ОГНЕДЙШЕН 320 ОГНЕМЕТАЧКА
вия,., начнала да изхвърля горяща пепел и лава на няколко часове далеко. Г. Йошев, КВИ, 134.
ОГНЕДЙШЕН, -шна, -шно, мн. -шни, прил. Остар. Книж. 1. Огнедишащ. Ми проникна.. Зора/ от бистрине струи океански,/ та пропусна огнедишни кони. Ч, 1871, кн. 16,486.
2. Вулканичен, вулкански. Нова Гренада е .. част на Колумбия., на някои места възвишена на планинско равнище много високо, подложено на огнедишни земетрясения. Ив. Богоров, КГ, 284.
О Огнедишна планина (гора). Остар. Книж. Вулкан; огнедишаща (огнедишлива, огнедишуща, огнена) планина (гора), огне-метна планина. Във вътрешността на земята,.., има такожде едно море, но огнено;.. Този огнен океан ся показва, когато из кратерът (дупката) на огнедишните планини ся изхвърлят разтопени и запалени вещества, наречени лава. Пч., 1871, кн. II, 27. — По всичкий свят има известни днес около триста вулкани, или огнедишни планини. Ч, 1874, бр. 2, 64. Що са огнедишни гори? — Планини, които блюват пламени. А. Никопит, УД (превод), 8.
ОГНЕДИШЛЙВ, -а, -о, мн. -и, прил. Само в съчет.: Огнедишлива планина (гора.)
Остар. Книж. Вулкан; огнедишаща (огнедишна, огнедишуща, огнена) планина (гора), огнеметна планина. Вулкани или огнедиш-ливи гори са три: Етна в Сицилия, Везувий в Италия при Неапол и Хекла в Исландия. Ив. Момчилов, 3,1869, кн. VI, 10-11-23.
ОГНЕДЙШУЩ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. Огнедишащ. Туземният цар поставил огнедишущ дракон, за да пази руното. Н. Михайловски, РВИ (превод), 57.
О Огнедишуща планина (гора). Остар. Книж. Вулкан; огнедишаща (огнедишна, огнедишлива, огнена ) планина (гора), огнеметна планина. Читателите ни знаят, че близо до градът Неапол в Южна Италия се намира една прочута огнедишуща планина на име Везувий. ИМЗ 1874-1881, 1882, 102. Что е Вулкан или огнедишуща гора? Г. Икономов, КЗ, 6.
ОГНЕЗАЩЙТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Спец. Който повишава устойчивостта на материали и конструкции към огън, горене, поради специални трудно запалими вещества в състава си. За предпазване от пожар дървесината се импрегнира с огнезащи-тни вещества. Вл. Брънков и др., СД, 234. В градовете и селата трябва да се намажат откритите дървени конструкции, особено таванските, с огнезащитни разтвори, мазилки или бои за предпазване от лесно запалване. Н. Иванов и др., ГО, 78. Текстилната промишленост произвежда разни видове огнезащитна тъкан. ВН, 1959, бр. 2506, 4. Огнезащитна боя.
ОГНЕКРЙЛ, -а, -о, мн. -и, прил. Поет.
1. Обикн. за птица — който има блестящи, ярки като огън криле (като на жар-птица). Три морета аз преплувам,/../ и прехвръквам три гори,/ дето огнен бор гори,/ а във него гнездо свила,/ пее птица огнекрила./ Па й вземем три пера. Ем.Попдимитров, ПМ, 78. Невидима, но огнекрила,/ кат лъч сред океан лъчи,/ възторжена, с безумна сила/ в миг друга птичка проечи. Д. Полянов, Избр. ст., 52 .А после питаха..: Кой саваните раздипля, за да слезат огнекрили херувими над възкръсващ мъченик? Н. Райнов, КЦ, 74. • Обр. А в насрещната килия/ в мрак е партизан Милан,/..,/ И от тук той смел по-литва/ със крила на мисълта,/ дето ужаси развихря/ огнекрилата война. Кр. Белев, ПЗБ, 33.
2. Прен. Пламенен, страстен, възторжен. Той [Смирненски] няма защо да пристъпва изотвън.. към темите на новия живот — тъкмо тоя живот го издига от собствената си среда и го надъхва с чувства бурни и огнекрили. Г. Бакалов, Избр. пр., 355. И ще гръмне навред по земята:/ „Пролетарии от всички страни,/ пролетта и за нас прозвъни/ с огнекрилия зов на борбата!“ Хр. Смирненски, Съч. I, 111. Огнекрила младеж.
ОГНЕЛЙК, -а, -о, мн. -и, прил. Поет.
1. Яркочервен; огнен. Като облак високо, високо се носи/ и буботи червеният гнев./ Той възбликна сред робските черни талази,/ запламтя посред бранни поля — из онези полета, където полази/ огнелика червена струя. Г. Бакалов, Избр. пр.,348. Над полята светлосини/ трепва огнелик байрак. К. Кюлявков, Худ. СI, 161.
2. Прен. Революционен, бунтовен, борчески. Ти идеш, пролет огнелика,/ обкичена със ален мак -/ и виждам аз във тебе блика/ онази луда младост пак. БР, 1931, кн. 6, 190. Но днеска младостта върви велика/ в пътека посред тръне и скали,/ под привета на братята орли,/ под химните на буря огнелика. Хр. Смирненски, Съч. I, 118. • Обр. Ти идеш, огнелик витязе,/ под знака страшен на смъртта,/ с дим гняв и яростни ом-рази/ към всяко робство на света! Т. Траянов, П, 33.
ОГНЕЛОМЕН, -мна, -мно, мн. -мни, прил. Индив. Поет. Който има изключителна сила; мощен. Слава теб, огнеломна човешка любов,/ ти що бдиш над огромното земно кълбо. Н. Хрелков, ДД, 140. Скоро ще поеме, скоро,/ огнеломния мотор/ за велика бъдна оран/ в земния простор! Н. Хрелков, ДД, 232.
ОГНЕМЁТ м. Воен. Огнехвъргачка.
— От рус. огнсмст.
ОГНЕМЕТАЧКА ж. Истор. Огнехвъргачка (във 2 знач.); огнемет, огнеметка. Ревът на въодушевление у обсадниците заприлича на буря. Над тях през стената отново летяха катранивите запалени пръти
