ОГРОМЕН 356 ОГРУБЯВАНЕ1
2. Който е извънредно голям, продължителен по време; грамаден1. Събирателство-то и ловът са били единствените източници на препитание за човека през един огромен период от неговата история. ПЗ, 1981, кн. 10, 3. Огромен период от време.
3. Който е извънредно голям по степен или сила, възможности и под.; грамаден1. Врявата избухва огромна, неистова, всеобемаща.
Н. Русев, П, 161. Нещо огромно напираше в гърдите ми — мъка и радост, неутолим копнеж. Д. Талев, СК, 77. Ефектът от публикуването на поемата [„Калиопа“ на Яворов] е огромен. ЛФ, 1958, бр. 2, 2. Предполагам.., че Ви е познато какви огромни душевни усилия .. се изискуват, за да може човек поне що годе да спечели това, което инте-лигентнийт свет нарича наука. АНГ I, 134. Огромно удоволствие. Огромна радост. Огромен конфликт.
4. Прен. Който има изключително значение, стойност, важност; неизмерим, грандиозен, гигантски, колосален. Римската култура оказала огромно влияние върху по-нататъ-шното развитие на народите. Ист. V кл,
240. Ние лесно бихме могли да си съставим приблизителна представа за свойствата на всеки елемент стига да знаем мястото му в периодичната таблица.. Това блестящо постижение показа на всички огромна-та стойност на периодичната система. Хим. VII кл, 1950, 63. Тази рудница като ся открие и разработи, както трябва,., тя ще докара огромни ползи. С. Попов и др., ТБП, 37. Защото там нейде, на върх планината,/ що небето синьо крепи с рамената,/ издига се някой див, чутовен връх,/ покрит с бели кости и със кървав мъх,/ на безсмъртен подвиг паметник огромен. Ив. Вазов, Съч. I, 203.
— От рус. огромнмй. — П. Р. Славейков, Смссна китка, 1852.
ОГРОМЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. Отчаян, поразен, съкрушен. Не от-чаювай се, щерко. Тези мъже тука са мъжествени и добри. Ако те те съжалят, а то кръв ще тече негде. — Не стойте тъй огромени, мъже. Ч, 1875, бр. 15, 29-30.
— От рус. огромить 'поразя внезапно и силно'.
ОГРОМНО. Остар. Книж. Нареч. от огромен; в голяма степен, извънредно много. Тъ [Патриаршията] прибърза да проводи в Охрид великий си архимандрит .., да прибере уж митрополитовите вещи и да види сметките му, тъй като в Цариград бяха го огромно задължили с дългове. К. Шапкарев, МЖБМ, 20.
ОГРОМНОСТ, -ттй, мн. няма, ж. Книж. Отвл.същ. от огромен; грамадност. Този град, с който се гордеех по-рано, сега ме плашеше на всяка стъпка — с огромността си, с шума, хората и витрините. Г. Райчев, Избр. съч.И, 179. Макар и да има такава огромност и невероятна тяжест тая цер-ква,.. да днес стои в това двадесятпятого-дишно разстояние такава, каквато се из начало издигна. Н.Рилски, ОМР, 68. Неотдавна професор Грант дал една сказка в Единбург върху „Звездите“, в която той ся помъчил да даде едно понятие за огромността на пространството. ИЗ 1877, 1881,297.
ОГРУБВАМ, -аш, несв/, огрубна, -еш, мин. св. -ах, се., непрех. Диал. Погрознявам; огрознявам, огръдвам. Дворове ти огрубна-ли, / зелен пелин ораснали. Нар.пес., Н. Геров, РБЯIII, 333
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
ОГРУБВАНЕ, мн. няма, ср. Диал. Отгл.същ. от огрубвам; погрозняване, ог-розняване, огръдване.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
ОГРУБЕЯ. Вж. огрубявам2.
ОГРУБНА. ВЖ. огрубвам.
ОГРУБЯ. Вж. огрубявам1.
ОГРУБЯВАМ1, -аш, несв/, огрубя, -йш, мин.св. -йх, се., прех. Правя някого или нещо да станат груби; загрубявам1. Постоянните грижи, постоянните тревоги огрубя-ват мъжете. Ив. Вазов, Н, 37. Тя усети пръстите на баща си, корави като дървото, което бе ги огрубило. В. Андреев, ПР,
56. На места Ботев си служи с прозаизми („И зъбим се на тирана“, „а вий .. вий сте идиоти“), не за да огруби речта си, а за да приближи повече нашата представа до истинската характеристика на героите си. Лит. X кл, 176. — Защо ме караш да огрубявам нашия разговор? Апостолов ме беше направил звезда, там, в нашето малко общество. М. Радев, СР, 69. огрубявам се, огрубя се страд.
ОГРУБЯВАМ2, -аш, несв/, огрубея, -ееш, мин.св. огрубях, прич. мин. св. деят. огрубял, -а, -о, мн. огрубели, се., непрех. Ставам груб (във 2, 3, 5 и 6 знач.); загрубявам2. Поради описаните възли лицето се изменя, огрубява, получава се известна прилика с лъвско лице (Facies leontina). Б. Кър-джиев, ОПА, 29. Уйчо им ги изгледваше от глава до пята. — Съвсъм добре изгледате!
— рече. Сълнцето ви е малко опърлило и ръцъте ви са огрубели. Б. Димитров, A I (превод), 63. Той [Вардарски] не дочака следователя и заговори пръв, а турчинът .. потрепна от изненада, като чу силния му глас, доста издрезгавял и огрубял през последните дни в затвора. Д. Талев, ПК, 719. След туй приказката ми взе да огрубява. Значи, време е да тръгваме, Анани! Н. Антонов, ВОМ, 55. Предложението на Мария ме лъсти, без да закачи сърцето ми, което, ако и младо, е огрубяло в трудовете на военния живот. Ив.Вазов, Съч. XXI, 82.
ОГРУБЯВАНЕ1, мн. няма, ср. Рядко. Отгл. същ. от огрубявам1 и от огрубявам се; загрубяване1.
