Page:RBE Tom11.djvu/397
ОДЯЛВАНЕ 397 ОЕСНАФЯВАМ1
одялам и да му дам образ на кораб. П. Р. Славейков, РО (превод), 76. // Окастрям (в 1 знач.). Идат в гората с колата си, насекат, одялат и му донесат по една кола кересте. Ил. Блъсков, СК, 30.
2. Прен. О стар. и диал. Критикувам някого; кастря. — Четохте ли, какво ви са накаст-рили в „Нова зорница“? — попита той и чака да види какво ще кажа. Друг път беше „одялали“, сега „накастрили“! Ив. Вазов, Съч. IX, 114.
3. Прен. Остар. Въздействам на някого, за да оформи характера и поведението си; правя го да стане възпитан, интелигентен човек; оглаждам, изглаждам. Добре знайте, че примерите, що глядат децата пред очите си, образуват и им одялват сърцето по-добре, отколкото уроците и заповедите, които им удрят само в ушите. А. Начев, (превод), Лет., 1872, 153. Не може да бъде по-добро избирание от това, което ваше словесие сте избрали в образа на Ружица, за да ни подсещате и одялате нас, простите, глупави и неучени жени. П. Р. Славейков, Р, 1871, кн.2, 32. одялвам се, одялам се страд. Ще отдъхнат на Петровден.. а сега жътва е напряла.. Гумното трябва да се пречисти.. нов стожер да се одяла, здрав и висок. М. Смилова, ДСВ, 28.
ОДЯЛВАНЕ, мн. няма, ср. Разг. Отгл. същ. от одялвам и от одялвам се; оглажда-не, изглаждане. Бяха ми учители по одялва-нето и опитомяването. Баща ми затова още ме прати там, за да мога да се поотър-кам при по-събудените калоферци. Ив. Вазов, Съч. X, 170.
О ДЯЛКАМ. Вж. одялквам.
ОДЯЛКВАМ, -аш, несв.; одялкам, -аш, св., прех. Разг. 1. Одялвам (в 1 знач.). Йоно извади ножа, кръцна дръвце, одялка го грубо и го даде на жената. И. Радичков, СР, 68. 2. Прен. Остар. и диал. Критикувам; кастря
— На другия ден след сеитбата ще свикам на събрание цялата организация! — закани се Илия. И леко се усмихна: — Най-напред себе си ще одялкам. А. Гуляшки, МТС, 255. одялквам се, одялкам се страд.
ОДЯЛКВАМ СЕ несв.; одялкам се св., непрех. Диал. Порязвам се, наранявам се по-върхностно; дялвам се, дялкам се. „Ей, Лазаре, подвикна Две Щръклета, много се умълча бе!“ „Остави, казвам му, одялках се със сърпа.“ Й. Радичков, ББ, 10.
ОДЯЛКВАНЕ, мн. няма, ср. Разг. Отгл. същ. от одялквам и от одялквам се.
О ДЯНА. Вж. одявам и одянвам.
ОДЯНВАМ, -аш, несв.; о дяна, одёнеш, мин. св. одянах, св., прех. Диал. Обличам; одявам.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
ОДЯЧА. Вж. одячвам.
ОДЯЧВАМ, -аш, несв.; одяча, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. Ръкополагам някого за дякон, правя го дякон; задячвам. одячвям се, одяча се страд.
ОДЯЧВАМ СЕ несв.; одяча се св., непрех. Диал. Ставам дякон (Ст. Младенов, ЕПР).
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
ОДЯЧВАНЕ, мн. няма, ср. Диал. Отгл. същ. от одячвам и от одячвам се; задячва-не.
ОЕВТИНЁЯ. Вж. оевтинявам.
ОЕВТИНЯВАМ, -аш, несв.; оевтинёя, -ёеш, мин. св. -ях, прич. мин. св. деят. оев-тинял, -а, -о, мн. оевтинёли, св., непрех. Диал. Ставам евтин, поевтинявам. Казват, че след няколко години земята щяла да оев-тинее. Т. Влайков, Р, 40.
ОЕВТИНЯВАНЕ, мн. няма, ср. Диал. Отгл. същ. от оевтинявам; поевтиняване.
— От Ст. Младенов, Етимологичсски и правописен речник..., 1941.
ОЕДНО нареч. Остар. и диал. Единично, в (на) един кат, пласт. Набери парлива коприва, па я завий оедно или одве в тънка кърпа и тури я, та я дръж извън на мястото, гдето е болний зъб, след няколко время болката преминува. Лет., 1871, 145-146.
ОЕДРЯ. Вж. оедрявам.
ОЕДРЯВАМ, -аш, несв.; оедря, -йш, мин. св. -йх, св., прех. 1. Иконом. Събирам в едно, под едно ръководство, сходни по производство индустриални предприятия и под.; обединявам.
2. Превръщам, заменям определена сума пари в банкноти с по-голяма стойност. Про-тивоп. развалям, одребнявам.
ОЕРЩЕД м. Физ. Единица мярка за интензитет на магнитното поле. Интензитетът в дадена точка на магнитното поле е един оерщед, когато на проводник с дължина 1 см, разположен перпендикулярно на силовите линии и по който тече ток със сила 10 а, полето действува със сила 1 дина. Физ. X кл, 1965, 188.
— Нем. Eucrstcdt.
ОЕСНАФЁЯ. Вж. оеснафявам1.
ОЕСНАФЯ. Вж. оеснафявам2.
ОЕСНАФЯВАМ1, -аш, несв.; оеснафёя, -ёеш, мин. св. -ях, прич. мин. св. деят. оес-нафял, -а, -о, мн. оеснафёли, св., непрех. Ставам еснаф, започвам да се интересувам само от материално благополучие; оеснафявам се. — Купила си хубави неща, зная., и аз искам да си хубаво облечена. Само че утре да не кажеш пак „не разбрах как се стопиха парите“. — Оеснафяваш — помъчи се колкото може по-спокойно да отвърне младата жена. ЖД, 1967, кн.6, 21.
ОЕСНАФЯВАМ СЕ несв.; оеснафя се св., непрех. Ставам еснаф, започвам да се интересувам само от материално благополучие,
