Page:RBE Tom11.djvu/358
ОГРЯВАМ1 358 ОГРЯВАМ1
сладка, животворна усмивка. Ив. Вазов, Съч. XXII, 66. // В съчет. с лице, очи, поглед. Придавам ведро, доволно, радостно изражение (на лицето, очите, погледа). Топла усмивка огря набразденото й с брънки лице. А. Гуляшки, МТС, 13. Отново радост огрява смръщените чела на добрите селяни. Т.Влайков, Съч. III, 233. Жилите на Ча-каловото чело трепнаха силно, лицето му бе огряно от вдъхновение. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 81.
3. Прен. Обикн. за мисъл, идея — внезапно възниквам у някого и ставам причина да разбере или реши нещо. Веднага мисълта да си даде кандидатурата го огря. Ив. Вазов, Съч. XXV, 22. Тая дума като един про-блясък огря паметта на Марка. Ив. Вазов, Съч. ХХЙ, 15.
4. Остар. и диал. Сгрявам, стоплям, затоплям. Той беше мокър, измръзнал и още от вратата го огря и го полъхна с приятната си /поплина големият огън на огнището. Й.Йовков, ЖС, 102. — Огрей ръцете си! — каза Евстати и я [Елисавета] побутна към нагревателя. А.Гуляшки, МТС, 320. Заран рано, щом се е зазорявало, тичали в града да влязат в някое хъшлашко кафене или кръчма — да си огреят вкочанясалите крака и ръце. 3. Стоянов, ХБ, 107. огрявам се, огрея се страд. Мястото на зеленчуковото сеитбообращение трябва да се напоява, добре да се огрява от слънцето. М. Мичев и др., 3, 100. Стаята се огряваше от месеца, но госпожицата беше назад в сянка и с@-що ръцете й бяха огрени и се белееха. И. Йовков, ВАХ, 62. огрява се, огрее се безл. Трябваше да се огрее тая благородна и страждуща душа, трябваше да се подкрепи с думи на справедливост и признание тоя силен дух, отдал всичко, каквото е имал най-добро, на отечеството. Ив. Вазов, СбЦГМГ, 213.
ОГРЯВА МЕ несв.\ огрее ме се., непрех. Разг. 1. Обикн. в бъд. или мин. във въпрос, или отриц. изр. Имам полза, облага от нещо. Разсъждаваха загрижени: — Да пратим хора в Стамбул? Падишахът е добър, ще се смили над нас. Мръщеха се, възразяваха: — Нали припаднахме на молба пред пашата в Хюлбе? Какво ни огря? Нищо. Л. Стоянов, Избр. съч. III, 194. — Шепнеш ли на Мария за Иванка? Тудорка. Шепна ли! Шепна аз, шепна, но да видиме ще ни огрее ли нещо от това? В. Друмев, И, 15. Криводренски. Гледай го, [Големанов] какъв се е надул там като жаба. Владимиров. За това го бива, но друго си мисля аз, кмете. Ще ни огрее ли нещо, като сме дошли тук при него? Ст. Костов, Г, 21.
2. Безл. Разг. Обикн. с отриц., само в бъд. и мин. Няма да постигна (не постигнах) нещо, което желая, към което се стремя (изказано в предходното изречение). — Слава Богу, всички избягахме, преди да се събори къщата. Дойдохме да търсим подслон в столицата, ала не ни огрея. Хр. Радевски, Избр. пр III, 100. — Ти знаеш ли, че онези, другарите ми, на мен приловиха парите, дето има да ни ги даваш от тогази! .. — Та дойдох да ми ги дадеш — .. — Ха! — късо и студено се засмя Дуна — дошъл си, ама няма да те огрее! И. Волен, БХ, 70. Е, ще опитам [да вляза студент] в МЕИ, но надали ще ме огрее. Балът там е много висок. Ем. Ма-нов, МПЛ, 110.
3. Диал. Само с отриц. не. Не ми вдъхва доверие, безпокои ме (нещо). Тия облаци там, дето отиваме да се оврем, не ме огряват ... Аз думам — назад. Ив. Вазов, Cb4.XV, 66. — Стягай си калеврите и да вървим, че тия облачета, белите, не ме огряват! — кимна той към две, появили се от запад, пухкави кълбета. Н. Хайтов, ШГ, 253.
ОГРЯВАМ СЕ несв.\ огрея се се., непрех.
1. Ставам светъл; светвам. Задуха вятър — със кого се бори?/ Той лъха свежест, смелост и пробуда./ Цветята полски тръсват сън в почуда./ Где хижа — прозорче й се огрява. К. Христов, OB, 18.
2. Диал. За лице, очи, изражение — започвам да изразявам доволство, радост; засилвам, светвам. — Момичето с разтреперани ръце поема саханчето. Лицето му сега се огрява от радост. Т. Влайков, Пр I, 185.
3. Остар. и диал. Стоплям се, сгрявам се обикн. на огън. А пък ти, сватче, ела да се огрееш на огъня. К. Калчев, ПИЖ, 129. Децата също насядали около огъня да се огреят. Сл. Трънски, Н, 508. — Влез се огрей — .. Ти си пътник човек, седни, огрей се .. Лян-ката седнц в къта и простря ръце срещу огъня. Й. Йовков, Ж 19z0, 106. А в другата половина [на зимника], около едно широко димящо огнище,.., се учеха и огряваха децата. Ил. Блъсков, ДБ, 84.
О Каква ще ме огрее <орисницата>. Разг. Какво ще ме сполети, как ще се развият събитията по отношение на мен, моите наме-ения, моята съдба. — Дядо попе, войводо, а му ударим по едно вино, че не знаем .. каква ша на огрей орисницата. М.Кънчев, В, 357. За бунт, за кръвнина сме сторили ниет,/ не липсуват дори и карти, и компаси -/.. / На думи и на книга/ ний опашът на жив вълчага мерим, хей,/ и само Господ знай каква ще ни огрей. П.П.Славейков, КП ч. III, 26-27. Не съм слънце да огрея навсякъде (всички). Разг. Не мога да помогна винаги, на всички или да се справя с всичко, да разбера всичко. — Верно е, дека сега са поучени,.., ама големата наука на живото не я учат добре. Едно е да се напише на книга, друго е да го преживееш,.. Оти тия, що пишат книгите, не са слънце да огреят насе-къде и сичко. Ел. Огнянов, НШ, 222-223. Ще заповядаш на кондукторите да задържат съмнителните лица. Нашите патрулни двойки не могат да огряват навсякъде. Д.Вълев, 3, 49. Огря ме (огреяло ме е) <слънчице> от невидена страна. Диал. Слу
