ОЕСНАФЯВАМ2 398 ОЖАЛВАМ
като не ценя духовните интереси; оесна-фявам1. Това ме накара да си припомня за онзи френски буржоа, който отговорил на книжаря, препоръчващ му басните на Лафонтен: „Моето момче е умно. То знае, че животните не могат да приказват“. Истинско нещастие е, ако децата станат такива „умници“. Ако те се оеснафят. Е. Ка-ранфилов, ЛФ, 1965, бр. 2, 2.
ОЕСНАФЯВАМ2, -аш, несв.; оеснафя, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Рядко. Правя някого еснаф, спомагам, допринасям някой да започне да се интересува само от материалното си благополучие. Като момиче беше поетична натура, а сега се е променила, ое-снафили са я условията, при които живее. оеснафявам се, оеснафя се страд.
ОЕСНАФЯВАНЕ1 ср. Отгл. същ. от оеснафявам1 и от оеснафявам се. Проявяване на интерес към материално благополучие и пренебрегване на духовни ценности и интереси. — Да купиш нов апартамент, да го напълниш с нови мебели, че да си вземем и една нова кола като хората, хич те няма!
— Това е живо оеснафяване, бе жена! Хр. Пелитев, Ст, 1968, бр. 1172, 1. Владимир Голее философски пристъпва към проблема за оеснафяването — духовен конфликт, в който се губи човешкото и предметът властва над порива, създавайки кухо самочувствие за достойнство. Ив. Спасов, БС, 39.
ОЖАДНЁЯ. Вж. ожаднявам.
ОЖАДНЯВАМ, -аш, несв.; ожаднея, -ёеш, мин. св. ожаднях, прич. мин. св. деят. ожаднял, -а, -о, мн. ожаднели, св., непрех. 1. Изпитвам силна, голяма жажда, ставам жаден, силно ми се допива нещо; зажаднявам. Припомних си от колко време не съм пил и така страшно ожаднях, та нито за раните си вече мислех, нито за преследвачите. Ст. Дичев, Р, 151. Пътеката е равна и води до кайнак. На кайнака и чучурка му направих
— да има и водица. Ожаднееш ли, пийнеш си водица и хайде обратно. Н. Хайтов, ДР, 179-180. От солената сланина [мечето] ожадня и слезе към реката. Налока се с вода и седна да размисли — нагоре ли, надолу ли да върви. Ем. Станев, ГЧ, 20. Той [царският син] като ожаднял много, вмъкнал се във въбела и като се напил, зел да излази. Христом. ВВ I, 31. Калинка вода ожадне, / Калинка вода ще пие. Нар. пес., СбНУ XXV,
9. • Обр. Тогава свещеникът зачете молитвата за суша, в която се молеше Бог да прати от небесата напоителен дъжд за ожаднелите поля и ниви. Ив. Вазов, Съч. XIV, 52. Ти що пустиня ожедняла / с потоци бистри прохлади, /..В душа ми болката заспала / не я буди! Ив. Вазов, Съч. ХХ1Ш, 203. • Нар.-поет. жаден ожаднях. Калинка жадна ожадне, / наведе вода да пие, / овчар се от бряг провикна: / — Не пий, Ка-линке, таз вода, / тази е вода кървава. Нар. пес., СбВСт, 65.
2. Прен. Обикн. с предл. за или следв. изр. със съюз да. Силно, страстно желая нещо; зажаднявам, жаждам, жадувам. Аз бях ожаднял да чуя нещичко за България. Ив. Вазов, Съч. VII, 184. Ожаднели за планина, за пътешествие в нови места, в един горещ ден,.., ние с бедния Хайнрих тръгнахме за Чамкория. К. Константинов, ППГ, 188-189.
— Други(диал.) форми: ожсднявам и ожъднявам.
ОЖАДНЯВАНЕ ср. Отгл. същ. от ожаднявам; жажда.
— Други (диал.) форми: о ж с д н я л и ожъднял.
ОЖАЛВАМ, -аш, несв.; ожаля, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Разг. Жаля, съжалявам силно някого. Жена му и малкият му деветгодишен син изораха късно през есента... Но каква мъка, каква мъка беше тогава.. Той истински ги ожали. Ив. Мартинов, М, 61. Върнала се, не върнала се вкъщи и детето й [на Пена Божилица] заболяло, зали-няло, да го видиш, да го ожалиш, в три дни кожа и кости станало, живо да го оплачеш. К. Величков, ПССъч. I, 159. Върти дядо Ицо глава, чуди се, ожалва бае Крачуна, хем го жали, хем го теши. М. Георгиев, Избр. разк., 248. Всички я ожалиха като я видяха. Тя беше отслабнала, като да беше лежала с месеци в затвор. К. Величков, Н, 1884, кн. 5-6, 407. Язе идем от бойно Косово, / .. / млого са ме тежко наранили, / .. / та не можем от коня да слезнем. /.. / Ожали го ка-петанска сестра, / подаде му една малка стовна, / подаде му водица да пине. Нар. пес., СбНУ XLIII, 153.
2. Диал. Оплаквам някого или нещо. Не пристъпи при трупа / никой да го ожали. П. Р. Славейков, Н, 1883, кн. 8-9, 824. Ех, на футбол пръв е Ваньо / и как силно рита! / Виж му дясното коляно / станало на пита!.. А носът му — леле-мале —/ топка хей такава! / Видиш ли го — ще ожалиш спорт-ната му слава. А. Душков, СбХ, 163. — Фала тебе, Рельо шестокрила, /.. / изнеси ме, море, на сбирище, / декато се говеда сбирая, / и сички свет че там да се сбере. / Тамо ти-зе мене да погубиш; / та тебе че секи да завали [захвали], / а мене че секи да ожали. Нар. пес., СбНУ Х1ЛП, 246.
3. Остар. и диал. Натъжавам, наскърбявам, разплаквам. Время бе благоприятно за плавание, обаче тая жива раздяла на много душ [души] ожали сърце; много ся слъзи проляха и не без причини. С. Радулов, ГМП (превод), 41. Та да го майка ожени [момичето], / ожени майка, задоми,/ па тогаз да го земеме [орисниците], /../ И да разплачем два рода / и да ожалим Стояна. Нар. пес., СбНУ XXXI, 161. ожалвам се, ожаля се страд.
ОЖАЛВАМ СЕ несв.; ожаля се св., непрех. Остар. и диал. 1. Натъжавам се, наскърбявам се, нажалявам се. Страшна буря са слу-
