. Дрен. За вятър и под. — издухвам, очиствам сняг, пепел, сажди и др. Два пъти през зимата, когато топлият вятър омете снега, той [язовецът] се реши да излезе навън. Ем. Станев, ЯГ, 82. // Очиствам някакво място с духане. Северният вятър блъскаше денонощно равнината, натрупваше преспи в падините, а високите места омиташе от снега. А. Гуляшки, МТС, 312. Вън бурята сърдита / омела всъде. К. Христов, Избр. ст, 256.
5. Прен. Изяждам или изпивам бързо и лакомо нещо или всичко изцяло, докрай; омахвам2, измитам. — О, дано не се свърши
