ОГРУБЯВАНЕ2 357 ОГРЯВАМ1
ОГРУБЯВАНЕ2, мн. няма, ср. Отгл. същ. от огрубявам2; загрубяване2. Отрицателните прояви,.., огрубяване и нетърпимост са така обилни в нашата малка страна, че болка и мъка свиват сърцето ни и престъпление е да се мълчи. Ас.Златаров, Избр.съч.П, 186. Заедно с това огрубяване на нравите му [на народа] ся пъхнали и татарските им разправи в руските съдилища. Д. Душанов, ИГТХЧ, 223-224.
ОГРУБЯЛ, -а, -о, мн. огрубели. Прич. мин.св. деят. от огрубея като прил. Загрубял. Край стената, зад излегнатите момчета, се дигна глава с огрубяло, брадато и сънливо лице. А.Страшимиров, Съч. V, 353. Тоя огрубял и затънял българин, дето все го ругаят по кафенетата и по механите, тоя българин иска да знае за какво ще се бие, кой ще го води. Ст.Дичев, ЗС II, 181. Виждате ли моята ръка -/ тая, рудничарс-ката десница,/ огрубяла от зарасли рани,/ дето кърти черните кристали? Ив. Бурин, ПТ, 110.
ОГРУБЯЛОСТ, -тта, мн. няма, ж. Рядко. Качество на огрубял; грубост. Огрувялост на кожата.
ОГРУДКИ мн. Диал. Остатъци, огризки (в 1 знач.). В лаврата .. ни наложиха епити-мия -.. Никой да не говори с нас и в трапезарията на обед и вечер да се храним с огру дките. Ем. Станев, А, 83.
ОГРУХАМ. Вж. огрухвам.
ОГРУХВАМ, -аш, несв.; огрухам, -аш, св., прех. Диал. 1. Грухам2 нещо докрай, изцяло, докато му паднат люспите, зърната; очуквам, оронвам. Помните ли вий една година подир чумовото, каква беше храната? .. Колкото жито можахме да извадим, в стъпа го огрухахме, ядохме и сполай му, пак не умряхме от глад. Ил.Блъсков, ЗК, 21.
2. Прен. Повреждам, похабявам външния вид на някого; очуквам. Тя го видя какъв е огрухан в лицето като бобено зърно в чу-тура. Ст.Даскалов, ЕС, 73.
3. Грубо. Изяждам; оплюсквам, изплюск-вам, изпуквам (Н.Геров, РБЯ). огрухвам се, огрухам се страд.
ОГРУХВАНЕ, мн. няма, ср. Диал. Отгл. същ. от огрухвам и от огрухвам се; очукване.
— От Н.Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
ОГРУХВАЧ м. Техн. Част от вършачка, комбайн, която доочиства оронените зърна от люспите, осилите, плявата. Огрухвачът [на вършачка] служи за допълнителна обработка на зърното. Главната му задача е да груха (отделя) здраво съединената със зърното люспа или осил. М.Дуковски и др., СМ, 337. Дясната част на барабана [на комбайн] има профилирани лопатки, които размесват масата и я повдигат отдолу .. по направление към огрухвача. М. Дуков-ски и др., СМ, 463.
ОГРЪДВАМ, -аш, несв.; огръдна, -еш, мин. св. -ах, се., непрех. Диал. Погрознявам; огрознявам, огрубвам.
— От Н.Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
ОГРЪДВАНЕ, мн. няма, ср. Диал. Отгл. същ. от огръдвам; погрозняване, ог-розняване, огрубване.
— От Н.Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
ОГРЪДНА. Вж. огръдвам.
ОГРЪЩАМ, -аш, несв.; огърна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд, огърнат, се., прех. Диал. Обгръщам, огръщам се, огърна се страд, и взаим.
— От Н.Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
ОГРЪЩАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от огръщам и от огръщам се; обгръщане.
— От Н.Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
ОГРЯВА ж. Диал. 1. Огрев, отопление; огрявка. Върбова огрева и зетова нарана. Погов., СбНУ ХЫХ, 673. • Обр. Зятева огрява — връбови дръва. Погов., Н. Геров, РБЯ 1П, 334.
ОГРЯВАМ1, -аш, несв.; огрёя, -ёеш, и (съкр. разг.) -ёйш, мин. св. огрях и (диал.) огрёях, прич. мин. св. деят. огрял, -а, -о, мн. огрели и (диал.) огрёял, прич. мин. страд. огрян, -а, -о, мн. огрёни, огрят, -а, -о, мн. огрети и (диал.) огрёян, св., прех. 1. За светлина, светлинен източник — осветявам. Слънцето огря гората, издигна се високо, напече. Ем. Станев, ЯГ, 106. Не беше тъмно, външната крушка от къщата огряваше двора. Т. Монов, СЧ, 27. Проврял се е месец през облак, огрява/ далеко пустинни води. К.Христов, Избр. ст, 206. Видях Прометея/ как с факел огрея/мрака на земята. Ив. Вазов, БМ I, 200. • Обр. Когато първите про-блясъци на духовното възраждане в Западна Европа огряват най-напред земите на юг от Алпите, те заварват художника да твори в монашеско расо. X. Ковачевски, СК, 16. Разравяйки червената жарава/ ще бдим в нощта и, паметта огреял,/ тоз огън шумата ще възкресява/ и стъпките ни шушнещи из нея. Ат. Далчев, С, 123.
2. Прен. Причинявам ведро чувство, надежда у някого, някъде; стоплям, озарявам. Мито, пощенският раздавач, минаваше покрай портата и пак не искаше да се спре и му подаде мъничко жълто пликче, което щеше да развесели и огрее къщата им. Г. Райчев, В, 32. Българинът е от всяка страна убит, но това е малко, трябва да му отнемем и ония малки радости, които му огряват живота. Н. Бончев, Съч.1, 58. Пеперудата бе отлетяла и мъничката радост, която бе огряла сърцата им, отново потъмня. П.Вежинов, ДБ, 234. Безшумно се свличат окови,/ огряват ни дните ни нови. К. Христов, ППож., 21. • Обр. Те [сирачетата] отрастват и виреят, без да ги е огряла
