Page:RBE Tom11.djvu/319

ОГНЕВИЦА 319 ОГНЕДЙШАЩ

на йе глава огнявита,/ а двекята бури и потопе,/ а трекята есенни градушки. Нар. пес., СбНУ Х1ЛП, 156.

ОГНЕВИЦА ж. Остар. и диал. Огница, огненица. По пладне на другия ден раната на евреина беше се обърнала на живеница и раненият, обзет от огневица, бълнуваше. П.Р. Славейков, ЦП V, 59. По времени бол-гарете возненавидоха Петра и изпъдиха го от царството. А он отиде в Едрене и та-мо умря от огневица (тежка болест). Хр. Павлович, Ц, 53. Безмерните му трудове, а тъй също и развратът,.., довели го в неиз-церима огневица. Н. Михайловски, ОИ (превод), 251.

ОГНЕВКИ мн., ед. (рядко) огневка ж.

Зоол. 1. Семейство пеперуди с ярки червени, морави или златисти криле, включващо около 20 000 вида, повечето от които — опасни вредители на селскостопанските растения. РугаИсНбае.

2. Род пеперуди от това семейство с около 8 вида. СЬгузорйатю.

О Златна огневка. Вид пеперуда от семейство огневки, чиито крила са огненочервени с тесен черен ръб или черни петна. СИгуворЬапиз у^аигеае. Между редките красиви екземпляри пеперуди са и аполоно-вата пеперуда, дневното пауново око и зла-тната огневка. ВН, 1961, бр. 3161,4.

ОГНЕВЯ. Вж. огневявам.

ОГНЕВЯВАМ, -аш, несв.\ огневя, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Диал. Разгневявам. ОГНЕВЯВАМ СЕ несв.\ огневя се св., неп-рех. Диал. Разгневявам се.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.

ОГНЕВЯВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от огневявам и от огневявам се; разгневя-ване.

ОГНЕГАСЙТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, след нисл. -я, м. Рядко. Пожарогасител. Когато избухнал пожар в компресорната, един., с риск на живота си проникнал в горящото здание. Той изключил компресорите и потушил пожара с огнегасителя. Ст. Ставрев, ТП, 61.

ОГНЕГАСЙТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Рядко. Който е свързан с гасене на огън, пожар; пожарогасителен. Сигурно средство за гасене на малки огнища на пожар е огнегасителната пяна, която се получава от пожарогасителите. Н. Иванов и др., ГО, 81. Горящият напалм се гаси с пясък, огнегасителни смеси, слаба струя вода и др. Н. Иванов и др., ГО, 32. В града има пътища тесни и широки,.., щерни, огнегасителни сечива. Т. Шишков, ПХ (превод),

45.

ОГНЕГЛАВ, -а, -о, мн. -и, прил. Само в съчет.: Огнеглава мухоловка. Тропическа пойна птица от разред врабчови с яркочервена перушина на главата, полезна като изтребител на мухи и други насекоми, вредни за селското и горското стопанство. Ругосе-рйакш тЫтв. Разредът на пойните птици е много по-разнообразен. Ще споменем мимоходом местните скални лястовички.. както и фрапантната огнеглава мухоловка. Н. Боев, Г, 86.

ОГНЕДЙШАЩ, -а, -о, мн. -и, прил.

1. Книж. Който излъчва сил на топлина, дим, пламък и др.(обикн. поради наличие на огън или лава в неговата вътрешност). Стоим изправени със запотени чела и гърди срещу огнедишащите пещи. ВН, 1961, ор. 29/8, 2. Голям брой учени денонощно наблюдавали вулкана, а исландски летци и кинооперато-ри с риск на живота си се спускали близо до огнедишащата стихия, за да правят снимки. Хр. Тилев, В, 72. Огнедишащ вулкан. Огнедишащ локомотив. • Обр. Тук [в Аф-

ика] бедността и богатството на приро-

ата се редуват: след огнедишащите пустини идват прохладните оазиси. М. Мар-чевски, ОТ, 25.

2. Поет. Обикн. в приказки, митове. За змей, ламя и др.- който изпуска огън, пламъци от устата си. Древният историк Хе-родот,.., описва такъв огън, намиращ си на една планина в Мала Азия, наречена Химера по името на древногръцкото митично ог-недишащо чудовище с лъвска уста и опашка, която завършва с глава на змей. Д. Рус-чев, НЗ, 3-4. Два гигантски змея с челичени брони са се изправили един срещу друг.. Те връхлитат яростно, слухтят изопнатите ноздри, огнедишащи, злобни искри мятат запалените очи. М. Кремен, Б, 43. • Обр. Слънцето се изкачваше на своята огнена колесница с белите си огнедишащи коне над Стара планина срещу Капиновския манастир. Ц. Гинчев, ГК, 368.

3. Прен. Поет. Който е изпълнен със силни чувства, страст, жар, възторг; страстен, пламенен, огнен. А в четири милъона, що живеят/ във този миг по наший край, едва/ троица може би ще оцелеят -/ във мощни огнедишащи слова! К. Христов, Избр. ст., 250. Най-близко нам е оная поезия, която напомня Ботев и Смирненски по размах, страст и пълнокръвие. Но редом с пламъците на тая огнеоишаща поезия нима са излишни и други, по-спокойни форми? Г. Бакалов, Избр. пр., 442.

4. Прен. Поет. За бой, борба — много ожесточен, кървав. Кипеше ад, ехтеше бурен,/ ехтеше огнедишащ боя. Н. Хрелков, ДД, 230. • Обр. Тогава огнедишащият демон на войната/ по цялата земя развял бе знамената/ на свойта страшна мощ. Хр. Смирненски, Съч. I, 73. Над света огнедишащ премина/ на войната стихийният вихър. Ел. Багряна, ПЗ, 73.

О Огнедишаща планина (гора). Остар. Книж. Вулкан; огнедишна (огнедишлива, ог-недишуща, огнена) планина (гора), огнемет-на планина. Огнедишащата планина Везу-