ОМЙТАМ СЕ 559 ОМЛАДИНА
храната! — мислех аз, като продължавах да омитам всичко, което ми попаднеше под ръка. Д. Немиров, КБМ, кн. 2, 12. — Интересен случай! Пие ли! — По една пръскачка бира омита. Но не му личи. В. Пламенов, ПА, 53. // Обирам, изяждам всичко за ядене отнякъде. От сутрин до вечер дъвчат и преживят, омитат долапите и не мога да им погася апетита. Г. Краев, СК, 57-58. — Ще му наточа една баница. Нека си похапне и то, само ти ли ще омиташ тавата? А. Каралийчев, НЗ, 148. Работниците набързо ометоха масата. Не беше минал и час, когато всичко беше изядено и изпито. Д. Кисьов, Щ, 126.
6. Прен. Диал. Взимам, прибирам изцяло, докрай нещо или всичко. Тя скочи вкисната, готова да избухне с проклятия, омете лекия си багаж и изскочи навън. Г. Карасла-вов, Избр. съч. X, 113. Впрегнаха каруци и се юрнаха по дворовете да събират ланска слама. Ометоха где каквото има, локомобилът все ненаситен, гълта и ланска слама. Й. Радичков, СР, 103. Обърнахме всичките си джобове и след като ометохме последните петачета, наброихме 3 лири и осемдесет пиастра за това безсмислено пътешествие. С. Северняк, ОНК, 246. Той се заплесна в разни кроежи. Влачеше се като пребит из памука, недоглеждаше и оставяше много ябълки. Тошка минаваше край него и всичко омиташе в престилката си. Г. Караславов, Тат., 141.
7. Прен. Грубо. Премахвам, отстранявам някого или нещо; помитам, измитам. Те [младите поети] не нападат сега,.. Но ни дебнат, не за да ни нападнат из засада, а просто за да ни ометат веднага. Р, 1926, бр. 221, 1. Като видя тази глава на сеното си, каруцарят плесна с камшика си и извика: — Да омитате тази кратуна, че дяволите ще ви вземат. ВН, 1961, бр. 3117, 4.
8. Прен. Пренебр. Обикалям различни места, бивам на много места с определена цел; измитам. Другарят му — сухият и висок като върлина Анто, омитал какви ли не учреждения. ВН, 1962, бр. 3290, 4. Преди Девети септември — с доживотна присъда като бунтар в царската армия — омиташе фашистките зандани. С. Северняк, ОНК,
35. — Ами ти, Бобчев, като си омитал толкоз време турските медресета в Цариград, кажи ми каква е боята на твоя характер? НБ, 1877, бр. 60, 236. омитам се, омета се страд. Развързахме раницата и за вкусна похапка. След дълъг път и в такава глуха гора трапезата бързо се омита. Ст. Станчев, ПЯС, 36. Пържени пилета, яйца на очи, баници.. — това бе обикновено менюто на Кючук Али и всичко това трябваше да се омете. Д. Калфов, Избр. разк., 236. О Омитам праха на нещо. Разг. Неодобр.
1. Обикалям, посещавам непрекъснато някакво място с определена цел, задача. — Ако беше вярно, господине, щяха да те оставят на служба, а не сега да ходиш да омиташ праха на министерството, за да доказваш някакви заслуги! Л. Стоянов, Избр. съч. П1,424. 2. Хойкам, скиторя. Омитам улиците. Разг. Пренебр. Скитам без работа и без цел; шляя се, миткам. — И ти ми се преструваш на светица! Малко омиташе улиците преди! Ходиш из къщите и лъжеш хората. К. Петканов, МЗК, 117.
ОМИТАМ СЕ, -аш се, несв.\ омета се, -ёш се, мин. св. ометох се, св., непрех. Разг. Грубо. Отивам си, напускам, махам се; измитам се. Видях, че сестра ми е просто една тъпа крава, госпожата откачи окончателно и чичо Продан Кючуков Киранов се омете. Д. Цончев, ЛМ, 68. Десетина немски войника влязоха през вратичката.. Дядо Архин си рече наум, дано се ометат, взела ги чумата. Сл. Македонски, ЕЗС, 73. — Хайде, хайде, омитай се.., вземай си пътя! В. Жеков, ТП, 49. — Кажи му на оня — посрещна го от вратата тя — да не е посмял прага ми да пристъпи! Да се омита! В. Милев, РК, 73.
ОМЙТАНЕ ср. Разг. Отгл. същ. от омитам и от омитам се.
ОМЙТКАМ. Вж. омитквам.
ОМИТКВАМ, -аш, несв. ; омйткам, -аш, св., непрех. Диал. Обикалям, обхождам много места; преброждам. Ще излязат и с викове, провиквания ще хукнат като побеснели кучета из улиците. Седенки, сватби, хора, вред ще омиткат. Ил. Блъсков, СК, 21. Скитал съм къде ли не! И в Добруджа развявах байрака, и в Пловдив съм бил, па и край Букурещ съм омиткал. Г. Краев, АЗ,
43. Пусти кираджии.., кой знае през деня къде са ходиле, къде са омиткале, току ги видиш, че изтърсиле из сламения кош цяло целеничко яре, заклано неодрано. Ил. Блъсков, ПБ II, 28.
ОМЙЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Физ. Омов; омически.
ОМЙЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Физ. Омов.
О Омическо съпротивление. Физ. Омово съпротивление. В съвременните кинотоко-изправители вместо омическо успокояващо съпротивление се включва едно чисто индуктивно съпротивление. Й. Венов и др.,
ОМЛАДИНА ж. Истор. Общосръбска младежка организация (1866-1872), която развива просветна и политическа дейност и изразява възгледите и стремежа на либералната буржоазия за освобождение и обединение на сръбския народ в самостоятелна държава; обединена сръбска младеж. Това, което доскоро беше само едно просто предположение.. днес стана вече факт и аксиома, които не могат да не забележат даже и искрените и честните патриоти на сръбската омладина. Хр. Ботев, Съч. I, 1929, 181.
