ОЖАЛВАНБ 399 ОЖЕГ
ни на морето и ги [корабите] разби и погрузи синките пред оните му. Аларик ся ожали премного от това злополучие. Г. Кръсте-вич, ИБ, 211. Кога нуло Марко Кралевике, / денинята дека ми плакале, / много му се сърце ожалило. Нар. пес., СбНУ IX, 100.
2. Оплаквам се, жалвам се, жаля се. Селяните се спогледаха, посбутаха се.. — За казване, има що да се каже, болярино. Има и от какво да се ожалим. Теглото ни е голямо. М. Смилова, ДСВ, 16. Сама е Рада вървела / през базовете падине, / па на кадию отоди, / кадийе да се ожали: / — Кадийо, море, су-дийо, / ел суди, ел не судим! Нар. пес., СбНУ ХЫ, 423. —Дошел съм Бога да тража и да му се ожаля. СбНУ ХЫ1, 205.
ОЖАЛВАНЕ, мн. няма, ср. Диал. Отгл. същ. от ожалвам и от ожалвам се; жалене, жалба, жалост.
ОЖАЛЕН, -а, -о, мн. -и. Прин. мин. страд, от ожаля като прил. Остар. и диал. Натъжен, жален, тъжен. — Аз имам три дъщери, хайде да са засватиме. Другий са обади оттатък и го молеше със сестра и, третий със сватя си... — Благодаря ви, братя, — прибави ожалений селянин. У, 1870, бр. 4, 63. Ти си у мрел много манен, / много манен и ожален; /ти со жал в земи си влегол, / во непознати гробища, / леле недо, сладко недо! Нар. пес., СбНУ И, 66.
ОЖАЛКА ж. Диал. Конец за връзване на яка на риза; връзка.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
ОЖАЛОСТЁН, -а, -о, мн. -и. Остар. Книж. Прин. мин. страд, от ожалостя като прил. Опечален, жален, тъжен, натъжен. Не желаеме да оскърбяваме ожалостените вене сърца на Тъпнилещовото семейство, на което тряба да е тежко и без некролога на г-на Г. Знан., 1875, бр.20-21, 327.
ОЖАЛОСТИВЯ. Вж. ожалостивявам.
ОЖАЛОСТИВЯВАМ, -аш, несв.; ожалостивя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Книж. Правя, карам някого да изпитва жалост, да стане жалостив; омилостивявам. — Искам да видя Зълболярин. Искам да го даря!.. — Господарят спи! Господар от сън не се буди.. — Да не мислиш, не ще го ожалости-виш? Н. Каралиева, ЗБ, 44. ожалостивявам се, ожалостивя се страд. ОЖАЛОСТИВЯВАМ СЕ несв.; ожалостивя се св., непрех. Книж. Ставам жалостив, започвам да изпитвам състрадание към някого, да го разбирам и му съчувствам; омилостивявам се, дожалява ми.
ОЖАЛОСТЯ. Вж ожалостявам.
ОЖАЛОСТЯВАМ, -аш, несв.; ожалостя, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Остар. Книж. Натъжавам някого, ставам причина за нас-кърбяването му. Днес, когато намерих случай.., не искам да остана равнодушен, нъ ща да ви явя една най-важна новина, която дълбоко нарани сърцето ми и неизказано го ожалости. ДЗ, 1868, бр. 11, 42. ожалостявам се, ожалостя се страд.
ОЖАЛОСТЯВАМ СЕ, несв.; ожалостя се
св.,непрех. Остар. Книж. Ставам тъжен, натъжавам се.
ОЖАЛЯ. Вж. ожалвам и ожалям. ОЖАЛЯ СЕ. Вж. ожалвам се. ОЖАЛЯМ, -яш, несв.; ожаля, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. Ожалвам. Леле, кер-ко, златно недо,/ що ме найде ова чудо,/ мъртва дома да те носам,/.. / татка ти да го ожалам, / снаи ти да ги разпланам. Нар. пес., СбНУ III, 71. ожалям се, ожаля се страд.
ОЖАЛЯНЕ, мн. няма, ср. Диал. Отгл. същ. от ожалям и от ожалям се; ожалване.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
ОЖАРАВЯ. Вж. ожаравям. ОЖАРАВЯМ, -яш, несв. ; ожаравя, -яш, мин. св. -их, св., прех. Диал. 1. Разравям огън, за да се получи жар.
2. Опичам нещо на жар. ожаравям се, ожаравя се страд.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
ОЖАРАВЯНЕ, мн. няма, ср. Диал. Отгл. същ. от ожаравям и от ожаравям се.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
ОЖАРВАМ, -аш, несв.; ожаря, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. 1. Силно нагрявам нещо, като го обгарям, горя; жаря. Го-рещниците ожариха гората, а винаги е бивало така. След знойно лято — люта зима. М. Смилова, ДСВ, 90.
2. Пека на жарава, на жар; ожарям (Н. Геров, РБЯIII). ожарвам се, ожаря се страд.
ОЖАРНИЦА ж. Диал. Сламата от ръж, която се използва за храна на добитъка.
— От Л. Димитров, Принос към българския речник. — Сборник в чест на проф. Л. Милстич, 1912, е. 152.
ОЖАРЯ. Вж. ожарвам и ожарям. ОЖАРЯМ, -яш, несв.; ожаря, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. Опичам нещо на жар; ожарвам, ожаравям. ожарям се, ожаря се страд.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
ОЖАРЯНЕ, мн. няма, ср. Диал. Отгл. същ. от ожарям и от ожарям се; изгаряне, горене, жарене.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
ОЖ-БЕЖ. Само в съчет. Имам си ож-
беж с някого. Разг. Общувам с някого, разбирам се с него; в приятелски връзки съм.
— Кажи ти, Русано? Инженернето не ти ли каза? Вие си имате ож-беж. Той на тебе нищо не може да откаже. Ст. Даскалов, ЗС, 313.
ОЖЕГ, мн. -зи, м. Диал. Ръжен. След това отиде при пещта, та я разрови с оже-га Ц. Гинчев, ГК, 68. Празнуването [на въл
